Експерти: Природосъобразно земеделие без световен глад? Нека всички станем вегани!

През 2050 г. хората ще наброяват 10 милиарда, които могат да се изхранят, ако консумирането на червено месо и захар се намали наполовина, а на ядки, плодове, зеленчуци и бобови растения се удвои

Начинът, по който се отглежда храна по целия свят, застрашава 24 000 от 28 000 вида, които са изложени на риск от изчезване, се казва в доклад, публикуван миналата седмица, който призовава световните лидери спешно да реформират глобалната хранителна система

Растенията и животните измират със скорост, която е поне десетки – ако не стотици – пъти по-бърза от средната стойност през последните 10 милиона години, според доклада, публикуван от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Британски мозъчен тръст Chatham House и организация за хуманно отношение към животните „Compassion in World Farming“. Спадът се дължи най-вече на хората, които унищожават естествените екосистеми, за да освободят място за обработваеми земи и пасища.

Тъй като биологичните и регенериращите ферми обикновено дават по-малко храна на хектар, отколкото индустриалните ферми, устойчивите фермери трябва да използват повече земя, ако искат да отглеждат същото количество храна. Но увеличаването на земеделските площи ще е за сметка на биоразнообразието, което е съвсем неприемливо.

Единственото нещо, което ще ни позволи да стопанисваме по устойчив начин земята, е промяната в търсенето ни на храна, каза Бентън.

„Това звучи ужасно елитарно, но нека всички да станем вегани“,

каза той в публикация на Дойче веле.

Говеждото месо и няколко други червени меса, например, доставят 1% от калориите в света, но представляват 25% от емисиите, които идват с промяна в начина на използване на земята, според проучване, публикувано в списание Nature през януари. За да произведе същото количество протеин като тофуто, говеждото използва 75 пъти повече земя.

В страни като Бразилия и Индонезия чуждестранното търсене на суровини кара компаниите да унищожават тропическите гори, за да отглеждат соя за говеда и маслени палми за готвене и използване в преработени храни.

В много случаи храната дори не се яде. Около една трета от цялата произведена храна се губи по време на производството и прибирането.

Критиките на еколозите срещу индустриалното земеделие са дълги: унищожаване на горски домове на застрашени бозайници като орангутани; убиване на пчели, на които фермерите разчитат за опрашване на култури; нарязване на дървета, които усвояват CO2 от атмосферата; и деградиращи почви, от които бъдещите поколения ще трябва да се хранят.

Но и лекарите са притеснени.

Разширяването на земеделските земи увеличава риска от преминаване на зоонозни болести от животни към хора.

Индустриалните ферми напомпват с антибиотици добитъка, което насърчава растежа на бактерии, които са устойчиви на лечение.

Процентът на затлъстяването се е утроил през последния половин век на фона на нарастването на храни с високо съдържание на мазнини и захари и спада на физическата активност, което води до по-голям риск от сърдечни заболявания и някои видове рак. Световната здравна организация призова хранителната индустрия да намали съдържанието на мазнини, захар и сол в преработените храни и да гарантира, че здравословният избор е достъпен за всички.

„Нашата настояща хранителна система е нож с две остриета, оформен от десетилетия на по-евтината хранителна парадигма“, каза Сюзън Гарднър, директор на отдела за екосистеми на UNEP.Системата има за цел да произведе повече храна, бързо и евтино, без да отчита разходите за биологичното разнообразие и здравето, каза тя.

Но в същото време евтините цени на храните и нарастването на производителността в селското стопанство са дали на повече хора достъп до храна, каза Ирен Хофман, секретар на Комисията по генетични ресурси за храни и земеделие към Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). „В противен случай настоящият ни индекс на хранителната несигурност би бил много, много по-висок.“

През последните 50 години световното население се е удвоило до 7,8 милиарда души. Докато производството на храни продължава, днес всеки 1 от 10 души си лягат гладни всяка вечер. До 2050 г., когато се очаква населението да достигне близо 10 милиарда души, конкуренцията за земя ще бъде още по-голяма заради усилията за отглеждане на растения за премахване на въглеродния диоксид от атмосферата.

Известно проучване, публикувано в медицинското списание Lancet през 2019 г., установи, че световните лидери могат да нахранят 10 милиарда души и все пак да останат в рамките на „безопасно оперативно пространство на Земята“, като радикално променят производството на храни и променят диетите.

И това би направило хората по-здрави.

Преминаването към здравословни, устойчиви диети означава консумирането на червено месо и захар да се намали наполовина в световен мащаб, а на ядки, плодове, зеленчуци и бобови растения да се увеличи двойно. Това би избегнало над 7 милиона преждевременни смъртни случаи годишно, както и намаляване на натиска върху природата.

Това от своя страна също би направило фермите по-устойчиви на шокове като климатични промени, болести и ерозия на почвата, запазвайки хранителни запаси за бъдещето.

„Често има тенденция да се противопоставят природата и земеделието, което абсолютно не е правилно“, каза Хофман. „Земеделието зависи от биоразнообразието, то се формира от биологичното разнообразие и се управлява биоразнообразието.“