Йордан Кръстанов (ГЕРБ-СДС) разгледа великолепието и руините на манастира „Света Петка“

Зад каменните стени на манастира „Света Петка“ над село Мулдава (до Асеновград) времето се движи с друга скорост. Сякаш има предвид, че ако допусне нервите от градските задръствания и хорските страхове да се изкачат дотук, манастирските постройки ще рухнат. Само че „Света Петка“ е нависоко, в близо осемстотин годишната си история е оцеляла след пет пожара и срутвания и, въпреки че повечето манастирски сгради са доста стари, времето ги държи споени камък върху камък, дърво върху дърво.

А и игумения Юлита прави всичко по силите си да съхрани и обнови манастира.

Тя обитава сама този духовен дом още от 2009 година. Казва, че днес младите послушници, монаси и монахини искат да имат минимални удобства – като течаща вода например, за да заживеят тук. А в „Света Петка“ водата е от хидрофор и духовната майка трябва да я пренася в туби до постройките.

Без да се оплаква, игумения Юлита разказа това на Йордан Кръстанов, кандидат за депутат от коалицията ГЕРБ-СДС и трети в листа №28 за област Пловдив. Той пристигна тук след предварително уговорена среща, за да изпълни отколешното си желание да разгледа манастира. Майката го посрещна топло, почерпи го с кафе и с прелюбопитната история на духовната обител, построена някъде около 1330 г. за първи път по времето на цар Иван Александър – един от последните български владетели преди Османската империя да завладее земите ни. Йордан Кръстанов, оранжериен производител по професия и икономист магистър по диплома, член на СДС от 1990 година, не усети как минаха два часа от пристигането му.

Този път майка Юлита не бе съвсем сама – няколко работници поставяха гранитогрес и фаянс в източното крило, което бе изградено отново след пожара на 3 октомври 2010 г.

„Средствата за доотвършването дойдоха от дарител от София, а за строителството на източното крило помогна Дирекцията по вероизповеданията, която финансира паметници на културата“, поясни игуменията.

Състоянието на манастирските сгради не е добре, се вижда от пръв поглед. На места покривът липсва. В старата църква капе вода, а понякога падат и камъни. Камбанарията към нея е наклонена.

„Камбанарията е опасна, защото основите отдолу са поддали. Строена е набързо и с голям мерак през 1894 година. До Освобождението властите не са позволявали в манастира да има камбанария“, разказа майка Юлита. Още през 2015 г. един поклонник й обърнал внимание, че основите на кулата трябва да се укрепят.

Преди да се вдигне камбанарията, е имало само църква с нартекс (външната колонада). Сега ще трябва да се свалят камък по камък стените на камбанарията и тя да се премести някъде в двора, да се построи наново и да остане във вида, в който е била като паметник на културата.

Игуменията организира изработването на проекти за ремонтиране на северното и западното крило, и за извършване на вертикална планировка на двора. Очаква ВиК да подхванат изграждането на водопровода, за който правителството е заделило 800 хиляди лева. Контактува с EVN за осигуряване на сигурно електрозахранване. Това е особено важно, тъй като преди десет години пожарът е избухнал заради късо съединение. Затова топлоизолацията на новопостроеното източно крило е от негорящата каменна вата. А и вратите са от устойчив на огъня материал. Пожарите в далечното и скорошното минало карат майка Юлита особено внимателно да избира материалите и да подсигури захранването от електроснабдителното дружество.

Манастирът е светиня и защото някога е дал подслон на Васил Левски. Затова на оградата до входа има негов барелеф. Всяка година патриотични младежи от Асеновград се качват до „Света Петка“ за панихидата на 19 февруари. „Когато датата се падне в делничен ден, правим панихида в неделята преди 19-ти“, уточни игуменията.

Според стари ръкописи, Левски е спал в манастира, когато е посетил близкото село Червен, за да създаде революционен комитет. В „Света Петка“ е имало тайник, който е приютил Дякона. Този тайник представлява малко помещение с пръстен под, а входът към него е бил скрит от висок шкаф.

Малка, но ценна книжка, написана от игумения Наталия (починала през 2000 година), разказва, че манастирът е бил посещаван от революционера Пере Тошев, от Екзарх Йосиф, от чешкия художник Мърквичка през 1883 г., а доста преди това и от хайдути борци за свобода.

Изгарян и възстановяван, срутван и изграждан отново, посещаван и забравян през вековете, манастирът „Света Петка“ неизменно оцелява, и е едно от малките големи чудеса на България, което трябва да пазим. Това беше главният извод от разказа на майка Юлита, която благодари на правителството за всичко, което е направило за Българската Православна Църква.

Мулдавският манастир „Света Петка“ е предоставил банкова сметка за дарения на родолюбци и вярващи християни: BG05STSA93000018494990, BIG на банка ДСК: STSABGSF, телефон за контакт: 0896086971