Светослав Русалов за no-till: Когато природата се грижи за почвата, в нея има живот, добиви и печалба

Новата технология ми дава повече свободно време, спестява ми труд, горива, амортизации и торене

Пловдивският зърнопроизводител Светослав Русалов (председател на НАЗ през 2016-2018 г.) прилага технологията вече 3-4 години. Стопанисва почти 100% от площите, които обработва, чрез тази консервационна практика. Твърди, че е намерил своя начин да упражнява земеделие и че не иска да го налага на никого.

Необятната разлика между изораното поле и синора

Далеч преди Европа да се сети да напише стратегията „От фермата до трапезата“, далеч преди Урсула фон дер Лайен да стане председател на ЕК и да заговори за нулеви въглеродни емисии, за щадене на околната среда и за въздействие върху климатичните промени, г-н Русалов е започнал да се интересува от природосъобразното земеделие.

„Преди шест години, когато започнах да проучвам новите технологии, осъзнах, че трябва да погледна не в полето, което работя, а до него – там, където е природата и не е обработвано. Там видях рохка, разорана почва без да е минавал плуг, много корени, структурирана и влагозапасена земя пълна с пори и каналчета, направени от изгниването на корените от предишните растения и от червейчетата, и други земни полезни твари“, си спомня той.

Тогава се е уверил за първи път, че природата изглежда сама може да контролира влагозапасеността, отглеждането на културите, залесяването. Там, където тя се грижи за земята, винаги има покривни култури и живот. А там, където човек се намесва, има гола почва и проблеми.

„Събирах информация, четох съм, запознавах се с технологията no-till в продължение на две години преди да предприема този начин на работа. Посетих САЩ три пъти, за да мога да се срещна с фермери и да усвоявам техния начин на работа и начин на мислене. Впоследствие посетих два пъти Украйна и един път Аржентина. Това са държавите, в които има натрупан сериозен опит с no-till – в САЩ технологията се използва от 30 г. В Украйна – от 15-20 г. и вече почти половината зърнопроизводители прилагат технологията. В Аржентина 94% от площите със зърнени култури се отглеждат по no-till. Аржентинците разказват, че националната им криза в началото на 90-те години миналия век, ги е накарала масово да преминат към нея, за да намалят разходите си. “ А в България? „У нас върху много по-малко от половината площи се прилагат консервационни технологии“, наблюдава Светослав Русалов. Според него начинът на отглеждане на културите си е избор на самия земеделец и това е нещо, което всеки сам решава за себе си.

Принципи на no-till

Не е трудно да се прилага no-till, но първо трябва да се осмисли цялата технология и основните й принципи, казва той и ги изброява.

Първи принцип: Фермерът трябва да копира природата, защото тя знае най-добре как да поддържа зеления живот. Откак е измислен плуга, хората рушат многообразието на почвения свят, вместо да се възползват от него.

Втори принцип: Да има минимални почвени обработки. Нужно е само сеялката да може да засее семената.

Третият принцип е да има постоянно растителна покривка върху почвата, за да я пази от слънчевите лъчи, от вредното въздействие на дъждовните капки и да запази по-ниска температура в почвата през лятото, за да се намалят изпаренията на влага. След няколко години на прилагане на no-till растителната покривка започва да предпазва растенията от измръзване през зимата. Зеленият килим подобрява и инфилтрацията на почвата. Така всеки валеж може да се акумулира и съответно да се повиши влагозапасеността.

Трябва да има колкото може по-дълго време живи корени в почвата. Това се постига със засяване на микс от покривни култури в периодите, в които нямаме основна култура. „Аз използвам обикновено смесица от житни, бобови и култури с мощна коренова система, за да могат да разрохкват и структурират почвата в дълбочина. Миксовете могат да бъдат от едногодишни култури, които измръзват при първата слана. Вторият вариант е засяване на покривни култури, които се валират и по този начин се унищожават. Покривните култури се сеят там, където има по-голямо разстояние между основните култури, обикновено при пролетниците. Те предпазват почвата от ерозия.

Четвърти принцип е да има правилен сеитбооборот. Светослав Русалов отглежда обикновено шест култури – пшеница, слънчоглед, рапица, ечемик, сорго и царевица.

Първоначално прилагането на технологията е свързано с по-големи инвестиции за закупуване на необходимото оборудване за директна сеитба. Но пък спестяването на разходите откъм конвенционални обработка, спомага за по-бързото изплащане. „При мен се получи много бързо“, споделя той.

