МЗХГ: В 10 области добивите от пшеница паднаха до 68%, в други 10 се повишиха с 68%

Заради необичайния климат най-много спечелиха производителите на пшеница и ечемик в област Кърджали, а най-много загубиха земеделците от Добрич

Пшеницата удари 5-годишно дъно

През 2020 година получените средни добиви от пшеница за страната по данни на Оперативните анализи на основни земеделски култури на МЗХГ са 394 кг/дка и са най-ниските за периода 2015-2020 г. Средният добив на пшеница през 2020 г. е с 19.1% по-нисък от средния добив за страната за предходния петгодишен период. Това съобщава доклад на МЗХГ за ефекта от въздействието на основните агрометеорологични фактори върху развитието и добивите на основните полски култури в страната през 2019/2020 г.

Отклонения на средния добив за 2020 г. от средния добив за петгодишен период по области (Данните са съгласно Оперативните анализи на основни земеделски култури на МЗХГ)

В условията на настоящата година в 10 области на страната (Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Шумен, Търговище, Силистра, Разград, Русе) са получени значително по-ниски добиви, в сравнение със средните за съотвтната област за последните 5 години. Намалението варира от 68 % за област Добрич до 15 % за област Разград. Всички тези области попадат в Североизточна и Югоизточна България. В други 10 области (Хасково, Кърджали, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София – област, Монтана, Видин, Ловеч, Габрово) средните добиви през 2020 г. превишават средните добиви за съответната област за последните 5 години. Увеличението варира от 68 % за област Кърджали до 13 % за област Ловеч.

В останалите 7 области на страната (Благоевград, Кюстенди, Перник, София – град, Враца, Плевен, Велико Търново) добивите през настоящата година са в рамките ( -6 % – +3 %) на средните за съответната област за последните 5 години. Отклонения на средния добив за 2020 г. от средния добив за петгодишен период по области

Полученият през настоящата година по-нисък среден добив от пшеница за страната (с 19%) и отбелязаните по-горе сериозни отрицателни (от 15 % до 68% в 10 области) и положителни отклонения (от 13 % до 68% в 10 области) от средните добиви по области за минал петгодишен период могат да се обяснят с различията в метеорологичните условия по райони и с различната комбинация от агрометеорологични фактори по време на най-важните фази от развитието на пшеничните растения .

Анализирането на агрометеорологичните данни в областите с най-голямо отрицателно отклонение на добивите от пшеница през 2020 г. показва, че те са получени в резултат на комбинация от следните фактори:

– крайно недостатъчно валежи през есенно – зимния период и задълбочаваща се суша до навлизане на културите в стопанска зрелост; – високи средни дневни и абсолютни максимални температури през зимните месеци; – възвратни мразове при настъпване на фаза вретенене; – интензивни количества валежи във восъчна зрелост.

Картината е усложнена освен от натрупване на много видове стрес и от взаимодействия с технологични решения и сортов състав.

Българските сортове пшеница се доказаха като по-добри

Вегетацията на зимните зърнено-житни култури преминава през всички сезони, което прави около ¾ от продължителността на календарната година. Съответно през всеки период те се нуждаят от специфични условия за оптимален растеж и развитие. Резултатите от подобни екстремни години с наслагване на голям брой стресови фактори показват, че регионалната селекция, целенасочено разработва сортове съчетаващи висок продуктивен потенциал, приспособимост към условията на средата, студоустойчивост и толерантност към засушаване. Формираните добиви от сортове, селекция на ДЗИ и ИРГР – Садово при условията на стопанската 2019 – 2020 показват, че те са по-високи от средните за областите, в които са изпитвани.

Ечемикът на Сливен пострада най-силно

През стопанската 2019/2020 година получените средни добиви от ечемик за страната по данни на Оперативните анализи на основни земеделски култури на МЗХГ са 406.3 кг/дка и са най-ниските за периода 2015-2020 г., независимо от факта, че средният добив през 2020 г. е незначително по-нисък от средният добив за страната за предходния петгодишен период – едва с около 2 %.

