70 организации призовават ЕК да спре износа за бедни страни на забранени пестициди
Въпреки че те вече не се използват в ЕС, комисията не спира изпращането им към Бразилия, Украйна, Южна Африка и други държави. Проблемът е, че същите химикали се връщат като храни на Стария континент
Група от 70 неправителствени организации призова Европейската комисия да забрани износа за трети страни на пестициди, забранени в Европа – и да спре вноса на храни, произведени с такива пестициди, извън блока.
През 2018 г. държавите-членки на ЕС одобриха износа на 81 615 тона пестициди за трети страни, съдържащи 41 опасни вещества, които са забранени за използване в европейските полета поради опасения за околната среда и здравето, разкрива проучване на Public Eye и Greenpeace Unearthed по-рано тази година, цитира euobserver.com.
„Поддържането на настоящата практика би противоречило на „Зелената сделка“ и ангажимента на комисията по стратегията „Farm to fork“ (От фермата до трапезата – в БГ вариант) да насърчава стандартите за безопасност и устойчивост извън ЕС за постигане на устойчиви хранителни системи „не само в неговите граници, но и извън нея “, се казва в писмото от неправителствени организации изпратено до служители на ЕК в четвъртък (5 ноември).
Повечето пестициди отиват за страни с ниски и средни доходи – като Бразилия, Украйна, Мароко, Мексико и Южна Африка – като по-голямата част от химикалите идват от Великобритания, Италия, Холандия, Германия, Франция, Белгия и Испания.
Проучването показва, че най-големите износители на тези опасни пестициди са около 30 компании.
„Компаниите от ЕС се възползват от слабото човешко здраве и националното законодателство в областта на околната среда, за да продават на трети страни пестициди, които се считат за твърде опасни за употреба в Европа“, каза Ангелики Лисимачу от неправителствената организация Pesticide Action Europe.
„Това е просто неморално, но комисията дава съгласието си“, добави тя.
Ефект на бумеранг
Въпреки че правилата на блока относно пестицидите се считат за едни от най-строгите в света, законът не забранява износа на пестициди, забранени в ЕС, за трети страни, позволявайки на компаниите да реализират печалба, като продават тези химикали на страни извън ЕС.
По-рано тази година експертът на ООН Баскут Тунчак каза, че богатите страни често създават „двойни стандарти“, които позволяват търговията със забранени на местно ниво вещества в други части на света – където регулациите са по-малко строги.
Междувременно отделно разследване, проведено от неправителствената организация Pesticide Action Europe, разкри, че остатъците от 74 пестицида, забранени в ЕС, са открити в хранителни продукти, тествани на европейския пазар през 2018 г.
Фунгицидът карбендазим, който е токсичен за репродукцията, е един от най-често откриваните в проучването.
„С някакъв ефект на бумеранг, тези пестициди се връщат обратно в Европа като остатъци, във вносни хранителни продукти“, каза Лисимачу.
Повечето пестициди са открити в продукти на растителна основа, като чайове, билки и плодове, но също така и в екзотични плодове, продавани в Европа като гуави, годжи бери, хлебни плодове, черимойя (златна перуанска ябълка), както и в пипер или листа от кориандър.
Първо Франция
През 2022 г. Франция ще бъде първата държава в ЕС, която прилага забрана за износ и транспорт на продукти за растителна защита, които са забранени в ЕС поради съображения за опазване на здравето или околната среда. Забраната идва след съдебна битка срещу агрохимическите компании по-рано тази година.
Забраната ще важи и за вноса на храни, произведени с такива пестициди.
Следователно неправителствените организации призовават комисията да последва този пример за по-нататъшно устойчиви хранителни системи по целия свят.
„ЕС има глобална лидерска роля по тези въпроси и може да помогне за постигането на международен консенсус, че тези отвратителни практики, които водят до дискриминация и експлоатация, трябва да приключат“, каза групата от 70 неправителствени организации.
В своята стратегия „Farm to fork“ комисията има за цел да намали употребата на химически пестициди с 50 процента и да намали торовете с 20 процента до 2030 г.