Слави Трифонов – фермерът-браншовик, пред когото министърът представи кабинета си

Председателят на Националната Био Асоциация ще се бори за опростяване на системата, по която производителите кандидатстват за инвестиционните мерки на ПРСР

Когато Слави Трифонов създаде през 2018 г. Националната Био Асоциация, поиска среща със земеделския министър Румен Порожанов, за да представи организацията и предложенията й за блокираното биологично фермерство у нас. Отговор не дойде. Трифонов изчака и отново повтори пред канцеларията желанието си да се срещне с министъра. Мълчанието продължи. Е, щом като е така, има и друг начин да ни чуят, си казал той. През май 2018-а организира пресконференция с още един член на асоциацията, за да кажат: „Схеми източват субсидиите за био. Ще протестираме, ако министерството не промени курса!“

Година по-късно протестите наистина започнаха, макар и организирани в началото от другата биологична асоциация. Малко по-късно към тях се присъединиха производители на плодове и зеленчуци и НБА. Макар и по друг повод, Румен Порожанов падна през 2019 година. Десислава Танева се завърна на командния пулт в министерството и Слави Трифонов отново поиска среща. Ако е възможно, с всички заместник-министри и с шефа на ДФ „Земеделие“.

Отишъл г-н Трифонов в сградата на бул. „Христо Ботев“55 в столицата и в кабинета на министъра го очаквали Десислава Танева заедно с всички заместник-министри и изпълнителния директор на фонда. Казва, че е бил приятно изненадан. Там представил трагичната ситуация с биологичното производство и най-после се видяла светлина в тунела.

„Както не може финансист да управлява земеделско министерство, така и не може агроном да бъде министър на финансовото ведомство“,

обобщава накратко ситуацията в последните години Слави Трифонов. Той казал точно това на Румен Порожанов, когато бил министър. И досега го обвинява за периода от 2017-а до 2020 година, когато за био фермерите с изтекли ангажименти, както и за тези, които тепърва започвали такова производство, компенсаторни плащания нямало. В тези години немалко био стопанства преминаха по тази причина към конвенционално земеделие. По тази причина днес България е на дъното на европейската класация за площи, заети с биологично производство вместо да е достигната поставената цел от 8% био площи.

Историята как се стигна дотам е пълна с грешки на управлението, според Слави Трифонов – съзнателни.

„Министър Десислава Танева направи най-много за сектор Плодове и зеленчуци

от всички министри, управлявали земеделието от 2000-та година насам, но беше недостатъчно“, преценява председателят на НБА, който преди това дълги години бе председател на Националния съюз на градинарите в България.

След като през 2020 г. изведнъж се намериха 40 млн. евро за биологичното производство и бенефициентите по мярка 11 се увеличиха, Националната Био Асоциация продължи да настоява да се постави таван на площите и диференцирани ставки на плащанията до и над 50 хектара. Това залегна в промени в Наредба 4, която касае мярка 11 от ПРСР, обнародвани през април 2020 г. Преди това нямаше граници за производители с огромни площи с полски култури, отглеждани „биологично“, кой знай как и продавани кой знай къде.

Сред новите цели на биологичната асоциация е стойността на сертификатите, доказващи биологично производство, да се изплаща от държавата. Това ще е действие в посока на увеличаване на био стопанствата в България и доближаване до целите на стратегията „От фермата до трапезата“ за постигане на 25% биологични площи до 2030 г.

Друго искане е био фермерите, които не получаваха субсидии през 2017-2019 г. заради недостига на пари, да бъдат компенсирани със задна дата за това, че оцеляха със собствени сили. И още: компенсаторните плащания за фермерите в преход към био и сертифицираните производители да се изравни.

Едно нещо, за което Слави Трифонов смята да продължи да настоява, и което ще е в полза за всички, занимаващи се със селско стопанство, е да се опрости максимално кандидатстването по инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони.

„Системата трябва да е такава, че земеделският производител да може сам да си напише заявлението, да го подаде и да бъде одобрен“, казва той.

