JRC: 30% от парниковите газове идват от хранителната система – производство, преработка, транспорт, готвене

JRC разработи нова глобална база данни за оценка на емисиите на парникови газове произвеждани от хранителната система за периода 1990-2015. Това е първата база данни за емисиите на парникови газове, обхващаща всички страни и сектори на хранителната система, от производството до обезвреждането на отпадъците.

След като храната е отгледана, събрана или уловена, тя трябва да бъде транспортирана, преработена, опакована, разпределена и сготвена, а след това всички остатъци да бъдат изхвърлени. Всички тези стъпки използват енергия и водят до разпространение на преки и непреки емисии в повечето икономически сектори по света.

Основните констатации на JRC са, че една трета от глобалните и 30% от емисиите на парникови газове в ЕС (те варират от 25 до 42%) идват от хранителната система.

Глобалната хранителна система става все по-енергоемка, като почти една трета от емисиите идват директно от потреблението на енергия. В световен мащаб потреблението на енергия от фермите също се увеличава.

Средно хранителната система произвежда 2 тона емисии на еквивалент въглероден диоксид (CO2eq) на човек всяка година, изчисли JRC.

Около половината от емисиите на парникови газове са CO2, главно свързани с промените в земеползването и енергията, една трета е метанът (CH4) от добитъка и производството на ориз, но също и управлението на отпадъците. По-голямата част от останалите газове се отделя като N2O (диазотен оксид – райски газ) от азотни торове. F-газовете, които произвеждат уредите за охлаждане на продукцията, все още играят второстепенна роля, но се увеличават.

Емисиите от сектора на търговията на дребно нарастват бързо (до 3 пъти по-високи емисии в сравнение с 1990 г.) на глобално ниво. Функциониращата „студена верига“ е важна за намаляване на развалянето на храната. Понастоящем промишленото и битовото охлаждане представляват 5% от глобалните емисии на парникови газове, но поради ниския капацитет за охлаждане на глава от населението в развиващите се страни тяхното значение вероятно ще се увеличи.

Следователно хранителната система ще трябва да инвестира в технологии за енергийна ефективност и декарбонизация, за да намали емисиите на парникови газове, в допълнение към наземните технологии за смекчаване в рамките на и извън фермите.