Националната Био Асоциация предлага стопанства с над 100 био хектара да не се субсидират

В противен случай ще се подпомагат „олигархични земеделски стопани“, предупреждава в свое становище асоциацията

Националната Био Асоциация (НБО) предложи множество редакции на текстовете на МЗХГ за биологичното производство в следващия програмен период в становище, изпратено до земеделския министър Десислава Танева и зам.-министър Вергиния Кръстева. С едно от предложенията НБО влиза в рязък сблъсък, както с идеите на земеделското министерство, така и със становища, изразени от Асоциация „Биопродукти“ и Фондация „Биоселена“. Задочният спор е по темата дали и с колко да се субсидират големите стопанства с по над 100 хектара био площи по мярката за биологично производство. НБА влиза в контра и с животновъдни организации, които поискаха повече субсидии за постоянно затревени площи.

Прочети още: Как г-н Зоров председателства и представлява и животновъди, и преработватели?

Предложението на МЗХГ е за дейностите от направление „Биологично растениевъдство“, с изключение на групата на постоянно затревените площи, финансовото подпомагането да се определя въз основа на дегресивни ставки на база заявения размер на площи от съответната група култури в стопанството. Така МЗХГ е изчислило на база на данните за биопроизводството у нас, че до 50 ха плащането трябва да е 100%, от 50.01 ха. до 65 ха. – 50%, над 65.01 ха – 10%.

Предложение на НБА е друго: : „Не приемаме предложение на МЗХГ площите от групата на постоянно затревените площи да отпаднат от тази скала на подпомагане. Тези площи също трябва да се подпомагат по описаната скала. Биологично растениевъдство по отделни групи (за преход или биологични) трябва да да се компенсира със следните ставки: до 50 ха – 100%; от 50.01 ха до 65 ха – 50%; над 65.01 ха до 100 ха – 10%; над 100.01 ха – без подпомагане.

Като причина да отпадне подпомагането за биологични площи по-големи от 100 ха НБА изтъква, че по принцип биологичното земеделие не се прилага върху големи площи, тъй като грижите в мащабно био стопанство не биха могли да бъдат адекватни. Повечето реални биопроизводители са са с малки или средни по размер ферми. Ако е налице крупен бенефициент по био мярката по ПРСР, то „това е явен знак, че се цели източване на субсидии, а не производство на био продукт.“ Предвид това и с цел превенция и защита на европейския и националния финансов ресурс, предназначен за биоземеделие, НБА предлага нулева ставка за площи над 1000 декара.

Като допълнителни мотиви асоциацията изтъква, че при по големите стопанства е налице ефектът на икономия от мащаба.  Освен това стопанствата, прилагащи биологичния начин на производство с площи над 100.01 ха са изключително пазарно ориентирани с утвърдена пазарна ниша. Иначе не биха засяли/засадили огромни по обем площи земеделски земи за биоземеделие. „От тук следва, че едно такова стопанството е нараснало постепенно през годините, утвърдило се е на пазара, има значителен пазарен дял, налице е икономия от мащаба и не е налице необходимост от прахосване на финансов ресурс за неговото свръх подпомагане.“

„Ако от друга страна, е налице стопанство с площи над 100.01 ха, но не е налице реализация на биологична продукция, предприятието не е пазарно ориентирано и не е налице пазарна ниша, стопанството не е познато на пазара – на която то реализира продукцията си – то това е т.н. бенефициент „чертожник“. Всичките действия на този бенефициент са насочени към усвояване на площи, не с цел производство и прилагане на правилата за биологично земеделие, а с цел източване на евросредства, заключават авторите на становището. Във връзка с това, те припомнят разследването на Валя Ахчиева от септември тази година. „Именно, за да се спре източването на евро средства по мярка биоземеделие, ние предлагаме да се продължи с утвърдената схема на подпомагане по мярка 11 „Биоземеделие“, като допълнително под рестрикциите попаднат и постоянно затревени площи и заявени площи над 100.01 ха.“ Ако се наложи таванът до 100 ха, повече малки и средни биопроизводители ще могат да получат подпомагане, посочват от НБА.

