Европарламентът иска подкрепата за млади фермери да стане от 2 на 4% от директните плащания

Европейският парламент поиска през следващия програмен период подкрепата за младите фермери да се увеличи от 2%, както е в последните 7 години, на 4 процента. Това предложение е било обсъдено по време на триалога за следващата ОСП, проведен между евродепутати, Председателството на Съвета на земеделските министри и Европейската комисия.

Предложението е срещнало несъгласието на Председателството, според което при 4% се получава твърде голяма сума, която може да остане неусвоена.

За разговорите по време на триалога Председателството (Португалия) е информирало участниците в заседанието на Специалния комитет по селско стопанство (СКСС), проведен на 1 март, съобщава МЗХГ. Така или иначе триалогът не е довел до напредък в преговорите за следващата ОСП.

Относно термините „активен фермер“ и „истински фермер“ е постигнато решение за използване на определението „активен“ фермер, така, както е поискал Европарламентът.

Европейските депутати са поискали да има специална интервенция за младите активни фермери, но Председателството е посочило, че има риск от двойно финансиране. Компромисът е в посока на включване на нова дефиниция за „нов фермер“.

ЕП настоява за фиксиране на единен максимален размер по схемата за дребните стопани в размер на 1250 евро.

За преходната национална помощ е постигнато решение за продължаване на подпомагането. ЕП настоява за задържане на нивото на финансиране на 50% за целия период. Съветът защитава общия подход за постепенно намаляване на средствата. България използва случая да подчертае още веднъж важността на въпроса за преходната национална помощ, неудовлетвореността си от заложеното в Общия подход на Съвета, приоритета си за осигуряване на възможност за адаптиране на референтната година, както е предложено от ЕП.

По време на заседанието е проведен и обмен на мнения по предложението за социалното измерение на ОСП. Австрия е представила предложение от две стъпки: засилване на ролята на Службите за съвети в земеделието, които да предоставят информация относно условията на заетост и задълженията на работодателите, условията за здраве и безопасност. Като втора стъпка се предлага ЕК да оцени прилагането до 2026 г., на основата на което да се обсъди бъдещо развитие по темата. България и още 12 държави-членки са подкрепили документа.

ЕК е изразила опасения, че предложението на Австрия е твърде далеч от искането на ЕП.

На 22 и 23 март ще  се проведе Съвет на министрите, на който ще се обсъдят две точки относно ОСП. Първата точка е относно политическа дискусия по трите регламента от реформата. Втората точка е подготовката на стратегическите планове и структурния диалог с ЕК.

Като цяло преговорите за законодателството за следващата ОСП се движат прекалено бавно и тромаво, а това не осигурява необходимата сигурност и предсказуемост на европейските земеделски стопани.