Стопаните от Испания, Гърция, Германия и други страни не се нуждаят от консултанти, за да получат финансиране

по Втори стълб. А у нас системата е толкова усложнена, че са необходими посредници между фермерите и ДФ „Земеделие“, които получават 5% от стойността на инвестицията. Защо са ни“, пита той.

Прочети още: Как Германия пусна 816 млн. евро помощ за кандидатстване, която се изчерпа за половин ден

Председателят на Националната Био Асоциация не е само браншовик, а е и производител.

„През 2004 година започнах да се занимавам с реално земеделие. Имах 250 декара наследствени земи в Старо село, Новозагорско. Там направих черешова градина и лозя, а отскоро отглеждам и люцерна за местни животновъди“, разказва фермерът.

Като специалист в международната търговия, Трифонов е убеден, че

българските производители на череши могат да изнасят продукция на богатите арабски пазари и дори в Индия.

Преди ЕС и Русия да ограничат търговския обмен през 2014 година, десетина стопани на черешови градини от Стара Загора до Бургас (без масивите при Карнобат) са създали неформална група и са експортирали продукцията към необятния руски пазар. „Изнасяхме череши в 100 тира, по 18 тона във всеки“, припомня си той. След ембаргото се насочили към европейските страни.

„Миналата година продадохме черешите на испанска фирма, а тя накъде ги е насочила, никой не може да каже“, продължи той.

Преди да предложат продукцията на испанския търговец, производителите се надявали, че в пандемичната ситуация земеделското министерство ще подкрепи финансово карго пратките с череши към Дубай и Саудитска Арабия. „Създадохме канал за там, очакваха продукцията ни. По това време черешите се продаваха на дребно в Дубай за 37 долара за килограм!“ Само че държавата не помогнала и скъпите полети към Персийския залив отпаднали.

„Тази година пак ще говорим с управляващите за каргото. Тази помощ не е толкова голяма, че държавата да не може да си я позволи. В същото време ще разтоварим голямо количество череши, с които иначе нашия пазар би се задръстил заради свиването на туризма.“

През 2008 г. неуморният фермер направил и своя

винарска изба „Домейн Трифонов“, кацнала на хълма

и сгушена в скалите в края на село Песнопой, Пловдивско.

Искал от биологичното грозде да измайстори малки партиди висококачествено биологично вино, произведено по световните стандарти. „Тук установих един голям проблем – страната ни е задръстена с евтини вина, повечето от които вносни. Качественото вино не може да бъде техен истински конкурент, защото стои твърде скъпо на техния фон. Скъпо за българския пазар и с добра цена за скандинавските държави, където намира пазар. Търговската верига „Фантастико“ също предлага вината, направени в Песнопой. Има и доста поръчки онлайн през сайта на „Домейн Трифонов“. Преди няколко години Слави Трифонов взел решение да превърне част от избата в предприятие за биологични плодови сокове – от грозде, арония, череши, вишни. За оборудването получил финансиране по мярка 4.2.

Миналата година, когато навършил 70 години, Трифонов обявил пред членовете на Националната Био Асоциация, че е време да се оттегли от председателското място. Дошло им като гръм от ясно небе. Не защото сред тях няма компетентни хора, които могат да защитават интересите на биопроизводителите. Не защото няма по-енергични от него. А сигурно защото все още не се е доказала фигурата, заради която земеделският министър би свикал политическия си кабинет, за да чуе това, което има да каже.

И още: Свали Трифонов е дипломиран инженер технолог в днешния Университет по хранителни технологии. Работил е в някогашния НАПС, който се занимавал с международен износ на български плодове и зеленчуци. Междувременно придобил и докторска степен по техническата си специалност. Работел е и като началник отдел за търговията с плодове и зеленчуци в Министерството на търговията. В началото на 90-те години е станал ръководител на българо-германски проект „Маркетингови структури за плодове и зеленчуци“. По този проект са реконструирани тържището в Слатина, тържището и пазарът на производители в Сливен, в Хасково, в Огняново, в Стара Загора, в Горни Дъбник и на други места.