Отбелязваме 167 г. от раждането на строителя на нова България Стамболов

Той става председател на Народното събрание на 30 г., а премиер на 33. Умира на 41

На 31 януари (12 февруари по нов стил) 1854 г. във Велико Търново се ражда Стефан Стамболов. Той живее само 41 години, но участието му в изграждането на младата нова България, е ярко и фундаментално. В годините, когато Стамболов е бил министър-председател (1887-1894 г.) в страната се изграждат институции, създават се закони и България се самоопределя като държава, която може да кове бъдещето си сама, без да се съобразява с желанията на Великите сили. Стамболов е капитанът на българския кораб, който успешно маневрира между подводните скали на чуждите влияния, вижда пътя напред и надалеч, и е забележително неподвластен на блясъка на златото.

Още като млад, циганка му предсказала бъдещето.

Тя казала, че го вижда най-отгоре на държавата, но не му спестила, че ще умре на улицата без да доживее до старост. Когато Стамболов паднал от власт, често си припомнял думите ѝ. Виждал и в съня си и убития по погрешка заради него финансов министър Христо Белчев. Това пише Крум Благов в книгата си „50-те най-големи атентата в българската история“.

От съвсем млад, Стамболов се включва активно в делата на революционерите в поробена България. След смъртта на Левски, той съживява замрелите революционни комитети, създадени от Дякона. Участва в събранието на БРЦК, което взима решение за народно въстание. През 1875 г. ръководи неуспешното Старозагорско събрание. (Тогава е бил на 21 години.) По-късно е определен за главен апостол на Великотърновския революционен орган. По време на войната е военен кореспондент и доставя храна на руската армия.

След Освобождението, Стамболов участва в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание в Македония. Заедно с Никола Обретенов, застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт.

Преди да стане премиер, Стефан Стамболов е бил депутат от Либералната партия в няколко поредни Народни събрание. 30-годишен е избран за председател на парламента (1884-1886 г.) и като такъв светкавично подкрепя Съединението на България през 1885 г. Участва и на фронта на Сръбско-Българската война в защита на Съединението, нищо че все още е бил председател на Народното събрание.

Невероятният Стамболов е избран за премиер на 1 септември 1887 г. (на 33 г.). Той вече е наясно с

желанието на Русия да държи юздите на страната ни.

За младия премиер това е абсолютно неприемливо. Той застава на страната на контрапреврата срещу княз Александър Батемберг, свален заради интересите на Русия. Това се случва още преди да е станал премиер. Благодарение на него, князът се завръща, макар и за кратко, но после „доброволно“ се оттегля от България.

Като регент, именно Стамболов предлага на Фердинанд да стане български княз. А като премиер пази с всички сили Куборга от руските опити да бъде детрониран.

Той следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на три основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани, закон, който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело. В годините на неговото управление България не стъпва, а лети към икономическия възход.

За Русия гениалният родолюбец е тежък камък на пътя. Затова руските тайни служби не спират действията си за отстраняването му от властта.

През януари 1890 година съратникът на Стамболов – майор Коста Паница, прави неуспешен опит за преврат с подкрепата на Русия. Министър-председателят реагира брутално и през юни Паница е екзекутиран. Така Стамболов си създава врагове сред проруските кръгове и македонската емиграция.

През март 1891 година е първият опит за убийството му. Тогава загива Христо Белчев, който го е придружавал. След като слиза от министър-председателския пост (с помощта на Фердинанд, който иска да бъде признат от Русия), той става по-лесна мишена за враговете си.

Стамболов е убит на 18 юли (3-ти по нов стил) 1895 г.

Предчувствайки смъртта си, той иска да напусне страната

за известно време, но властта не го пуска, защото го разследва за злоупотреби по време на мандата му (напълно измислени, впрочем).

Вечерта, излизайки от любимото си кафене „Юнион клуб” на ъгъла на улиците „Раковски” и „Иван Вазов” (днес там има градинка), Стамболов е нападнат.

За негови убийци историята сочи македонския комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю, и Боне Георгиев. Към тях се присъединява Атанас Цветков, наричан Талю. Тичайки, Стамболов вади от джоба си револвера, който винаги носи, и го насочва към преследвачите си. В този миг Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците продължават да го удрят с ножове по главата. Малко по-късно, тичайки към мястото на атентата, охранителят Гунчо започва да стреля във въздуха и така прогонва нападателите. Стамболов обаче е в критично състояние.

През трите дни в болницата, лекарите ампутират двете му ръце.

Една от раните по главата се оказва фатална – Стамболов получава възпаление на мозъка, което е и официалната причина за смъртта му.

Дори и погребението му е съпроводено с пошли викове и замеряне с камъни.

Така един от най-великите български премиери напуска този свят – охулен и мразен до смърт.

Днес в 11 часа на площад „Стефан Стамболов“ пред община Пловдив с военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет „Родолюбие“, Пловдив ще отбележи годишнината от раждането на революционера, държавник, поет и журналист.

Слово за Стамболов ще произнесе Мария Пашкулева, преподавател по история в Хуманитарна гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“, Носител на почетен знак за принос в утвърждаването на хуманитарните науки. Водещ на церемонията ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Стефан Попов.

Знаменателни са думите на Дядо Славейков – авторитетния народен трибун и будител, който пише за младия Стамболов в тефтерчето си през 1871 г.: „Днес срещнах едно момче на 16 години. Говори ми 3 часа, от очите му пламък излизаше. Сега вече повярвах, че България ще се освободи.“

Автор на паметника е скулпторът Красимир Русев  (1944-2015), създал редица талантливи творби, свързани с пловдивски личности и събития. Най-известната му творба обаче, е бюстът на Стефан Стамболов на едноименния площад пред Община Пловдив, където всяка година на 31 януари се чества годишнината от рождението на българският държавник.