Как г-н Зоров председателства и представлява и животновъди, и преработватели?

Две браншови организации, ръководени от него, поискаха едно и също нещо за био фермите, но дали членовете знаят за това?

Известният производител на млечни продукти, но също така и говедовъд, овцевъд и козевъд Димитър Зоров направи един и същ коментар за биологичното животновъдство, но от името на две браншови организации. Г-н Зоров е председател и на двете, и това е от доста години. Става въпрос за Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) и Асоциацията на млекопреработвателите в България (АМБ).

Коментарите са по повод предварително изпратените материали за предстоящо обсъждане на третото заседание на Тематичната работна група (ТРГ) и по-точно – по темата биологично животновъдство.

ТРГ, както знаем, има една основна функция – да подготви Стратегическия план на България за следващия програмен период. Затова коментарите на браншовиците са важни. Очаква се, че председателите обсъждат с членовете на съответния управителен съвет определени становища, които организацията иска да поддържа. Но дали е спазена тази процедура при съюза и асоциацията, един г-н Зоров знае, както и съответните членове на УС на двете организации. Управителните съвети на НСГБ и на АМБ общо взето са в заспало състояние. Националният съюз на говедовъдите от доста години не е провеждал Общо събрание, провери Агро Пловдив.

Но има и друго. Възможно ли е асоциацията на млекопреработвателите да иска едно, а съюзът на говедовъдите – обратното. Просто няма как, защото г-н Зоров е начело и на двете организации. В същото време всички сме знаем, че мандри и животновъди са в перманентен спор за цените на първичната продукция, за годишните договори, за добавената стойност на суровото мляко и на сиренето, и по други теми.

Възраженията и предложенията по точката за биологичното животновъдство, публикувани в сайта на МЗХГ и изложени от НСГБ и от АМБ, по същество са едни и същи, но стилистиката на изказа е доста различна. Впрочем, вижте:

Асоциацията на млекопреработвателите в България, Димитър Зоров

АМБ отбелязва, че българските мандри искат да произвеждат биологични млечни продукти, но българските ферми от които могат да закупят биологично мляко са твърде малко. По тази причина преработвателите са принудени да внасят. „У нас дневно се добива реално до 5 000 литра краве био мляко от няколко сертифицирани био кравеферми,  което е крайно недостатъчно“, отбелязва г-н Зоров. Покрай тази констатация той критикува както биорегистъра към МЗХГ, който е направен „проформа“ и където „се оплиташ в лабиринта“, така и биологичните стопанства с месодайни животни, за които пита: “ … а къде е това био месо и колко процента е реализирано на пазара, (защото) процентът е умопомрачителен клонящ към нулата.“

„Тази странна картина на българското биопроизводство на сурово мляко за изминалия програмен период и към момента е просто много жалка. Има био ферми на хартия и в регистъра, които вземат субсидии, а в действителност работят, произвеждат, реализират и са реални едва 10 % от тези, които са вписаните“, посочва Димитър Зоров.

По тази причина българските млекопреработвателни фирми отиват в Австрия, Германия и др., за да договорят сурово био мляко. „И вместо да инвестираме в нашите български биоферми, да купуваме и стимулираме развитието на нашето биомлечно животновъдство, ние даваме пари и правим нашата био млечна продукция с по-високи стойности, тъй като купуваме био сурово мляко отвън“, обобщава ситуацията председателят.

Причина, че лошото състояние на био животновъдството, няма да се подобри, според него е и в предложението на министерството за подпомагането на хектар площ. А именно, МЗХГ смята, че трябва да субсидира площите с до 50 хектара със 100%, с от 50.01 до 65 ха – с 50% и от 65 ха нагоре – с 10%.

„Категорично се противопоставяме и не приемаме диференциране и ограничаване на компенсаторното подпомагане на 100% до 50 ха, предлагаме да няма ограничения, а да се засили контролът и да получават компенсаторно подпомагане само реално произвеждащите, реализиращи и с доказана заетост стопанства.