Въпреки това в четири области получените добиви през настоящата година са значително по-ниски от средните за периода 2015-2019 г. В област Бургас през 2020 г. са получени средни добиви от 258 кг/дка, които са с 46 % по-ниски от средния добив за периода 2015-2019 г., в област Сливен – 215 кг/дка и с 48 % по-ниски, в област Добрич – 303 кг/дка и с 40 % по-ниски и в област Варна – 322 кг/дка и съответно с 24 % по-ниски. По-ниски добиви в сравнение с миналия петгодишен период са получени и в областите Кюстендил – с 26 %, Ямбол – с 20 %, Шумен – с 19 %, Силистра – с 15 %, Търговище – с 12 %, Разград – 6 %.

В 10 области са получени по-високи добиви, като те превишават в най-голяма степен средните за периода 2015-2019 г., това са областите: Кърджали – с 40 %, Пазарджик – с 34 %, Хасково – с 25 %, София област и Перник – с 22 %, Пловдив – с 21 %, Стара Загора – с 20 %, Велико Търново – с 11 %. По-високите добиви в тези области до голяма степен се дължат на падналите валежи през февруари и март, които са значително повисоки от месечната норма на валежите и по този начин се компенсира недостига на влага в почвата от предходните месеци (виж представени данни по-горе за пшеницата).

През 2020 г. добивите от ечемика като цяло за страната намаляват в по-малка степен в сравнение с добивите на пшеницата, тъй като ечемикът е по-сухоустойчива култура. По-добрите добиви от ечемик са резултат и от използването на сортове българска селекция. След 2007 година в производство се внедриха серия от сортове ечемик, българска селекция, които са с висока сухоустойчивост, както и комбинация от устойчивост към абиотичен стрес. Такива са сортовете Орфей, Одисей, Кубер, Сайра, Дария на Институт по земеделие – Карнобат, от които са получени най-високи добиви, както в района, така и в страната. Те са резултат от дългогодишна работа по създаване на сортове устойчиви на абиотичен стрес. Спрямо сортове от интродукция (чуждестранни сортове) в района на Карнобат, добивите от тях са по-високи с около 39%. От българските сортове са получени средни добиви 277 kg/da, като варират в границите от 200 до 298 kg/da. Значително по-ниски са добивите на зърно от интродуцираните сортове в границите от 143 до 196 kg/da, средно 170 kg/da.

Рапица в област Пазарджик даде 27% по-добър добив

През стопанската 2019/2020 година полученият среден добив от рапица за страната по данни на Оперативните анализи на основни земеделски култури на МЗХГ е 225 кг/дка и е с 10.4 % по-нисък в сравнение със средният добив за страната за предходния петгодишен период. Средните добиви за страната варират от 170 кг/дка в София област до 290 кг/дка в област Русе. В шест области получените средни добиви са по-високи от средните в съответната област за периода от 2015 г. – 2019 г. В област Пазарджик добивът е по-висок с 27 %, в област Благоевград – с 23 %, в област Пловдив – с 18 %, в област Хасково – с 17 %, в областите Стара Загора и Видин – с 9 %. По-високите добиви в тези области до голяма степен се дължат на падналите валежи през февруари и март, които са значително по-високи от месечната норма на валежите и по този начин компенсиран недостига на влага в почвата от предходните месеци (виж представени данни погоре за пшеницата). Във всички останали области на страната са получени по-ниски добиви в сравнение със средните за съответната област за периода 2015- 2019 г. Най-голямо е намалението за областите: София–град – с 41 %, Габрово – с 36,3 %, Враца – с 32,3 %, Добрич и Търговище с 30 %, Бургас и Монтана – с 28 %, Плевен с 26,4 % и Силистра и Перник – с 23 %.