В една чаена лъжичка почва микроорганизмите са повече от хората на земята

Защо почвата е едно от най-удивителните неща на света, разказва научно-популярна анимация, изработена от Би Би Си

Почвата … това е едно от най-подценяваните и малко разбираеми чудеса на нашата крехка планета. Така започва научно-популярна анимация, изработена от Би Би Си в партньорство на Кралското общество във Великобритания.

Смята се, че в един грам почва може да има до 50 000 вида микроскопични организми или микроорганизми. И че в една чаена лъжичка почва има повече микроорганизми, отколкото са хора на Земята. Но голяма част от това, което се крие отдолу, в тази скрита и дълбока вселена, все още ни е чуждо.

Въпреки че е буквално под краката ни, досега хората са идентифицирали само малка част от необикновения живот, кипящ под земята.

Животните и микроорганизмите в почвата изпълняват безценна роля. Милиони години еволюционна конкуренция са накарали микроорганизмите да произвеждат антибиотични съединения за борба със своите съседи. И тези съединения формират основата на много от антибиотиците, използвани от нас, хората.

Ние буквално правим лекарства от нашата почва. Никой не знае колко нови лечения могат да лежат под краката ни и чакат да бъдат открити.

Едно от най-специалните същества, живеещи в почвата, е земният червей. Дарвин беше очарован от тях и бе казал: „Може да се съмняваме, че има други животни, които са играли по-важна роля от червеите в историята на света“, поради тяхното значение при създаването и поддържането на почвата.

Земните червеи пътуват надолу и наоколо, създавайки дихателни дупки, като белите дробове в почвата. Коридорите, направени от него, създават пространство за растежа на корените на растенията и поддържат почвата жива.

Под почвата, има и обширни и сложни мрежи от гъбични нишки. Растенията и гъбите се нуждаят един от друг, за да процъфтяват и затова сключват сделка … Гъбите не могат да улавят въглеродния диоксид, за да растат както растенията, но те са по-добри от растенията при добива на хранителни вещества от почвата, така че търгуват. Растенията дават на гъбичките въглерод да растат, а гъбите дават на растенията хранителни вещества като азот и фосфор. Това е взаимноизгодна връзка.

И само един пример за взаимосвързаната екосистема, от която всички сме част. Растителната материя се разпада и осигурява храна за микробите. Те осигуряват храна за червеи. Червеите са храна за птиците и така нататък …

Почвата осигурява на хората почти всичко, което ядем. Но не става въпрос само за това какво почвите могат да направят за нас. Важно е да ценим, и от решаващо значение, да защитаваме почвата и по куп други причини.

Помислете за това за момент.

Необходими са повече от 100 години, за да се създаде само 5 милиметра почвата. Но само за момент почвата може да бъде унищожена чрез химическо замърсяване, урбанизация, свлачища, ерозия и др.

Някои почви са наистина древни – датират от милиони и милиони години. Смята се, че най-старата почва на Земята е в Южна Африка и е от три милиарда години. Почвата във Великобритания е на около 15 000 години и се е образувала след последната ледникова епоха.

Почвата също е наистина ценен запас от въглерод – улавя въглерода и го заключва в стабилни форми дълбоко под земята. Тя съхранява три пъти повече въглерод, отколкото всички растения на Земята, включително дърветата. Но тъй като почвата се увеличава толкова бавно, трябва да защитим това, което имаме. А ние не успяваме.

Ние знаем много от проблемите.

Интензивното земеделие е един от тях. Той освобождава въглерод от нашите почви. И ние губим почвата 50 до 100 пъти по-бързо, отколкото тя е в състояние да се възстанови.

В Европа се смята, че 60-70% от почвите са болни. И в земеделските земи на Великобритания за по-малко от 30 години – от края на 70-те години на миналия век – е загубен повече от 10% от въглерода, който почвата е била съхранила. А оттогава?

Е, ние просто не знаем, защото в много страни има малко данни за почвата.

Почвата е слабо защитена и регулирана. Ние растем върху нея, надграждаме и градим от нея. Тя филтрира и почиства нашите води, намалява наводненията и регулира нашата атмосфера.

Тъжната истина е, че в момента няма достатъчно „шампиони“, които да се грижат и борят за почвата. Буквално се отнасяме с нея като с мръсотия. И все пак в нея има толкова много неизползван потенциал и толкова много тайни, завършва анимацията.