Аграрният университет ще стои модерна лаборатория за изследване на растителното здраве

На международен семинар на тема иновации в агро-хранителните системи АУ представи участието си в национални и европейски програми

Аграрният университет в Пловдив бе виртуален домакин на международен семинар за изследвания и иновации в агро-хранителните системи с над 500 участника от ООН, ФАО, Европейската комисия, учени и политици от държави в ЕС, Балканите, Китай, Индия и много други страни. От българска страна в семинара се включиха ректорът на АУ проф. Христина Янчева и проф. Владислав Попов, зам.-ректор по научната и проектна дейност от миналата година. Съорганизатор на събитието, което се проведе на 9 февруари, бе Министерството на образованието и науката (МОН) в лицето на зам.-министър Карина Ангелиева.

„Представихме няколко проекта, които са свързани с МОН и финансирани от МОН. Особено интересен е проектът „Европейски научни мрежи“, съобщи ректорът на Аграрния университет проф. Янчева. С  проектите, финансирани от държавата, ние ще успеем да направим добра инфраструктура и да изградим капацитет на нашите учени в области, в които не сме толкова напред. Нашите партньори са едни от най-добрите университети в Европа – университетът във Вагенинген в Холандия, университите в Болоня и в Дъблин. “

Проф. Владислав Попов разказа за проекта Plant health (Растително здраве), който е спечелил конкурс, обявен от МОН през 2018 г. Plant health се разработва в партньорство между Аграрния университет, Тракийския университет и Института за гората към БАН. Той е бил одобрен от чуждестранни оценители, а хоризонтът му е до 2027 г.

„През тази година имаме отпуснати средства за предпроектна дейност на всички проекти, които са в т.нар. Националната пътна карта за научна инфраструктура“, посочи проф. Попов. „Ще извършим заснемането, ще изберем учените, които ще се включат и т.н. За предпроектите дейности ще разполагаме с по 50 хил. лв. за всеки проект.“

При изпълнението на заложеното в проекта ще се изгради централна лаборатория в АУ. Ще се закупи най-модерна апаратура както за новата лаборатория в университета в Пловдив, така и за дооборудване на лаборатории в Тракийския университет и в Института за горите. Стойността на инструментариума и изграждането на новата сграда в АУ ще е 17 млн. лева.

„Насочили сме се в изследване на растителното здраве, проблемите и предизвикателствата пред растителното здраве от семето до крайния продукт. Нашата централна лаборатория ще се занимава със системно изследване на растителното здраве във всички аспекти с най-модерна апаратура и обучени в чужбина специалисти.  Ще изследваме остатъчни количества пестициди, тежки метали и други замърсители, физиологията на растенията, микробиология с изучаване на микробиома в почвата и т.н. Така ще хванем какво се случва при взаимодействието между кореновата система на растенията с живите организми в почвата. Тук ще бъдат включени катедрите по физиология на растенията, по микробиология, по генетика и селекция и всички катедри във факултета по растителна защита. Насочихме се натам, защото интересът на фермерите е към растителната защита“, обясни зам.-ректорът.

Той припомни, че в стратегията „От фермата до трапезата“ на ЕК до 2030 г. са залегнали целите за намаляване с 50 % на химическите пестициди, съкращаване с 25 на сто на минералните торове, увеличаване на площите за биологично земеделие до 25 на сто от всички земеделски площи в ЕС и намаляване употребата на антибиотици в животновъдството.

Според зам.-министър Ангелиева парите за закупуването на апаратурата, оборудването и строежа на новата лаборатория ще бъдат осигурени от новата оперативна програма Наука и иновации, цитира проф. Попов.

На международния форум Владислав Попов е представил и  идеята, озаглавена „Живи лаборатории: България като регионален хъб за взаимодействие между наука, индустрия и образование“. В презентацията Пловдив е представен като най-добрия пример за естествен регионален хъб за агро-хранителни системи. Този хъб ще обедини няколко живи лаборатории – не само учебните полета на АУ, но и предприятията в областта на хранително-вкусовата промишленост в Пловдив. Възможността за финансиране създаването на хъба е чрез Европейски институт за иновации (ЕIT), който ще разполага през този програмен период с 6 млрд. евро, с които иска да подкрепи 700 университета в Европа в областта на агрохранителните системи.