Ще има ли реформи в земеделието през 2021 г. или ще продължим постарому?

Ще има ли реформи в земеделието в 2021-а и в следващите години или ще продължим постарому да раздаваме пари, с които нищо не се подобрява, а само се осигурява временно спокойствие за фермерите? Светът и Стара Европа вървят в ритъм с новото време, дори го изпреварват. А какво правим ние, за да настигнем другите и да продължим с тях?

Въпросът е доста закъснял и ако в земеделското министерство не са си го задали още преди две години, значи всеки ще се спасява поединично, докато може.

Бъдещият програмен период идва с намерение за големи, фундаментални промени в досегашния начин на производство, но България не изглежда подготвена за тях.

„Зелено“ и „хуманно“ са важните думи в новото десетилетие. И още: Намаляване на пестицидите и минералните торове, и увеличаване на земите, оставени на природата за запазване на биологичното разнообразие. Запечатване на въглеродния диоксид в почвата. Производство на повече биогаз за намаляване на метана и други газове, които произвеждат животновъдните ферми. Увеличаване на системите за възобновяема енергия.

Някой научил ли е как земеделското министерство си представя, че ще се доказва прилагането на безорни технологии при отглеждане на зърнени култури? Как ще констатира увеличаването на въглеродния диоксид в почвата?

Знае ли се как ще отчита използването на пестициди и съответно намаляването им при отглеждане на реколта? Кое ще ни гарантира, че фермерът пръска точно толкова продукти за растителна защита, колкото са необходими? А не повече, което редовно се случва, когато земеделецът не разпознава болестите и неприятелите? По всяка вероятност данните за използването на пестициди у нас отново ще са на базата на търговските отчети на дистрибуторите.

Фермерите се нуждаят от сериозни инвестиции, за да влязат в час със зелените, технологични и цифрови амбиции на Европейската комисия.

За да не работят по технологията от миналия век, зърнопроизводителите трябва да обновят машинния си парк със сеялки за директна сеитба и с нов тип прикачен инвентар. За да намалят използването на хербициди, производителите на плодове, зеленчуци и полски култури ще трябва да разполагат с техника за механично унищожаване на плевелите. Знаем колко сме зле с възможностите за напояване, така че капковите и другите типове поливни системи трябва да влязат в повечето ферми. За да имаме повече стопанства с хуманно отношение към животните, са необходими по-големи пространства в оборите и по-ново оборудване. Да не говорим за колосалните разходи, необходими за създаване на биогаз инсталации.

Освен това е важно да се отбележи, че дори да получават допълнителни субсидии при надграждане на минималните изисквания, фермерите няма да получат достатъчно приходи, които оправдават вложените средства. Затова е необходимо да се развие пазар с емисиите на СО2, на който стопаните, успели да съхранят този газ, да го продадат на индустриалните предприятия – замърсители на въздуха.

Тук можем да включим съответно и биопроизводителите, които използват щадящи технологии на производство и чиито субсидии не могат да отговорят на разходите. То и затова площите с биологично производство у нас са около 5% при европейска амбиция те да станат 30 на сто до 2030 г., и българска – да достигнат поне 15 процента.

Тъжно е да отбележим факта, че за толкова години в страната ни няма създадена единна земеделска камара, която активно да участва в плановете за бъдещото земеделие. Така всичко е оставено в ръцете на министерството, което може да се съобрази с някои искания на браншовици, но може и да не се съобрази. А както е лесно да се предположи, министерската визия просто е различна от фермерската, така както са различни теорията и практиката. Липсата на авторитетна организация оставя огромни празнини във възможностите, които фермерите биха оползотворили, ако има кой да ги представлява като мнозинство. В някои западни държави земеделските организации се договарят с големите търговци на храни. Убедили са държавните ръководства да подпомагат пенсионните и здравни осигуровки на малките земеделци и животновъди. Преговарят за по-ниско ДДС и по-голям процент данъчни намаления при извършени инвестиции. Именно камарите правят връзки и с научните институти като им поставят проблеми за решения. Камарата в Унгария издейства огромна помощ от държавата да изграждане на национална система против градушки.

Въпросите с бъдещето на българското земеделие са много, но лошото е, че ще стават все повече. Но има ли отговори министерството? Или ще продължи да прилага елементарната тактика да спира въпросите, раздавайки субсидии.