ЕК изпрати специфични препоръки за стратегическите планове на държавите членки

Те са свързани с 9-те специфични цели на следващата ОСП

Днес Комисията публикува препоръки за всяка държава-членка да съдейства при изготвянето на техните стратегически планове за Общата селскостопанска политика (ОСП), придружени от съобщение. Тези препоръки са част от диалога между Комисията и държавите-членки, за да им се помогне в прилагането на ОСП от 2023 г., както и да се гарантира, че техните стратегически планове за ОСП допринасят по амбициозен начин за европейския зелен курс.

Ключов елемент от реформата на ОСП, тези стратегически планове ще установят как всяка държава-членка ще използва инструментите на ОСП въз основа на анализ на техните условия и нужди и с цел постигане на специфичните цели на ОСП, както и на европейските зелени цели.

Комисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски каза: „ Препоръките към държавите-членки са решаваща стъпка в прехода към увеличаване на устойчивостта на нашия селскостопански сектор. Настоятелно препоръчвам на държавите-членки да вземат предвид тези препоръки, докато изготвят своите стратегически планове за ОСП. По този начин можем да осигурим ОСП, която е в съответствие със Зелената сделка и която подкрепя фермерите като двигатели на зеления преход. Заедно с Европейския парламент и Съвета ще гарантираме, че реформата на ОСП поддържа необходимите екологични и климатични амбиции . “

Комисията предоставя препоръки за всяка държава-членка въз основа на анализ на техния земеделски сектор и селските райони. Тези препоръки са свързани с деветте специфични цели на ОСП, които засягат екологичните, социалните и икономическите предизвикателства и с кръстосана цел относно знанията и иновациите.

Прочети още: 9 + 1 цели пред селското стопанство идентифицира МЗХГ за следващите 7 години

В допълнение, препоръките вземат предвид европейските амбиции на Зелената сделка и по-точно шест количествено определени цели в стратегиите „От фермата до трапезата“ и „Биоразнообразие“. Те трябва да покажат посоката, която стратегическите планове на ОСП да поемат, за да изпълнят тези цели и цели, като идентифицират ключови проблеми, които трябва да бъдат решени от държавите-членки, и как да се справят с тях. За целта препоръките също така предоставят актуално състояние по отношение на целите на Зелената сделка. Например приложената карта показва емисиите от добитък на хектар за всяка държава-членка.

За да постигне целта от 25% за биологично земеделие, Комисията препоръча на по-голямата част от държавите-членки да разработят необходимите структури на веригата за доставки на храни, да идентифицират местния потенциал на биологичното производство, да насърчат потреблението на биологични продукти и да осигурят подкрепа за конверсия за и поддържане на биологично земеделие чрез развитие на селските райони.

• Освен това, що се отнася до целите на ОСП, свързани с повишаване на конкурентоспособността и привличане на млади фермери, Комисията препоръчва на множество държави-членки да улеснят достъпа до финансиране, например чрез по-широко използване на финансовите инструменти, налични в рамките на развитието на селските райони.
• Друг пример е намаляването на употребата и риска от пестициди. Комисията препоръчва на държавите-членки да насърчават устойчивото използване на пестициди, като осигуряват възприемането на интегрирано управление на вредителите. Те се фокусират върху растежа на здрава култура с възможно най-малко смущения в агро-екосистемата и насърчават естествените методи за борба с вредителите. И накрая, препоръките също така посочват необходимостта от увеличаване на стойността на селскостопанските продукти на ниво първичен производител чрез географски указания или местни и регионални вериги за доставки.

От приложението в таблична форма, публикувано към информацията, се вижда, че по отношение на биологичното земеделие, България е сред страните с най-нисък дял на земеделската земя, обработвана по този способ – едва 2,6%. Австрия и Швеция са с най-висок процент биологични полета, съответно 24,1 и 20,3% при средно за ЕС -27 – 8 процента по данни за 2018 г. 

При средни 4,6 процента за ЕС дял на високо ландшафтно разнообразия на пейзажа, в България такова разнообразие има върху 4%. Азотът в килограм на хектар използвана земя средно за ЕС е 46, като в Кипър очевидно се тори най-много тъй като там количеството е 186, докато в България е 23, Румъния 7, в Нидерландия обаче е 167, Малта 145, Белгия 138, Люксембург 127.