Ангел Вукодинов: Песимист съм и за мярка 4.1, и за еко-схемите, и за изборите

Ако министерството не дефинира ясно що е то дигитализация, иновации и опазване на околната среда, огромният бюджет по подмярка 4.1 ще остане неусвоен

След няколко дни Ангел Вукодинов ще е натрупал 30 години опит в земеделието. Този опит му дава възможност да обхване по-панорамно ситуацията в земеделието и да направи доста сигурни прогнози какво следва. Аксиомата, че който трупа мъдрост, трупа печал, си доказва верността и в неговите разсъждения. Защото г-н Вукодинов е песимист. Той е убеден, че бъдещето на селското стопанство е базирано на твърде общи анализи, в които липсват важни детайли и които ще отворят нови врати за изтичане на средства. Това обаче не го спира да прави онова трябва, за да продължи. Със или без помощта на инвестиционните мерки по ПРСР, той инвестира ежегодно около 15-20% от печалбата си в стопанството и може да се похвали, че спестява годишно 600 тона въглеродни емисии във всеки декар от земята, която стопанисва. Ако работеше в САЩ, Германия или някъде другаде, би могъл да осребри тази грижа за климата. Но живее в България, където нещата никога не са прости. 

Г-н Вукодинов, дигитализацията в земеделието става все по-конкретна тема. Зърнопроизводителите като че ли са доста напред в дигитализирането на стопанствата си заради новото поколение машини, които използват. Вашият подсектор има ли нужда от целево обучение в тази посока?

Възможности за обучение за работа с машините се предлага от няколко фирми, а ние се възползваме от услугите им. Но дигитализацията не се изчерпва с техниката. Метеостанциите и данните им, навлизащите в земеделието дронове … това са примери за дигитализация. Това са хардуер и софтуер, които трябва да инсталираме, за да използваме по-точни и променливи на полето норми на сеитба, на торене, на прилагане на растителна защита. Голямата сила на дигитализацията е да събираме чрез различни уреди и способи база данни – чрез сензорите в машините, датчиците на метеостанциите, почвените проби и други. После цялата информационна база трябва да се интегрира в софтуерна програма, която да направи анализ и да даде насоки за действие. Но, за да се случи това, на първо място трябва да има широколентов интернет.

Това означава ли, че фермерът от бъдещето трябва да има софтуерен екип, който да управлява изкуствения интелект?

Не бих казал. Може би, за да ползваме правилно дигиталните устройства, трябва да платим няколко часа за обучение. Но, така или иначе, тези технологии навлизат в живота и се правят все по-удобни и лесни за използване.

Инвестициите в дигитализация отплащат ли се? Ще бъде ли на плюс фермерът, когато накрая отчита разходите и приходите?

Всяка инвестиция се отплаща, когато е направена умно и когато е необходима. Естествено, че преди това трябва да има икономически анализ, който е базиран на спецификата на конкретното стопанство. Това си е на практика един частен SWOT анализ за силните и слабите страни, на приходите, разходите, който да помогне за решението колко можеш да инвестираш. Земеделието е малко по-особено производство и не всичко можем да предвидим в него – климат, пазар, демография, човешки фактор.

Тази година е планирано отварянето на мярка 4.1, в която ще имат шанс проекти, свързани с дигитализацията, иновациите, напояването, земеделските машини. Вие ще участвате ли?

Обмисляме го, но … За пореден път ще се проявя като критикар, но мисля, че впрягаме каруцата и коня на неточните им места. Започваме с едни точки в Комитета по наблюдение на ПРСР, които

ще ни направят борци за точки.

Не съм сигурен обаче, че зад точките има реален SWOT анализ. Не мисля, че има обективно извършено наблюдение кой сектор от какво има нужда, какви са му пазарите, каква е географията на кандидата, какви са му възможностите, кои са националните продуктови ниши и т.н. Според моите наблюдения такъв анализ никога не е бил правен. Ще пуснем целия бюджет наведнъж, което първо, изглежда непосилна задача. И второ, ако има грешки, неправилно структурирани критерии, те няма да могат да се поправят при втори прием. На практика всички свободни пари по ПРСР за 2021-2022 г. ще се пуснат тази година.

Според вас има ли грешка в точките?

Според мен те не са на базата на реален анализ. Точките са следствие, не са причина. Липсва дефиниция за дигитализацията. Не знаем зад това понятие какво точно стои. Липсва списък от технически решения на ниво стопанство. Още по неясно е що е то иновация, биоразнообразие и опазване на околната среда. Там работата е още по-мътна. Първо трябва да се изведат пълни дефиниции. После да се анализира в кой подсектор доколко могат да се приложат и какъв ще е икономическият ефект от това. Точките трябваше да се определят на базата на такъв анализ.

Сигурно повече информация ще дадат насоките към подмерките, когато бъдат публикувани?

