Уебинар за ОСП: Възможно е държавите, които са въвели преразпределително плащане, да нямат тавани

Няма оценка как финансово ще се отразят на фермерите зелените цели

Дали биоплощите в ЕС ще достигнат 25%, зависи от пазара, според зам.-председателя на земеделската комисия в Европарламента

Иска се изравняване на субсидиите в съюза, но равни ли са цените на произвежданата продукция в различните страни?

През юни тази година трябва да е прието окончателното законодателство за Общата селскостопанска политика (ОСП). „В противен случай ще се забавим много“, заяви Елси Катайнен по време на днешния уебинар за бъдещето на селското стопанство в ЕС.

Г-жа Катайнен от Финландия, която е заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на Европейския парламент и докладчик по преходните правила на ОСП, взе участие в дискусията заедно с българските депутати Атидже Алиева-Вели и Асим Адемов, както и с Снежана Благоева – пълномощен министър в Брюксел.

Зелените цели, таваните на плащане, изравняването на субсидиите, биологичното производство, пестицидите, пазара на труда, малките и младите фермери – това бяха част от темите, разгледани в рамките на час и половина.

Атидже Алиева-Вели смята, че Европейската Комисия трябва да направи оценка за финансовото положение на фермерите при прилагането на стратегиите „От фермата до трапезата“ и „Биоразнообразие“. Такава оценка на въздействието до момента липсва. „Тежестта не трябва да пада върху фермерите, защото те не са в основата на проблемите с климата и околната среда, а са част от решението им“, каза Вели. В Европейския парламент се подготвят два доклада с препоръки към двете стратегии, като целта е изпълнението им да се подобри, добави тя.

Елси Катайнен предупреди, че задължителното прилагане на елементите на новата зелена архитектура не бива да намалява конкурентноспособността на земеделските стопани, особено спрямо колегите им от трети държави, където липсват такива цели.

По темата за сближаването на субсидиите, плащани в новите и стари държави членки на ЕС, Катайнен каза: „Всички се стремим да имаме равни плащания … някой ден“. Но пък допълни, че за целта земеделските стопани в различните европейски страни трябва да получават еднаква цена за продуктите, които предлагат. Само че пазарите не са еднакви и затова е трудно да се говори за равнопоставеност.

Асим Адемов каза, че в Европейския парламент е имало разгорещена дискусия относно дефиницията за „активен фермер“. Целта на утвърждаването на фигурата на активния фермер е да се пресече разхищаването на средства към субекти, които участват в селското стопанство не за да произвеждат, а за да получават подпомагане. В крайна сметка дефиницията „активен фермер“ е обвързана с получаването определен процент доходи от земеделска дейност, с изготвяне на негативен списък на ползватели на субсидии, които не са фермери, и с повече прозрачност по отношение на истинските собственици в предприятията – юридически лица.

Въпросът за таваните на субсидиите все още не е разискван от Тематичната работна група в България, която ще пише Стратегическия план. „И в момента имаме таван на плащанията, който е до 300 000 евро, като субсидиите намаляват от 150 000 евро нагоре, след като се приспаднат разходи“, припомни Снежана Благоева. Тя добави, че по отношение на тавана все още липсва европейска рамка, въпреки че Съвета на Европа (земеделските министри) са решили всяка държава сама да определи дали да има и колко да е максималната сума. От друга страна обаче е възможно държавите, които са въвели преразпределително плащане (като България), да не определят тавани.

Относно трудовата заетост в земеделието Елси Катайнен посочи, че проблемът с дефицита на работна сила е в целия ЕС. Навсякъде населението в селските райони намалява. Всъщност по този въпрос има три проблема. Единият е в рентабилността на стопанствата. Вторият е дали фермерите имат възможност да плащат достатъчно средства на работниците, от които се нуждаят. Третият е в недостига на човешки ресурс.

Относно целта на „От фермата до трапезата“ за намаляване на пестицидите с 50% до 2030 г. Елси Катайнен изрази скептичност дали ако пестицидите бъдат намалени, ще имаме продоволствена сигурност. В тази посока ще се разчита много на осигуряването на ефективни заместители в борбата срещу вредителите.

„25% биологични площи в ЕС е много амбициозна цел“, преценява Катайнен. В момента тези площи в ЕС са 12 на сто, а в Европа 8 процента (В България са около 2,5 на сто – б.р.). Според нея не бива да се отстъпва от тази цел, но все пак пазарът е този който ще определи докъде може да достигне биологичното производство, защото потребителите не могат да бъдат накарани насила да купуват биохрани.

За малките и младите фермери в изказванията нямаше новина. ЕП реши малките земеделци да не бъдат изключени от условността, но пък в предстоящите преговори е възможно това да отпадне.