Практиката до сега показва, че постоянно контролирани от всички органи, в това число ДФЗ, ЕК са именно стопанствата над 100-150 ха, а тези до 10-15 ха, повечето от тях регистрирани заради субсидиите, почти не попадат под контрола, не попадат в риск анализа заради размера, или какъв ще е резултатът – ще унищожим реалните произвеждащи био стопанства, които са под постоянен контрол“, смята Димитър Зоров.

АМБ има и друго предложение:

1. В направление „Биологично животновъдство“ подпомагането е за животни от основното стадо (без приплодите) от следните групи, приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна – 0,3 ЖЕ/ 1 ха:

• едри преживни животни (млечни крави и биволици), отглеждани за мляко;
• дребни преживни животни (овце-майки и кози- майки), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо).

2. В направление „Биологично животновъдство“ подпомагането е за животни от основното стадо (без приплодите) от следните групи, приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна – 0,4 ЖЕ/ 1 ха:

• едри преживни животни (месодайни крави и биволици), отглеждани за месо;

3. Да бъдат премахнати ,ако въобще бъдат приети, ограниченията за компенсаторното подпомагане на площ в направлението „Биологично растениевъдство“ за стопанствата развиващи направление „Биологично животновъдство“ до пропорционален размер на горе предложените съотношения ЖЕ/1ха по бройката на животните в стопанството. 

Национален съюз на говедовъдите в България

Същото, но доста по-гладко написано, е предложението на Националния съюз на говедовъдите в България.

Например относно слабото производство на био сурово мляко у нас НСГБ казва: „Нашата информация по отношение производството на биологични продукти от животновъдството е много малка и се свежда до това,че се произвежда дневно няколко тона краве био мляко от десетина кравеферми. Броят на регистрираните ферми за месо е по-голям, но и при двете производства не може никъде да се види тази биопродукция, нито да се закупи от желаещите.“

А за вноса изказът е следният: „Ясно е,че при такива минимални количества производство на мляко едва ли нашите млекопреработватели ще имат интерес за закупуването му и те правят най-нормалното, което прави един добър бизнесмен да си внесат мляко от чужбина.“

За прогресивното намаляване на субсидиите за площи над 50 ха, НСГБ заявява: „Направеното предложение в Биологично растениевъдство за подпомагане на 50 хектара и след това съответната редукция, според нас е също дискриминационно и съответно забавящо развитието на биологичното земеделие и съответно производството. Тези ограничения ще имат негативна роля върху ферми които вече са влезли в програмата, достигнали са до някъде и сега рискуват да влязат в графа фалит.“

Какви са предложенията на съюза на говедовъдите по същество:

• Анализ на свършеното досега и резултатите от Биологичното земеделие, по всички негови елементи.
• Подпомагането за животни от основното стадо (без приплодите) от следните групи, приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна –0,3 ЖЕ/ 1 ха:

-едри преживни животни (млечни крави и биволици),    отглеждани за мляко;

-дребни преживни животни (овце-майки и  кози- майки), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо).

• Подпомагането за животни от основното стадо (без приплодите) от следните групи, приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна – 0,4 ЖЕ/ 1 ха:

– едри преживни животни (месодайни крави и  биволици), отглеждани за месо;

• Да бъдат премахнати ограниченията  за компенсаторното подпомагане на площ в направлението „Биологично растениевъдство“ за стопанствата развиващи направление „Биологично животновъдство“  до пропорционален размер на горе предложените съотношения ЖЕ/1ха по бройката на животните в стопанството.

Какво да кажем освен че е удивително единството между исканията на двата бранша! Все едно един човек ги е мислил. Въпросът тук е дали и останалите членове на двете организации са съгласни с тези становища на организациите. Или те дори не са чули за тях.

Но да си дойдем в крайна сметка на думата и за пореден път да попитаме МЗХГ: Кога най-после България ще има Закон за браншовите организации в селското стопанство? Защото как бъдещите политики се обсъждат със земеделската общност, ако тя е представена от хора, които се изказват в множествено число, но мислят в единствено?