Виж какви са максималните норми на торене с азот и съдържанието му в различни оборски торове
По време на Петата тематична работна среща на групата, която обсъжда проекта за Стратегически план на България, ще се разгледа и темата за законоустановено изискване за управление (ЗУИ), свързано с опазване на повърхностните, преходните, крайбрежни и подземни води от замърсяване с фосфати, азотсъдържащи торове (включително оборски тор), . Разгледани са и законоустановените изисквания за опазване на дивите птици и местообитанията, ограниченията при употреба на някои субстанции с хормонално или тиреостатично действие, и на бета-антагонисти в животновъдството. Петото заседание е планирано за 11 декември 2020 г.
Прочети още: Кои растения не обичат оборски тор и как не трябва да се използва
В предварителните материали са представени полезни таблици за нормите за синтетични азотни торове и съдържанието на азот в различни оборски торове. Посочено е в таблици отделянето на азот според вида на животните, продуктивността и съдържание на азот в дажбата; съдържанието на азот в различните видове оборския тор според степен на разреждане с вода и други.
Ето някои от тях:
Максимални норми на торене с азот на основни земеделски култури при статистически средни добиви и при високи добиви, получавани в интензивни ферми, които могат да бъдат използвани (включително от животински тор и привнасянето на азотни съединения от химически и други торове)
Забележка:
- * Културите не са включени в софтуера, който се актуализира. Нормите са по справочници за торене.
- ** При леките почви е задължително внасянето на количествата азот на 2-3 пъти, за да се избегне измиването му (табл.2).
- Нормите на торене с азот са определени с помощта на софтуера за определяне на баланса на азота и зависят от добивите (редове 1-19;31;37;38).
- Изискванията за нормите за торене посочени в таблицата са валидни заедно и поотделно за минерални и органични торове.
Съдържание на азот в оборския тор по видове животни
Вид селскостопански животни | Общ азот | |
% | кг/тон | |
1 | 2 | 3 |
Млечни крави/ говеда/ биволи | 0,57 | 5,7 |
Млади говеда | 0,60 | 6 |
Телета | 0,73 | 7,3 |
Свине за разплод | 0,64 | 6,4 |
Свине за угояване | 0,70 | 7 |
Кокошки-носачки | 1,08 | 10,8 |
Бройлери | 0,90 | 9 |
Патици/гъски | 1,09 | 10,9 |
Овце | 0,83 | 8,3 |
Кози | 0,70 | 7 |
Коне | 0,58 | 5,8 |
Магарета | 0,58 | 5,8 |
Зайци и др. животни с ценна кожа | 1,40 | 14 |
Отделяне на азот (N) според вида на животните, продуктивността и съдържание на азот в дажбата
Вид | Единица продукция | Продуктивност/технология на отглеждане | Отделен азот годишно в кг при отчетени газообразни N загуби | Отделен азот в кг за единица продукция |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
Млечни крави | 1 000 кг мляко | По-малко от 3 700 кг мляко годишно | 57,5 | 13-20 |
1 000 кг мляко | 3 700-4 500 кг мляко годишно при ниско количество концентриран фураж | 77,5 | 17-25 | |
1 000 кг мляко | 4 500-5 500 кг мляко годишно при повече от 500 кг концентриран фураж | 87,5 | 15-20 | |
1 000 кг мляко | над 5 500 кг мляко годишно | 110 | 11-14 | |
Говеда | 100 кг прираст | Екстензивно на паша | 45 | 10-20 |
100 кг прираст | Интензивно – оборно | 40 | 7-10 | |
Телета | на теле | Дажба със средно съдържание на азот във фуража | 34 | – |
Свине за разплод | на прасенце | вкл. прасенца до 25 кг | 35 | 1,4-2 |
Свине за угояване | 100 кг прираст | 25-100 кг; без фазово хранене | 16 | 6-8 |
100 кг прираст | С фазово хранене | 13,5 | 5-7 | |
100 кг прираст | Фазово хранене с чисти аминокиселини | 12 | 4-6 | |
Кокошки носачки | 100яйца | Яйценосно направление | 0,70 | 2-3,5 |
Бройлери | 100 кг прираст | Бройлерно направление | 0,42 | 2-4 |
Овце | на овца | Дажба с ниско до високо съдържание на азот във фуража | 19,5 | – |
Кози | на коза | Дажба с ниско до високо съдържание на азот във фуража | 17 | – |
Коне | на кон | При паша, според кг. жива маса | 62,5 | – |
Зайци | на зайкиня | Дажба със средно съдържание на азот във фуража | 5,5 | – |
Забележка: Данните в таблицата дават възможност на земеделските стопани да отчетат и коригират отделения през годината азот, чрез промяна в състава на дажбите и включването на фуражи с по-ниско съдържание на протеини.