Ползи

Ползите са осезаеми, обяснява зърнопроизводителят. Първоначално виждаш, че се намаляват с 30-40% разходите за време, труд, горива, амортизации на машините. Впоследствие се забелязва, че когато една почва не се обработва, плевелните семена остават на повърхността й, защото вече го няма заораването им в дълбочина. След 2-3-годишна системна борба с плевелите, те почти напълно се елиминират като проблем. А това означава намаляване на разходите за хербициди.

„Към момента нямам увеличение на добивите. Да кажем, че в началото бяха малко по-ниски, но вече се наблюдава, че са почти идентични с тези от конвенционалното земеделие. Въпреки, че добивите може да не са върхови, разходите са по-малко, което означава, че печалбата е по-голяма. А ние сме земеделци и работим за печалба“, логично заключава г-н Русалов.

Тази технология води и до намаляване на употребата на фунгициди и торове. Защото „микробиологията в почвата успява сама да защити растението. Природата така е устроена, че на всяко действие има противодействие. Ако има някакъв неприятел, то има и хищник, който да го контролира. Ако има болест, съществува и бактерия, която я ограничава. Съответно при необезпокояване на почвата и при поддържане на живи корени, се поддържа и микоризата в почвата. Това е гъба, която успява да достави хранителни вещества на корените и в замяна получава захари от тях. Около този корен при жива микробиология ежесекундно се променя рН и се саморегулира, за да могат да се усвоят от растението хранителните вещества. И когато човек се намесва в природата, той разваля тази симбиоза – на хранене, на защита на растенията от болестите. Тогава се налага ние да дадем химични вещества на растенията, вместо природата да им ги достави.“

Сметките на зърнопроизводителя показват, че на третата година от прилагането на no-till, торовете са редуцирани с около 40% при пролетниците и с 30% при пшеницата.

Прочети още: Венелин Делгянски – внимателният експериментатор в зърнопроизводството

Без почвени анализи е несериозно

За да може фермерът, решил да използва консервационна технология, да постигне целта, е необходимо много голямо постоянство и увереност. Защото понякога се случват фалове и тогава човек бързо може да реши, че тази технология не работи. Затова е много важно да има постоянство, да се изследват полетата едно по едно и съответно да се подхожда индивидуално към тях, съветва производителят.

„Всеки земеделец трябва да прави почвени проби и да знае състоянието на масивите си откъм хранителни вещества, откъм съотношение на въглерода към азота и рН на почвата. Това, което забелязвам, е че след няколко години правилно прилагане на технологията, се подобрява рН, растенията успяват да дадат своя потенциал с намалени количества торове и съответно и с по-малко хербициди“, разказва пловдивският зърнопроизводител.

Прочети още: Емил Пелтеков – енциклопедистът на стопанството си

Европа изостава

„Не съм започнал да внедрявам нова технология, защото ще има подпомагане или защото Европа така е решила“, отговаря Светослав Русалов на въпроса чувства ли се комфортно днес, когато зелените практики се превръщат в абсолютен приоритет на новата селскостопанска политика. „Между другото Европа е последният континент, в който най-малко тази технология е била засегната или подкрепяна. Европа не беше осъзнала преимуществата на консервационните технологии. Тук имаше политически и икономически интереси да се произвеждат по-големи машини, инвентари, да има повече хора в земеделието и съответно да има храна и работа за всички.“

За земеделските политики и ефектите им

Селскостопанската политика на Европа е обща. Тя е за всички и е нормално да има бюджети за всички сектори, смята Светослав Русалов. Но припомня, че в последните 5 години зърнопроизводителите са били недопустими за кандидатстване по коя да е инвестиционна мярка по ПРСР. Освен това министерството има грях, че през целия програмен период не отвори прием за подпомагане за поливни инвестиции.

„Много е важно бюджетите да бъдат разпределени така, че накрая да има ефекти, а не да се налива от пусто в празно. Защото сега виждаме, че има сектори, които към този момент са по-подпомагани, но не са цъфнали и вързали, дори напротив – станали са по-зле. Тоест трябва да има преосмисляне на земеделската политика за даване на средства там, където ще има по-добър ефект. Сега подпомагахме чувствителните сектори, а те не се вижда да са се подобрили. Ако има изтичане на средства, значи субсидиите не се разпределят по правилния начин.“

„Крайно време беше преходните национални помощи да отпаднат, но те ще продължат, защото са приоритет на България, който си отвоювахме. Референтна година за тютюна беше 2009 г. и затова площите намаляха. Абсолютно несправедливо беше да се раздават пари спрямо ситуацията през 2009 г., когато е имало повече тютюнопроизводство. Раздаваха се средства от националния бюджет по политически причини“, според зърнопроизводителят.