Наталия Шукадарова, НАЗ: Нови еко-схеми могат да са разумното торене и консервационните практики

Трябва да включим елементите на ландшафта, които досега изключвахме от специализирания слой, но защо пък тяхната площ да не стане 7% например?

Има забрана предотстъпеният данък да се вкарва в инвестиции за напояване заради неизяснената собственост на поливните канали и съоръжения

Фермери от Бургас и Карнобат нямат средства да засеят

Мартин Иванов

През преходния период 2021-2022 г. и през следващия програмен период страните от ЕС трябва да прилагат зелени мерки. Част от тях ще са базисни и няма да се финансират допълнително, но ще са задължителни, за да могат земеделците да получават директни плащания. Други еко-схеми, ще надграждат базисните схеми и това ще се стимулира финансово.

Първо обаче трябва да се определи окончателният размер на бюджета,

който ще се задели както за директни плащания, така и за ПРСР. Това заяви пред журналисти Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

До 12 октомври браншовите организации трябваше да представят в земеделсктото министерство свои предложения за еко-схеми, които да се прилагат през следващия период. „От министерството ще трябва да се съсредоточат върху мерки, които да са лесно приложими от земеделците и лесно проверими от инспектората. Земеделските производители от своя страна искат да схемите да са нещо, което да се прави по-лесно и да е изпълнимо, така че наистина те да са лесно проверими, без да има възможност за тълкувания, например това ивици ли са, синори ли са, или буферни зони, или угари…, така че да не бъдат санкционирани“, поясни Наталия Шукадарова.

Предложенията на НАЗ за нови еко-схеми

Според нея  обаче е трудно да се определят еко-схеми, които да са приложими с еднаква лекота в цялата страна, защото условията в различните райони са специфични. „Едни от земеделците например имат диверсифицирано производство, гледайки повече от три култури, други пък едва успяват да отглеждат по три култури. Досега диверсификацията на културите беше зелено изискване, оттук нататък обаче ще бъде задължително. Има обаче стопанства в някои части на страната като в Старозагорско, където отглеждат по три култури. За да отговорят в бъдеще на това изискване като най-лесна опция е прилагането на четвърта култура. Така ще се надгради бившето зелено изискване. Тази еко-схема обаче ще работи обаче само за някои места, а за други ще трябва да мислим други еко-схеми“, каза тя.

Друг лесен подход е повишаването на процента на екологично насочените площи, който в момента е 5%. Ако процентът бъде повишен на 10, както се обмисля от агроведомството, той може да е твърде висок. Но пък 7% биха могли да се възприемат от ЕК като достатъчно надграждащ базовото изискване проценти. „Това отваря вратата за много дискусии и е хубаво, че засега не сме пришпорени  от времето“, коментира Наталия Шукадарова. Тя поясни, че става въпрос за площи, които земеделците трябва да заделят в рамките на обработваемата земя в стопанствата си. Това означава, че всички елементи на ландшафта които те са изключвали от специализирания слой през този програмен период (защото неизключването им се е санкционирало), през следващия период трябва да бъдат очертавани и вкарвани в специализирания слой на площи, допустими за подпомагане. Става въпрос за единични дървета, заблатявания и други.

Тя посочи, че доста земеделци, както в северните, така и в южните части на страната, вече практикуват така нареченото консервационно земеделие, тоест прилагане на минимални или никакви почвени обработки при отглеждането на културите. „Нашата идея от асоциацията на зърнопроизводителите е тази практика да бъде призната за щадяща природата и почвеното плодородие и тя да бъде припозната като еко-схема“.

Друга евентуална еко-схема, насочена към прецизното земеделие, която би имала силен екологичен ефект, е балансирано внасяне на хранителни вещества в почвата, даде друг пример Шукадарова. Сега голяма част от фермерите третират най-често с азотни торове върху цялото си поле. Прецизното балансирано внасяне на хранителни вещества обаче е свързано с картиране на почвите, вземане на почвени проби, за да се изследват нуждите от хранителни вещества и най-вече от микро и макроелементи. От една страна се вкарват по-малко торове и там, където са нужни, от друга се щадят почвите.

Според Наталия Шукадарова министерството трябва да популяризира сред земеделците еко-схемите, които ще бъдат определени, за да избегне хаоса. НАЗ също ще работи в тази посока. „Трябва да се направи добра и достатъчно разбираема кампания за това какво точно ще се изисква, за какво ще се следи, за какво и как ще се проверяват земеделските производители, за да се избегнат всичките проблеми, които имахме досега“, счита изпълнителният директор на асоциацията.

За тавана и възможното компрометиране на зелените схеми

Според директора на НАЗ би било лошо, ако бюджетът по еко-схемите не бъде усвоен в двугодишния преходен период и средствата се прехвърлят към Програмата за селските райони. „Това означава , че ако ние през този период не се справим добре, и министерството се откаже от тези еко схеми, ще загубим целия пакет за зелени схеми“.

Относно тавана на директните плащания, Наталия Шукадарова потвърди, че НАЗ като цяло (след гласуване на 20-те регионални организации, които членуват в асоциацията) се е обявила против ограниченията, но въпросът тепърва ще се решава.

Фаталният ефект на сушата

За състоянието на зърнопроизводителите след тазгодишните засушавания, Наталия Шукадарова посочи, че голямата драма за някои производители, предимно от Източна България (най-вече в района на Бургас и Карнобат), е липсата на финансов ресурс да закупят семена и да започнат с обработките . „Причината е, че те не успяха да реализират печалби нито от пролетниците, нито от есенниците, и не могат да възобновят дейността си. Освен това не могат да разчитат и на банките, защото се водят с лоша кредитна история“, обясни директорът.

Забраната за инвестиции в напояване

Тя посочи като особено важен проблем забраната да се използва предотстъпеният данък за инвестиции в съоръжения за напояване.

„Това е така, защото подобна нотификация е разписана пред Брюксел. За да се инвестира в напояване има ред условия (някои от тях невъзможни – б.р.), на които трябва да се отговаря. Според министерството на финансите няма смисъл да се вкарва напояването като възможност за инвестиции, защото това би довело до прекалено усложняване на помощта. Ние пак сме предложили да се включат инвестициите в тази държавна помощ, която предстои да се нотифицира в края на годината за още две години, колкото се очаква да е преходния период, но пак ни се отказва. Без да има ясна регулаторна рамка, която да изясни собствеността върху различните източници на напояване, това няма как  да стане. В рамките на НАЗ сме направили специална работна група, която ще работи по темата за напояването и ще се концентрираме върху даването на предложения за изготвяне на подобна регулаторна рамка“, информира Наталия Шукадарова.