Кандидатът от ГЕРБ-СДС Йордан Кръстанов се срещна с ректора на Аграрния университет

Добрите агрономи са толкова дефицитни, че производителите дори са готови да ги „откраднат“ от друг колега, каза не на шега Йордан Кръстанов, който отглежда оранжерийни зеленчуци

Кандидатите за народни представители от коалицията ГЕРБ-СДС Йордан Кръстанов (СДС)  – трети в листата (№28) за област Пловдив на коалицията, и Стефан Димитров (СДС) от листата за Хасково се срещнаха днес с ректора на Аграрния университет проф. д-р Христина Янчева и със заместник-министъра на образованието и науката Петър Николов. В срещата взе участие и зам.-ректорът проф. д-р Владислав Попов.

Целта на събитието бе да се очертаят проблемите на бизнеса, свързани с дефицита на компетентни специалисти и предложенията им за преодоляване на тази трудност.

От своя страна ректорът и зам.-ректорът разказаха за необходимостта от по-сериозно подпомагане от страна на държавата, за да може университетите да подобрят научната си инфраструктура, да участват равнопоставено в европейски проекти, да обучават студентите в дигитална среда, но също така и при живата лаборатория на учебно-опитното поле на университета.

Аграрният университет се нуждае от централизирана помощ, за да доизгради научната си инфраструктура

Ректорът проф. Янчева обясни, че в университета на студентите се показва реално как се работи на терен с новите техники и технологии.  „По отношение на работата ни с бизнеса нашите контакти са наистина много добри“, каза тя. За обучението на студентите са осигурени модерни селскостопански машини . Към университета има Център за биологично изпитване на продукти за растителна защита. „Новата стъклена оранжерията за съжаление все още не можем да я дооборудваме“, призна ректорът.

Проф. Владислав Попов обясни, че средствата от МОН за наука не са достатъчни, но по-добра възможност за финансиране вече е осигурена от националните научни програми. АУ е започнал да участва в 8 проекта, заедно с други научни и учебни заведения, като броят на проектите вече е увеличен.

Проф. Попов похвали създаването на двете нови програми „Интелигентно растениевъдство“ и „Интелигентно животновъдство“ , които откриват път на така нужната дигитализация на селското стопанство.

„Миналата седмица нашият еврокомисар Мария Габриел посочи двете цели пред новата образователна програма. И двете касаят дигитализацията на образованието. А ние изоставаме в това отношение“, заяви той.

Зам.-ректорът се надява Националната пътна карта за научна инфраструктура да се осъществи, защото в нея са предвидени значителни средства. „Бизнесът много добре знае, че не могат да се правят качествени изследвания без съвременна научна апаратура. Образование, без да покажем на студентите как се прилага в практиката, и наука, без да дадем научна инфраструктура на млади хора, не могат да станат“,  обобщи проф. Попов. Той добави, че Аграрният университет често е търсен като партньор за различни европейски проекти. „Изключително много усилия ни коства да поддържаме и европейско, и национално ниво. Ще ни трябва централизирана помощ. Трудно ни е да се включим в европейски проекти с нашата научна инфраструктура. И по отношение на дигитализацията също ще очакваме централизирана помощ“, каза той.

Йордан Кръстанов: Страдаме от абсолютен дефицит на обучени кадри

Йордан Кръстанов, който е оранжериен производител и председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция заяви, че в сектора има абсолютен дефицит на обучени кадри. Оранжерийното производство е високо технологично – фермерите се стремят върху малки площи да постигнат високи добиви. Затова не са редки случаите, когато производител, решил да внедри хидропонната технология, се оказва пред фалит след 2-3 години.

„Това означава, че трябва да имаме специалисти по растителна защита, по хранене на растенията, по биологично производство… Може би, както в Медицинския университет завършват първо Обща медицина, а след това специализират, така и в АУ е добре да има обща агрономия, а след това да се изградят специалистите по различни направления. За нас това е жизнено важно, защото нямаме специалисти“, каза Кръстанов.

„Агрономът е нещо като лекар за производителите. Когато фермер попадне на добър агроном, той го обгрижва по всякакъв начин. Даже някои се опитват да го откраднат, ако е много добър“, каза не на шега той. „Има дефицит на кадри и затова  земеделецът не може да  изпрати агронома си на дълго обучение, защото има нужда от него. Трябва да се помогне на хора, които имат 10-15-годишен стаж като агрономи, да се дообучат с новите открития и практики, вместо да ги търсят в интернет“, препоръча фермерът.

Кандидатът на ГЕРБ-СДС от листа №28 за област Пловдив – 17 МИР, поясни още, че полското производство на зеленчуци намалява, най-вече заради климатичните промени. Оранжерийната продукция става все по-важна за осигуряване на свежи зеленчуци на пазара. В същото време обаче недостигът на професионални агрономи в оранжерийното производство е препъни камък за всеки фермер. „Това е във вашето поле. Вие трябва да подготвите кадри, които да са в помощ на производството, защото другото означава да внасяме продукция“, обърна се Йордан Кръстанов към ректора и заместник-ректора.

Владислав Попов се съгласи с това, но посочи, че броят на желаещите да се обучават в различните специалности на факултета по Лозаро-градинарство е малък.

Стефан Димитров предлага да се изградят образователни хъбове в областите

Стефан Димитров, който е изпълнителен директор на завода за производство на торове в Димитровград  „Неохим“, смята, че биха се появили повече желаещи да се обучават в градинарството, ако има по-гъвкави образователни форми.

„Много се радвам, че новата програма се казва Образование, наука и интелигентен растеж. Тази наука трябва да я преместим при бизнеса и при хората. Натъкваме се на следното: Хората от бизнеса, които искат да се занимават със земеделие, няма откъде да получат информация и познание. Хората не са готови да отделят 4 години, за да получат това образование ( въпреки че това време не би било загубено, вметна той).

Димитров вижда, че бизнесът иска за по-кратко време да подготви кадрите си. Това, което трябва да се случи, е науката да стигне до областите, предложи той.

„Не приемам идеята да се разкриват филиали на ВУЗ, но това, което може да се направи в Хасково или Бургас например, е да се създадат образователни хъбове. Тези хъбове да имат ангажимент областната структура да поддържа материалната база, в която според нуждите на бизнеса да се пренася науката“, предложи Стефан Димитров.

Зам.-министър Николов подкрепя 3-годишното обучение за бакалавър в някои специалности

Зам.-министър Петър Николов заяви, че за последните 4-те години образователното министерство  видимо е променило системата на образованието, както в училищата, така и във висшите учебни заведения.  „Променихме из основи Закона за развитие на академичния състав, променихме минималните критерии за академично израстване. Променихме Закона за висшето образование и направихме Стратегии за развитие на висшето образование в следващите 10 години“, изброи той.

Николов подкрепя предложението за 3-годишно обучение за бакалавър, но само за някои специалности. Това е залегнало в новата стратегия. Работата с бизнеса е сред основните цели в стратегията. 90% от науката трябва  да се обърне към бизнеса, висшето образование също трябва да отговаря на нуждите на бизнеса, каза той.

„Наука и образование се правят с пари, много пари, но възвращаемостта е голяма. Трябва да направим така, че един млад човек да бъде впечатлен от университета и да има достъп до технологии, изпреварващи времето. Европа вече е готова да даде повече средства за наука и образование“, оптимистично добави заместник-министърът.