Лимецът си има мелничар, библейците особено го тачат

Наско Янакиев сам конструира система от машини, за да запази най-ценните качества на ядките

Атанас Янакиев изобщо не се рекламира като мелничар на лимеца. Но който го търси, го намира. Библейците си предават името и телефона му като парола, и освен по работа, често му идват на гости. Защото от него винаги може да се научи нещо ново. При Наско има стари и нови книги за мелничарството, а той чете между редовете им. Стигнал е до извода, че всъщност няма  нищо ново. „Каквото пише тук – той показва една книга на около 100 години, с пожълтели страници – това същото, разбъркано с повече формули и други изрази, е и в новите издания“.

Наско Янакиев нарича клиентите „тревопасни“. Казва го с много симпатия. Повечето от производителите на лимец, които му се доверяват, са вегетарианци и суровоядци. Те са от цяла България. Настолната им книга е Библията, учението на Петър Дънов и житието на св. Иван Рилски. Георги Изворски, който доста хора наричат живия светец на България, е един от посетителите на Наско. Той и Силвина в работилницата му в

Първенец. Веднъж, Георги Изворски разкрил на Наско, че в Библията пишело за лимеца. И по-точно – в Стария завет. И му разказал как древните си приготвяли хляб. Взимали лимеца и първо го олющвали, като го удряли с тояги. После сплексвали с камъни зърното така че то да придобие вид на днешното мюсли. Овлажнявали смачканите зърна с вода от близкия поток, след което оставяли зърното на скала, огряна на слънцето. След няколко часа така направената питка ставала като опечена и вкусна за ядене.

Механиката е в гените на Наско, той просто знае кое как работи. Машините, с които лющи и флейкова зърното, ги е направил сам. Те са цяла система, която майсторът непрекъснато усъвършенства.

Той разказва, че когато за пръв път му докарали лимец преди 2 години, конструирал първата система за лющене. „Лимецът е различен от пшеницата“, поясни Наско. При пшеницата люспите, които обхващат зърното падат още при жътвата. Докато при лимеца, овеса и ечемика отстраняването им е по-трудно. При първия му опит да олющи зърното, рандеманът бил около 30-35%, още толкова от зърното се оказало начупено. Изчистените цели ядки  не само, че били малко, но и без зародиш, а той особено се цени от „тревопасните“. Едва при третата технология, която създал, рандеманът вече бил твърдо над 50%, дори стигал 90%, а производителността била 100 кг зърно на час. Машините отрязвали власинките по зърното, които мелничарят нарича „брадички“ и „мустачки“.

След това Наско създал четвърта технология, много бавна, но щадяща зърното. При нея власинките оставали, рандеманът бил между 90 и 98% (толкова били целите олющени ядки) и зърното като цяло изглеждало непокътнато. Производителността на системата била между 15 и 20 килограма за час. „Не съм спрял да усъвършенствам техниката, искам да увелича производителността“, поясни той.

Наско посочи, че лимецът, както и другите житни имат 7 обвивки. Той ги изброи като по учебник. При неговата технология се премахват люспите – най-външната обвивка, и леко се наранява втората.

По искане на новите си приятели, които гледат лимец, той направил и машина за флейковане. Преди това прочел други книги, от които разбрал защо флейковането е по-добро от смилането на брашно. „При механичното сплескване на зърното, мембраните на клетките се пръскат и това подобрява усвояването на ценните вещества на лимеца. Наско цитира и един от клиентите си – мъж от Стара Загора, който му разкрил, че някъде в Библията Бог казвал: „Ако смелите лимеца, ще ви смеля и аз“. И той се смее на тази небесна закана, но после сериозно добавя, че наистина хлебното зърно е по-полезно, когато е примачкано, а не смляно. Впрочем Атанас Янакиев има сериозни съмнения за това дали лимецът е наистина житно.

Още за разказа на мелничаря – в следващите дни