До 2030 г. средното потребление на вино в ЕС ще падне до 25 л/година

Консумацията на червено вино намалява, но расте тази на розе, бели и пенливи

Една трета от лозарите в ЕС са в Румъния, съобщава доклад на ЕК за лозаро-винарския сектор

Консумацията на вино, особено на червено, в ЕС намалява, като прогнозите са, че до 2030 г. тя ще падне до 25 литра годишно на глава от населението. За сметка на това обаче расте обема на износа на европейско вино към трети страни, пише в доклад за оценката на мерките на ОСП, приложими за лозаро-винарския сектор, публикуван днес от Европейската комисия (ЕК).

ЕС е най-големият потребител на вина от ЕС, а пет държави-членки (Франция, Италия,
Испания, Германия и Обединеното кралство) потребяват над 70% от вината, произведени от ЕС17.

Потреблението на глава от населението ще намалява 0,4% годишно, се прогнозира в доклада. Лозаро-винарският сектор се адаптира към новото поколение потребители, които имат по-различен начин на живот и предпочитания. По-специално консумацията на червено вино, често свързана с традиционната вечеря у дома, намалява навсякъде
ЕС. Търсенето на бели, розе и пенливи вина, които обикновено са с по-ниско
алкохолното съдържание и могат да се консумират по различни поводи, нараства.

Общият спад на потреблението на вино, заедно с по-нататъшен очакван спад от
използването на винифицирано производство за „други цели“ (например дестилация и производство на преработени продукти) се очаква да доведе до спад в общата вътрешна употреба на винифицирано производство (-0,5% годишно) до 2030 г.

Износът расте с 6% годишно

За разлика от това, консумацията на вино се е увеличила силно в САЩ, Китай,
Великобритания, Русия, Австралия и Канада. Тези пазари представляват нов потенциал за развитие за производителите на вино в ЕС, заедно с тези, които наскоро преживяват ренесанс в употребата на вино – Ангола, Хонконг и Макао, се посочва в доклада.

Износът на ЕС нарасна силно през последното десетилетие (+ 6% годишно). Докато обемът на износа наскоро се стабилизира, стойността на вината продължава да расте. Въпреки силната конкуренция от страна на винопроизводителите страни извън ЕС и евентуално търговско напрежение, по-специално със Съединените щати, се очаква
износът от ЕС да продължи да расте, за да достигне 26 милиона хектолитра през 2030 г. (+ 1% на година).

Увеличението на износа се дължи на голямото търсене на вина от ЕС с географско указание и на пенливи вина като цяло.

Производството в ЕС намалява с 0,5% годишно

Поради спада в търсенето в ЕС и забавянето на търговията, производството на вино в ЕС е
прогнозира се да намалее до 155 милиона хектолитра (-0,5% годишно) до 2030 г., макар и с
годишна променливост поради климатичните условия. Основната причина за това намаление е нарастващо изоставяне на малки лозя (-0,9% годишно) поради застаряващите собственици на ферми и / или трудности при конкуренцията на пазара. Някои от изоставените лозя ще бъдат презасадени, особено в зони, допустими за производство на географски вина. Изоставяне на по-малки площи и произтичащата от това по-нататъшна концентрация на производство на вино не се очаква да доведе до
силен добив. Всъщност добивите са ограничени, за да се гарантира качеството на виното
(по-специално вина с ГИ) и производството на биологични вина и вина на лозари.

ЕС е водещият производител на вино в света. Между 2014 и 2018 г. средната стойност
годишното производство е 162 милиона хектолитра.

Три държави-членки представляват 76% от лозовите площи в ЕС: Испания, Франция и Италия. Основните конкуренти на ЕС са САЩ, Аржентина, Чили, Австралия и Юг
Африка. Близо до 15% от вътрешното производство на вино в ЕС се изнася за страни извън ЕС страни, докато около 30% от него се търгува на пазара на ЕС.

В ЕС има около 2,5 милиона лозари (от които 854 000 в Румъния само) и 3,2 милиона ха лозя.

През 2014 г. трите страни с най-нисък бюджет за лозаро-винарство – Обединеното кралство, Малта и Люксембург, прехвърлиха всички средства от националните си програми за подкрепа на единното плащане. Сред големите страни производители на вино само Испания е прехвърлила част от лозаро-винарския си бюджет. През 2014 г. Гърция прехвърли част от бюджета си към схемата за единно плащане, но от 2015 г. нататък тя отново го възстанови. Общо 13% от бюджета на националната програма за подкрепа на ЕС са прехвърлени към единното плащане.