Христо Николов: Имаме рози за 4 тона розово масло, а пазарът ни е за 2,5 тона! Идва най-тежката криза

Държавата трябва да помогне в откриването на нови пазари и нови приложения на розовия цвят и да ограничи засаждането на още розови масиви

Консултативният съвет по маслодайната роза към министъра на земеделието миналата седмица извади на светло причините за задълбочаващата се от 2018 г. насам криза в производството на маслодайни рози.

„Данните от въведения миналата година регистър на производителите и преработвателите на розов цвят показаха, че насажденията с маслодайни рози в страната са приблизително 45 000 дка. От тях се добиват годишно 15 000 тона розов цвят, от които 51 преработватели, ползващи 48 дестилерии, получават около 4 тона розово масло. А традиционният български пазар на розово масло е за 2,5 тона, и то без да сме в пандемична ситуация“, цитира председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България Христо Николов. 

По тази причина през 2021 г. преработвателите силно ще свият изкупуването на розов цвят – нещо, което направиха и през предишните три години. През тази пролет обаче ситуацията ще е още по-тежка заради натрупаните количества непродадено масло.

„Мисля, че никога досега не сме били в по-дълбока криза“, каза Христо Николов и добави, че в най-добрия случай пазарът на розов цвят ще се свие с минимум 30%. Той посочи още, че към момента едва две дестилерии сключват договори с производители, като в тях цена не се посочва.

„До 2018 г. обичайните продажби на розов цвят ставаха на 3,20-3,40 лева за килограм. После цените започнаха да падат, а миналата година стигнаха до една средна стойност от 1,80 лева“, припомни Николов. Тъй като 2021 г. се очаква да е нулева за немалко преработватели, може да се предположи, че ще се стигне до ново дъно.

„След като розовото масло е емблемата на България, държавата просто е длъжна да помогне в маркетинга и рекламата на розовото масло на външните пазари и да финансира научни разработки, които да спомогнат за откриването на нови приложения на продуктите от розов цвят. Помощта трябва да е многопластова – от представяне на розовото ни  масло на световни изложения до влагането му освен в козметика и парфюмерия, но и във фармацевтични и други продукти. Преработвателите могат да изградят предприятия, така че да предлагат готови продукти с висока добавена стойност както на вътрешния пазар, така и навън“, изброи председателят – розопроизводител.

Преминаването на розовите градини към биологично производство също е спасителен вариант според него, тъй като биологичното розово масло е по-търсено, а и по-скъпо.

Христо Николов не смята, че изкореняването на розови градини е правилният начин да се разреши проблема. Според него обаче е добре в Закона за маслодайната роза да се заложи текст, който да спре увеличаването на площите с маслодайна роза. „Необходимо е да се въведат права за засаждане, които да дават възможност на тези, които искат да разширят площите, да закупят права от другите, които смятат да изкореняват.“

Държавата трябва да погледне на розопроизводителите като на социални партньори. Факт е, че всяка година през месец май беритбата на розов цвят осигурява работа на 35-40 хил. човека.

„Социалният ефект на сектора дори е по-силен от икономическия. Добиването на 15 000 тона розов цвят годишно означава, че само през месец май ние, производителите, плащаме на берачите 15 милиона лева (1 лв. на килограм).  С това стопяваме безработицата за един месец и осигуряваме препитание на работниците“, изброи председателят. И веднага допълни, че ако властите наложат правилото да се подпомагат социално хора, които докажат заетост от 3 месеца в годината в селското стопанство, това ще е хем честно спрямо останалите данъкоплатци, хем ще е от голяма помощ за селското стопанство, което е в хроничен дефицит на работна ръка, хем ще намали държавните разходи за безработица.

Временно решение на проблема с изкупуването на розов цвят тази година е прилагането на нова мярка за розопроизводството – небране. До една седмица България ще изпрати предложението за одобрение от Европейската комисия, а до края на март се очаква нотификацията. Изчисленията за компенсациите за небране ще са базирани разходите на розопроизводителите и на статистическите данни, че средният добив от декар маслодайни рози е 314 кг.