Срещи на Йордан Кръстанов, ГЕРБ-СДС, със земеделци: Поливната вода и тромавата процедура за земя под аренда ни спъват

Кандидатът от СДС, който е единственият фермер на избираемо място с възможност да участва в правенето на земеделски закони, се срещна със съдружници от кооперация „Агрокомерс-98“ в с. Черничево

Трудностите в ползването на поливна вода от „Напоителни системи“ и тромавият, дори невъзможен ред за сключване на договори за аренда са сред главните пречки на земеделците според съдружниците от кооперация „Агрокомерс-98“ с база в с. Черничево, община Хисаря. Това стана ясно при срещата на кандидатът за 45-ия парламент Йордан Кръстанов с хора от кооперацията. Йордан Кръстанов е под №3 в листата на коалицията ГЕРБ-СДС за Пловдив област (17 МИР) и е може би единственият фермер с шансове да участва в законодателната власт, която приема законите за земеделието. 

Той посещава стопанства в областта, заети в различни сектори, за да разбере основните проблеми на фермерите. Самият Кръстанов е оранжериен производител. Притежава 12 декара стоманено-стъклени оранжерии в с. Синитево. Той е също така председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), в която членуват около 100 оранжеристи. Член е на СДС от 1990 г. и никога не се е отказвал от първия демократичен съюз, създаден след 10 ноември 1989 г. Бил е областен координатор и заместник главен секретар в централата на СДС. Магистър е по икономика и контрол, но е избрал да произвежда пресни зеленчуци.

Според председателя на кооперация „Агрокомерс-98“ Атанас Куковски „поливното земеделие просто е забравено от държавата.

Цената за преноса на водата е убийствена,

особено на фона на това, че „Напоителни системи“ изобщо не инвестира в съоръженията. Това, което си е останало от социализма – това е, друго няма“, каза той. До момента от отворената миналото лято подмярка 4.3, която бе целева за инвестиции в напоителни съоръжения, нищо видимо не се е случило. А бюджетът за „Напоителни системи“ЕАД по подмярката е в размер на близо 89 млн. лв. Още почти 848 млн. лв. ще бъдат насочени към държавното дружество по Плана за възстановяване и устойчивост.

Кооперацията е вкарала досега огромна сума пари, за да подсигури поливането на земите, които стопанисва (около 50 хил. дка). Съдружниците обясняват, че са си направили трасета и водопроводи, за да могат да закарат водата до нивите. Те я взимат от напоителния канал и я отвеждат в микроязовир, който са си построили. Оттам тяхна помпена станция я изтласква по трасетата към нивите. Кооперацията е направила всичко това без подпомагане.

„Участваме в две водни сдружение и затова взехме малки язовири наоколо, които поддържаме и то с немалко пари“, продължи Куковски. „Искахме от „Напоителни системи“ да ни таксува на по-ниска цена за преноса (защото водата е безплатна), когато пуснем водата от нашия язовир към техния канал, който стига до язовир „Пясъчник“. Но не се разбрахме“, каза председателят на кооперацията.

Прочети още: Браншовиците не вярват на „Напоителни системи“, искат подпомагане за собствени съоръжения

За друг дразнещ проблем, свързан с ползването на води от яз. „Пясъчник“, разказа съдружникът Петко Кисьов.

„Язовирът се стопанисва от рибар, който взима такси от риболовците. Когато през лятото черпим вода за напояване от „Пясъчник“, същият този човек иска да спрем, защото не било добре за рибите. А водата е бол. И аз му казвам: Чакай, бе, човек, този язовир е за напояване, не е за любителски риболов. Как така ще ме спираш да полея царевицата?“ (Виж отговора на „Напоителни системи“ – клон „Марица“ по-долу.)

След като изслуша фермерите, Йордан Кръстанов заяви, че това, което разказват, е недопустимо. „Напоителни системи“ е монополист, който трябва да бъде ограничен, според него. Един от вариантите е напоителната система да се даде на концесия на множество инвеститори, които да се грижат за изправността на каналите.

„Трябва да се проучи опитът на други европейски държави като Полша, Чехия и Германия. Да се възложи на специалисти по хидромелиорации да разработят опции за управление на поливните води. И след това да се подготви предложение до земеделския министър. „Напоителни системи“ трябва да се превърне в нещо като НЕК. Да се грижи единствено за големите язовири“, сподели идеята си Йордан Кръстанов.

Той обаче препоръча да се огледат различни възможности, да се реши кой е най-полезният вариант и – разработен, огледан от всички възможни ъгли – да се внесе в земеделското министерство. „Ще работя по този изключително важен за земеделието въпрос“, обеща Йордан Кръстанов.

Друга болезнена тема за съдружниците на „Агрокомерс-98“ е

неизвършената комасация на земеделските земи.

Атанас Куковски каза, че кооперацията ежегодно рискува. „Сключваме едногодишни договори за земята. Инвестираме в нея – с трайни торове и правилни обработки. Инсталирали сме поливни системи. В същото време никога не знаем дали на следващата година собственикът няма да поиска да я освободим“, обясни той.

Председателят посочи, че ако реши да сключва дългогодишни договори за наем или аренда, документацията, която се изисква, е не по-малко от нужната при покупка на земя. Освен това договорите на аренда трябва да се подпишат от 50% + 1 от собствениците. „Тук средният размер на частните парцели е 3-4 декара. Трябва да платя за поне 30 скици на имотите, трябва да намеря половината от наследниците, трябва да покрия и таксата на нотариуса. Процедурата е скъпа, трудна и коства много време“, обобщи той. Затова малко земеделци се захващат с нея. Повечето работят земята с едногодишни договори за наем и без сигурност.

Кандидатът за депутат от ГЕРБ-СДС Йордан Кръстанов посочи, че председателят на СДС Румен Христов е изцяло  „за“ комасацията. Самият той смята, че процедурата за дългосрочно наемане на земя е наистина убийствена за земеделците. „Този въпрос трябва да се реши по-скоро, защото спъва развитието и хаби полезна енергия“, каза Йордан Кръстанов.

Прочети още: Йордан Кръстанов ще работи за падане на акциза върху природния газ за фермерите

Отговорът на „Напоителни системи“

Язовир „Пясъчник“ и язовир „Домлян“ са публична държавна собственост и не се отдават под наем/концесия. Контролът по риболовната дейност в язовирите по Приложение 1 (яз. Домлян и яз. Пясъчник) се извършва от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). 

Собственост са на Министерство на земеделието, храните и горите и се стопанисват от „Напоителни системи” ЕАД- клон Марица. 

Водите от язовир „Пясъчник“ се използват за доставка на вода за напояване.

Язовирът е построен за нуждите на напояването. В проектните разработки няма предвидена изключителна дейност „риборазвъждане”. Язовирът има предвиден мъртъв обем, който е 3 400 000 м³. 

Язовир Пясъчник представлява интерес за рибари и сдружения за опазване популациите и предполагаме, че отправените забележки към местните производители са от такова лице.