Цените на земята в ЕС: От 3500 евро/ха в балтийските държави до 115 000 евро в някои германски региони
Нивите са най-скъпи в страните, в които делът на собствеността е висок, а делът на наетата земя нисък
В България по данни на НСИ за 2019 г. средната цена на земята е 5 372 евро за хектар. Най-евтината обработваема земя се е търгувала за 745 евро/ха, а най-скъпата – за 11 137 евро/ха
Германия, заедно с Италия, Обединеното кралство и Ирландия, е една от страните с най-скъпа обработваема земя в ЕС. Като цяло никой не се доближава до цените в Нидерландия, но отделни региони в Германия имат дори по-високи цени. В същото време има група големи селскостопански страни със значително по-ниски цени на земята – като Франция, Испания, Полша и няколко други, публикува собственото си проучване немският сайт за земеделие Agrarheute. Разликите в цените на обработваемата земя между страните от ЕС са огромни и варират от 3500 евро на хектар в балтийските държави и в Източна Европа до 70 000 евро в Италия. Германия е точно в челните редици. В някои южногермански региони се плащат дори 115 000 евро на хектар.
Обширната публикация не посочва цените на земеделската земя в България. Обект на сравнение са пазарите в Германия, Нидерландия, Франция, Италия, Ирландия, Великобритания, Румъния, Полша,
Земеделската земя все още е най-евтина в балтийските държави и в някои източноевропейски страни – като Румъния. Но особено в Румъния наскоро земята стана толкова скъпа, че търговията е по-строго регулирана от държавата.
Причините за големи ценови разлики и за динамиката на различните цени са комплексни. Въпреки това могат да бъдат посочени някои влияещи фактори: (1) Производителността на селското стопанство, (2) Делът на собствеността върху земята и наетата земя и съответната наличност на земята, (3) Ситуацията на кредитните и капиталовите пазари и влиянието на така наречените (неземеделски) инвеститори.
(4) Съществуват и други фактори, като степента на държавното регулиране и контрол на пазара на земята и размерът на така наречените транзакционни разходи – т.е. данъци и други налози. Не трябва да се забравят и размерът на директните плащания и така нареченото потребление на земя – или с други думи: алтернативното потребление на земя чрез общински жилища и пътно строителство, търговски площи и изграждането на слънчеви паркове или вятърни турбини върху земеделска земя.
Важен фактор, влияещ върху нивото на цените на земята, очевидно е размерът на пазара на земята – или с други думи: съотношението на наетата и притежаваната земя, и сделките с наличната земя.
Някои, особено западноевропейските страни – с висок дял на собственост и ниски наемни дялове от общата обработваема площ – имат най-високите цени на земята.
Да вземем за пример Холандия: страната в Европа с най-високи цени на земята, предлага авторът. Около 75 процента от земята там е частна собственост и само 25 процента са отдадени под наем. Подобна е ситуацията в Италия и Ирландия. Там фермерите притежават над 80 процента от земята. В Германия малко под 40 процента от земята е собственост на фермери – повече на юг, отколкото на север или изток.
В повечето източноевропейски страни пазарът на земя – след края на социализма премина през дълъг процес на трансформация – със съвсем различни резултати. Делът на собствеността върху земята в Полша и Румъния също е над 80 процента – в същото време повечето ферми в двете страни са доста малки.
В Чехия и Словакия само 17 и 11 процента от земята са собственост на фермери – останалата част е отдадена под наем – и фермите са много големи, както в Източна Германия. Между тях се намира Унгария с дял на собственост от 44 процента и доста смесени размери на компаниите.
Почвата е най-скъпата в Холандия – напоследък около 70 000 евро на хектар. Регионалните ценови разлики също са доста големи: фермерите във Фризия (провинция в Нидерландия – б.р.) трябва да поставят около 55 000 евро на масата за хектар, докато в провинция Северна Холандия трябва да платят 82 000 евро на хектар. През последните 10 години холандските цени на земята са се повишили с около 20 000 евро или почти 40 процента – но нивото е относително стабилно през последните две години.
Въпреки високите цени, около 3% от холандската земя сменя собствениците си всяка година. В Германия се търгуват само 0,5% от земеделската земя годишно.
Вторият най-скъп пазар на земя в ЕС е в Италия: Тук хектарът струва средно около 34 000 евро. Диапазонът на цените също е широк в Италия: докато фермерите в северната италианска област Венето трябва да платят около 60 000 евро за хектар, в Сардиния цената е само 15 000 евро. Интересно е също така, че в Италия цените достигнаха предишния си максимум от 40 000 евро през 2015 г. – след това той спадаше до 2018 г. От 2019 г. обаче имаше нов скок. Всяка година на Апенинския полуостров се търгуват около 1,5% от земеделските площи.
Ирландия е на трето място в европейското класиране с изкупна цена от 28 000 евро за хектар – ако пропуснем малкия Люксембург с 37 000 евро. Цените в различните ирландски провинции са доста близки една до друга. При около 3 процента е делът на търгуваната земя, а над 80% от нивите са собственост на фермерите.
В Германия цените на земята почти са се удвоили през последните 10 години – до около 26 000 евро на хектар. Подобни силни ценови взривове имаше само в няколко държави, а именно в Полша, Унгария и Румъния. Стартовото ниво там обаче е значително по-ниско. Но в Румъния цените са се утроили за 10 години до 5300 евро на хектар.
За разлика от най-скъпите страни, делът на наетата земя в Германия е много по-висок – около 60 процента. Тук обяче има големи разлики в различните провинции. Например фермерите в Долна Бавария трябва да заделят 114 700 евро за хектар земя, в Бранденбург и Тюрингия малко под 12 000 евро, а в Саар по-малко от 10 000 евро. Само 0,5 процента от земеделските площи обаче се търгуват в Германия.
Земеделските стопани в Обединеното кралство също трябва да платят високи цени – 21 000 евро на северозапад и 26 000 евро на североизток.
Фермерите във Франция трябва да харчат значително по-малко пари за почвата в сравнение със споменатите държави – средно само 6000 евро на хектар. Една от причините за това е много високият дял на наетите земи – 74 процента. Ценовият диапазон в провинциите е между почти 3000 евро във Франш-Конт и 12 000 евро в Кале.
Изкупните цени в Полша сега са значително по-високи от тези във Франция – малко под 11 000 евро на хектар и са в диапазона от 6500 евро до 14 500 евро. Това също означава, че за 10 години цените на полската земя са се удвоили повече от два пъти. В Полша 80% от земята е собственост на фермери и малко по-малко от 2% от земята се търгува годишно.
Цените в България
В България Националният статистически институт не е предоставил все още информация за средната цена на сделките със земеделска земя – в национален и регионален план, през 2020 г. Последните обявени цени на НСИ са за 2019 г.
През юни 2020 г. статистиката обяви, че средната цена на земеделските земи в страната е 1053 лева (5 372 евро за хектар).
Най-висока е била средната цена в община Генерал Тошево – 2 183 лв./дка (11 137 евро/ха), а най-ниската в община Тополово, област Хасково – 146 лева за декар (745 евро/ха).
По статистически райони в Южен Централен сделките са били на най-ниската средна цена в страната – 706 лв./дка (3 602 евро/ха), а в Североизточния район, където по правило нивите са най-скъпи – 1462 лв./дка (7 459 евро/ха).