Да, но трябваше да е на обратно.  Защото в един момент, без да имам нещо против чувствителните сектори, но колкото и да искаме да ги поддържаме, те няма да могат да реализират месо за 30 лева и мляко за 6 лева при нашия стандарт на живот. Чувствителните сектори изведнъж се сдобиват с 20 точки, организациите на производители също. Но какъв е икономическият потенциал на стопанства от чувствителните сектори? Банките ще ги кредитират ли и те ще изпълнят ли проектите? Защо не видим финансовите им отчети, за да преценим в сивата или в бялата икономика са?

Колко групи и организации от производители имаме в страната и те на пазарен принцип ли са създадени или на роднински?

Като вземем предимствата на чувствителните сектори и на групите производители, на нас останалите ще ни е много трудно да съберем 30-40 точки, за да имаме шансове. Така ставаме събирачи на точки. Защото, който иска да се развива и да остане на пазара, трябва да инвестира в стопанството си. Ние ги правим тези инвестиции независимо от това дали участваме в ПРСР или не.

Какви са вашите инвестиции?

Изчислил съм, че трябва да правя инвестиции в размер на 15 до 20 лева на декар годишно. В някои години инвестирам по 30 лева и виждам зор, след което падам на 10 лева и … така.

По мярка 4.1 ще се финансират и проекти за поливни системи. В същото време миналата година се отвори мярка 4.3 за „Напоителни системи“ЕАД и сдруженията за напояване с бюджет от близо 100 млн. лв., а тази година по Програмата за възстановяване и устойчивост към „Напоителни системи“ЕАД ще се насочат други 848 млн. лв. Как ще коментирате това?

Напояването е много хубаво нещо.

Ние нямаме избор, ако не решим проблема с водата.

Можем само да адмирираме, че евентуално ще се прави нещо за подобряване на напоителните системи. Без водата няма да сме конкурентни на световните пазари. Но досега парите за напояване не бяха към стопанствата, а към „Напоителни системи“. Вероятно сумата, която е предназначена за държавното дружество, ще достигне към 1 милиард лева. Моля се, но много се съмнявам, за да не кажа не вярвам, че в крайна сметка ще имаме ефекта, който ни е необходим и който може да се постигне. Опитът ми, който е вече 30-годишен в земеделието, ми говори, че песимистичните ми прогнози никога не са били опровергавани от живота.

Ако предположим, че сте оптимист, може ли да си представите, че ще започнете да отглеждате поливна царевица?

Аз и в момента отглеждам по малко. Имам нужда от инвестиции в поливането. Искам да видя детайлите по мярка 4.1 и бих насочил инвестициите си в поливно земеделие, в дигитализация и иновации, и в опазване на околната среда. Тук в Пловдивско сме сред иноваторите в някои щадящи технологии. Пловдивска и на второ място Ямболска област са сред местата, където no-till технологията е най-добре развита, концентрацията на хората, опитващи се да правят благоприятни за почвата и климата практики, тук е най-висока.

А технологията no-till може би има най-сериозен отпечатък в опазване на околната среда.

Аз нямам съмнения в това и съм разпродал почти всички машини, които използвах в конвенционалното производство. Както казват военните, изгорих мостовете, за да не се връщам назад. С технологията, която прилагам, аз спестявам годишно по 600 тона въглеродни емисии на всеки декар. Единствената култура, която отглеждам по конвенционален начин, е царевицата, а тя заема 15% от площите.

Наясно ли сте как производителите, които прилагат природосъобразни технологии и запазват въглерода в почвата, ще доказват това, за да получат допълнително подпомагане от 2023 г.?

Не съм наясно. Очаквам, че ще се отворят много врати, през които ще минават който трябва и който не трябва. Прочетох от заседанията на Тематичната работна група, че браншовите организации се опитват да вкарат за субсидиране какви ли не земеделски практики. Иска се сериозна експертиза, която да докаже кои от тези дейности са щадящи околната среда и почвата, и кои не са. България заговори за природосъобразно земеделие не защото има лобита, които утвърждават дадени практики, а защото Европа отвори темата. Ние прилагаме no-till от разбиране и по необходимост. Защото в един момент установихме, че не ни излиза сметката. Изкарваме все по-високи добиви, за да поддържаме печалбата на едно равнище заради все по-растящите разходи. Но ножицата се затваря все повече и повече, а ние трябва да я държим по някакъв начин отворена, за да продължим да работим.

Като ви слушам, разбирам, че въпросите са много повече от отговорите.

Мога да обобщя, че аз бих направил проект за инвестиции като се запозная с условията на мярка 4.1. Само че критериите са сбъркани, точките също. Даже си мисля, че ако не са направени достатъчно обективно дефинициите за допустими инвестиции в иновации, дигитализация и околна среда, и ако не могат да се прилагат на ниво стопанство, бюджетът ще остане неусвоен или пропилян. В същото време съм пълен песимист в това предизборно време. Но за политика не искам да говоря. Като образован в математиката човек обаче мога да кажа, че ще имаме или почти невъзможност за съставяне на правителство, или че то ще бъде създадено от три или четири партийни групи. Ако кабинетът е сбор от четири субекта, това означава много компромиси. Което не е добре.