Синята китка и Станишев – открийте разликата

Синята китка до корен домат

Наскоро АгроПловдив писа за един много труден плевел – Синя китка. Той на практика е неунищожим – мъкнеш го, и пак никне. Пак го мъкнеш – отново се появява. Като го гледам – симпатичен такъв, но като го знам – абсолютен паразит. На него ми прилича другарят Станишев.

Преди 8 години председателят на БСП бе решил на всяка цена да стане премиер. БСП и тогава, както и сега, нямаше гласове да управлява страната. Първият път Станишев се преложи за премиер от квотата на БСП – парламентът го отхвърли. Вторият път

А това пък е Сергей Станишев в синя риза

Станишев се предложи за премиер от квотата на НДСВ – парламентът пак го отхвърли. Третият път народните представители разбраха, че от Станишев няма мърдане – и го избраха. Беше от квотата на ДПС. Така дойде на власт тройната коалиция със всичките ѝ плевелни семена.

Колко пъти досега Сергей Станишев е казвал: Най-лесното е да подам оставка като председател на партията? Много. А колко пъти го е направил? Нито веднъж. Може ли синята китка да се самоизкорени? Абсурд.

Дори и сега, когато застраши правителството, Народното събрание и обществения ред в страната след мазното предложение Пеевски да стане шеф на ДАНС, Станишев се вкопа с цялата си енергия на синя китка в лидерския пост в БСП. Пръсна хилядите си семенца в почвата на властта, за да остане завинаги. Цъфна на няколко екрана, за да се извини. Направи го всъщност, за да се посее отново. Повика европейските социалистически лидери в София, за да се прихване в чужд корен. Използва Мая Манолова и Антон Кутев (двамата най-вече) като вятъра, по който хвърчи и се заселва упоритото му „аз“. А накрая и протестите – той просто ги изсушава, точно както синята китка убива плодоносните растения, в които се е впила. Сто хиляди? Един милион? Сигурно толкова души вече са протестирали срещу неговото правителство, но … както казах, синята китка е неунищожима. Колкото и да я изкореняваш, тя пак никне. Протестите не могат да родят плод, защото огромната им енергия вече пада, изпивана от сините китки на непукистката власт.

Проблемът на добрия стопанин е, че колкото и да е наясно с тази невъзможна битка, не може да стои да гледа весело цъфналата синя китка. Иска му се да я няма, плеви я, уж изчиства полето от нея, но след ден-два тя отново започва да расте и набъбва до домата. До горкия домат, до горкото зеле и до целия зеленчук в страната.

Свързани публикации: Синята китка – опасен паразит, който смучи от чужди корени