Ангел Вукодинов: Не одобрявам политизирането на браншовите организации. Не одобрявам и министър Танева

Няма концепция за развитие на земеделието, няма стратегии, има псевдообсъждане, псевдоработни групи. Председателите на асоциации забравиха за какво са избрани и какво трябва да правят

Г-н Вукодинов, как тазгодишната суша се отрази на вашите стопански резултати и на фермерите от област Пловдив?

Сушата – по-продължителна или по-къса, е факт от вече 15-18 години. От 28 години съм производител и наблюдавам, че сухите периоди се увеличават все повече и удрят все по-големи части на България. Ние, в Южна България, сме свикнали с тях и ги приемате по-трезво, макар че никак не е лесно. Специално за пловдивския район зимата и пролетната суша ни пожалиха, прескочиха ни. Получихме сравнително добри добиви от есенните култури спрямо тези в други района на страната. Обаче от края на април досега сушата се задълбочава, с изключение на някои локални места. Това се отрази особено на пролетните култури. Резултатите от слънчоглед не са добри – 100-200 кг/дка. 90 процента от колегите ще са на себестойност, а 10 процента – на загуба. Царевицата не е традиционна култура за региона. Там, където се отглежда поливно, добивите сигурно ще са нормални, а при неполивни условия ще са провал. Има места, на които от 142 дни не е падал дъжд.

Прогнозите са, че сушата ще продължи до края на септември, с някои малки изключения. Но по-лошото е, че се очаква до края на годината да остане безводно. Какво може да се направи в тази ситуация?

Рапицата, така или иначе, е рискова култура. Изтича технологичното време за нейното засяване. В нашето стопанство имаме подготовка да я засеем, но чакаме някаква по-достоверна прогноза за дъжд, каквато до момента липсва. С всякакъв вид компромиси, най-последният срок за сеитба е до края на септември, защото след това шансовете на рапицата да презимува са много малки. Не можем да разчитаме на дори и на полетата с no-till технология, където структурата на почвата е по-добра, защото рапичните семена се засяват много плитко, в най-горния свой, където няма влага. Пък и нашето стопанство все пак е в преход и не можем да очакваме в пълен размер благата от тази технология.

Прогнозираната липса на валежи от стопанско значение не поставя ли под риск и сеитбата на пшеницата?

Така е, мисля, че колапсът, който се случи при колегите от Североизточна България, а също и изобщо за цяла Източна България, може да продължи. Но …

Много е страшно, когато имаме климатична суша да изпаднем и в мозъчна суша.

Какво имате предвид?

Няма концепция за развитие на земеделието, няма стратегии, има псевдообсъждане, псевдоработни групи. Министерската дейност е абсолютно политизирана. Имаме поддаване на цели браншови организации – легитимни и нелегитимни, към политически силните на деня и желание да са близо до тях. Председателите им забравят за какво са избрани и какво трябва да правят. Шефовете в министерствата винаги са политизирани и действат, водени от политически причини. За пореден път продължаваме преходната национална помощ, която е паразит в земеделските отношения. За пореден път говорим за обвързаната подкрепа, която е източник на най-големите злоупотреби в субсидирането. Няма кой да направи забележка на земеделския министър. Дори напротив, нашата министърка 73 % са обявили, че е одобряват, но аз не я одобрявам. Много е симпатична, много добре говори, но действията й са политически и поне за мен не са правилни.

Доколкото разбирам, не одобрявате това, че когато се правят земеделски политики се мисли повече за предстоящите избори, отколкото за разрешаване на проблемите?

Не одобрявам, че се мисли политически, а не прагматично. Двадесет години говорим за поливно земеделие, чакахме Световната банка да разработи стратегия (и банката я изработи срещу няколко милиона евро – б.р.), но не я приложихме и сега за поредна година сме притиснати от сушата. Трябваше да разработим стратегическия план и се създаде някаква работна група, която се оказа, че не е това, което трябва да е, и ще я променяме. Едни от участниците били правоимащи, а други по-правоимащи.

Някои от организациите нямат представителност, нямат легитимност.

Много хора, когато се докоснат до тази дейност, си мислят, че са станали велики и значими. Няма значение, че нямат членска маса, няма отчетност, няма демократично събиране на мнения отдолу нагоре. И така нататък, и така нататък.

Въпреки че няма регламент за стратегическите планове, те вече могат да се подготвят. Друг е въпросът, наскоро разбрах, че в края на краищата стратегическият план ще се одобрява от Народното събрание. Ако е така, защо не сме запознати с това?