В добавка към мотивите, био асоциацията пише, че е запозната с противоположните становища по въпроса на Българска асоциоция Биопродукти и Фондация „Биоселена“, които са „за драстично повишение на тавана на подпомаганите площи, на които да няма редуциране.“ ОИт НБА обръщат внимание, че двете организации са регистрирани в частна полза (което според АгроПловдив има само правно значение – б.р.) „От тук следва обоснованият извод, че и двете организации защитават частни интереси на техни членове или поддръжници, а не на обществото като цяло. Предвид това, изцяло следва да се пренебрегне предложението на БАБ и Биоселена за подпомагане на площи без таван или то да е със символични намаления. Двете организации представят идентични становища, като изтъкват аргумент, че с цел постигане на 25% био площи, то ние следва да не налагаме тавани по агроекологичните мерки. За нас подобен род аргумент е голословен и необоснован мотив в полза на големи частни и корпоративни земеделски стопанства. Напълно е ясно, че ограниченият финансов ресурс, следва да се разпредели по справедливо върху по-голям брой бенефициенти, а не между единици олихаргични земеделски стопани. Ние сме склонни да приемем и по-големи ставки за дребни и средни стопанства, но категорично не можем да приемем да отворим вратите за „източване“ на агроекологичните мерки.“

Като допълнителен мотив от асоциацията припомнят установения преди 5 години недостиг на финансов ресурс на мерки 10 и 11, дори наличието на т.н. нулеви години на прием.

Не на последно място, един от най-важните аргументи е, че „всички Регламенти на европейските институции са за подкрепа на микро, малки и средни земеделски производители, а не на големи, камо ли олигархични земеделски структури. В европейския модел е обичайна практика земеделското стопанство на един земеделски производител да е до 30 ха. Считаме, че всички правила, които ще въведем в стратегическия план, трябва да се съобразим с тази цифра 30 ха. Няма никаква логика по СЕПП – преразпределителното плащане и при МЗС /младите земеделски стопанства/ тавана на плащане да бъде 30 ха., а в агроекологичните мерки десетки пъти повече“, смятат от НБА.

Други искания на асоциацията са земеделци, които са били бенефициенти по мярка 214 от предишния програмен период, да не са задължени да преминават отново през обучение, тъй като вече са били обучени.

НБА не приема предложението на МЗХГ площите, животните и пчелните семейства, преминали периодите на преход, и за които земеделският стопанин е получил сертификати за биологична продукция в периода 2014-2020 г., както и тези площи, включени в „Биологични слой“ в неговото стопанство през 2019 и 2020 г., да не могат да бъдат подпомагани за дейности за преход към биологично производство. Една от изтъкнатите причини е, че понякога даден парцел може да бъде върнат в преходна фаза било заради действията са съседи, които не са спазили отстояние при провеждане на растителна защита.

Асоциацията предлага още при 5-годишните ангажименти на биопроизводителите да се допусне намаляване на площите до 75% от заявените, а не до 90%, както е в текстовете на министерството. Искането е заради възможни технически грешки в системата ИСАК.

С оглед на това, че в страната има много дребни животновъдни стопанства, НБА иска съотношението на плащане на хектар да не е 0,5 ЖЕ на 1 хектар, а „до един хектар“.

Асоциацията предлага още до края на прилагане на дейността по биопроизводството поне веднъж фермерът да получи сертификат за съответствие на произведената от него растителна или животинска продукция с правилата на биологичното производство (както пише в министерското предложение – б.р.), но без да се налага да доказва минимум 5 % реализация на биологични продукти, когато е налице пълно и/или частично пропадане на реколтата и когато трайните насаждения не са навлезли в период на пълно плододаване.