Правителството одобри Плана за възстановяване и устойчивост, внася го в Народното събрание

Правителството прие Решение, с което одобрява проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Заместник-премиерът Томислав Дончев трябва да го внесе за одобрение в Народното събрание.

Планът, върху който по думите на Бойко Борисов, са работили над 200 експерти, предизвика критики на депутати в новия 45-ти парламент. Борисов бе призован да представи документа пред народните представители, но той не го направи. Правителството бе обвинено, че не е представило НПВУ пред Европейската комисия и така България изпуска крайния срок, който е до 30 април.

В същото време голяма част от депутатите смятат, че Планът трябва да се коригира. Вчера например поправки поискаха и браншови организации в земеделието, които са несъгласни с три пункта в плана. Първо, с предоставянето на 847,5 млн. лв. на „Напоителни системи“ЕАД. Второ, с орязване на финансирането за земеделието. И трето, с липсата на средства за модернизиране на земеделските стопанства.

Работата по проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост започна през юли 2020 г., като до момента на Комисията са изпратени два проекта. По първия проект на Плана беше проведена публична консултация и бяха получени над 90 предложения в и извън нейния срок, като допълнително бяха проведени и 6 срещи с представители на социалните партньори и НСОРБ, съобщават от правителствената пресслужба.

След всяко от двете изпращания са проведени срещи с Европейската комисия на различно ниво, като в резултат на направените консултации е постигната висока степен на съгласуваност на документа с европейските партньори.

Чрез Плана за възстановяване и устойчивост, България ще получи достъп до над 12 млрд. лева безвъзмездна подкрепа, която да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията.

Определени са 36 реформи и 48 инвестиции, които да възстановят и развият потенциала за растеж на икономиката, което да позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Зеленият преход заема водещо място в Плана, като концентрира 40.2% от общите предвидени разходи. Дигитализацията формира 32% от планираните разходи.

С оглед на времевия хоризонт за изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост, от особена важност е планираните инвестиции да бъдат реализирани възможно най-бързо. В тази връзка, 70% от ресурса следва да бъде ангажиран през 2021 и 2022 г., а останалите 30% – през последната 2023 г.