Какъв е основният земеделски проблем спореч вас?

Основният проблем е, че не се мисли стратегически. Имаме вода – разхищаваме я. Не следим язовирите – селища остават без питейна вода. Когато имаме вода, свободно я изливаме. Нямаме стратегия за поливане. Не вкарваме поливните системи в мерките по Програмата за развитие на селските райони. Нне направихме всичко възможно да имаме реални водни синдикати и сдружения. Защото е ясно, че не може това да стане с един земеделец и група около него. Трябва да бъдат съчетани усилията на държавата, помощта на Европейския съюз и земеделците.

В същото време няма обединение на браншовите организации в земеделието, така че земеделците да станат реален и незаобиколим фактор при взимане на решения.

Това е друг проблем.

Мисля, че няма и да имаме Земеделска камара, защото на всички им удобно да я няма.

Важното е, някои хора влизат в медиите и си мислят, че правят нещо.

Но и земеделското министерство не изисква от организациите да докажат, че представляват солидна маса земеделци.

Принципно, когато се взимат важни решения, ЕК изисква да има обществено обсъждане от браншовите организации. У нас обаче всичко се прави про форма. Друг е въпросът, че каквото и да реши тематичната работна група за стратегическия план, последната дума за него ще има Народното събрание. Аз не се интересувам какъв ще е цветът на депутатите и коя партия ще е преобладаваща. Все ми е едно дали ще са сини или пембени. Искам политиките в земеделието да са правилни.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов поиска сушата да бъде обявена за фосмажорно обстоятелство и това да се отрази в заплащането на рентите. Вие какво мислите за това?

Ние все пак живеем в пазарна икономика и сме в договорни отношения със собствениците, колкото и да е трудно. Плащанията могат да се разсрочат, могат да се намалят, могат и да не се плащат – това въпрос на преговори със собствениците. Не би трябвало държавата да се намесва, защото тогава трябва да върнем чл. 1 от Конституцията, да заживеем отново в плановата икономика и да създадем отново ТКЗС-та.

Един земеделски въпрос: Климатичните промени не карат ли земеделците да се замислят с какво биха заменили отглеждането на рапица например?

От две години се опитвам да практикувам no-till, защото един от начините да противодействаме на глобалното затопляне е именно тази технология. Както казва един колега, никой не прилага no-till от любов към природата (защото тази технология има такъв ефект), а от зор. Климатичните изменения, постоянният натиск между приходната и разходната част в едно стопанство и свиващата се разлика между тях, те карат да търсиш начин как да оптимизираш своята си работа. А оптимизацията идва или чрез увеличаване на приходите, или чрез намаляване на разходите, или най-често чрез съчетаване на двете. Когато сме принудени да правим оптимизация, търсим нови технологии. Защото знаем какво се случва, когато увеличим интензитета на производство с повече торове, повече вода.

По този път вървим от 100 години и вече много малко остава от него.

За това време сме увредили страшно много здравето на почвата и това се доказва от специалистите. Вървейки по този път, сме увеличили и разходите си. А когато не ровим земята, ние увеличаваме въглерода в почвата и спестяваме от горивата. Като увеличим почвеното разнообразие на микроорганизми и въобще на живота в почвата чрез неунищожаване на растителните остатъци и като засяваме покривни култури, с което увеличаваме периода на зелените полета, ние даваме положителен ефект за земята и природата, мислейки за джоба си. Защото иначе ще фалираме. Така е направена и системата от правила в ЕС, че земеделецът трябва първо да даде блага на обществото и околната среда, за да получи такива и за себе си. Така е в Европа, докато при нас е анархия и зависимостите са на различни нива. Това се вижда с просто око от хората, които вече 30 години се трудят на това поле.

Очаквате ли заради климатичните промени и европейските правила най-големите като площи земеделци да намалят размера на стопанствата си?

От моя гледна точка, има логика това да се случи. В кръга на земеделци, в който аз се движа, няма воля за увеличаване на площите. Това е и икономически трудно, защото, за да увеличиш земите, трябва да излезеш на пазара на рентите и да вдигнеш цената драстично. Това трябва да продължи няколко години, а не се знае дали няма да дойде момент, в който държавата няма да ни определя размера на рентите. Мисля, че процесът за намаляване на площите е започнал и по естествен начин ще се стигне до свиване на големите стопанства.