Ангел Вукодинов събра над 100 фермери от страната и чужбина и показа ноу-тил полетата си

Семейната фирма „Вуки“ ООД е започнала историята си преди 30 години с търговия на малки трактори, по-късно със земеделие върху 300 декара, увеличени до днес 57 пъти

„Има надежда“, каза известният зърнопроизводител като представи сина си Димитър и племенника Методи

Известният зърнопроизводител от град Съединение Ангел Вукодинов събра на 11 май над 100 фермери от страната и партньори в стопанството си, за да разкаже и покаже ноу-тил технологията, приложена на над 90% от площите. Сред гостите бяха популярни фермери от Пловдивска област, от Северна България, машинопроизводители от Украйна, проф. Тоньо Тонев, създател на новата Академия „Земеделско образование и наука“.

Откритият ден съвпадна с 30-годишния юбилей на „баджанашката“ (както се пошегува Вукодинов) фирма на фамилията – „Вуки“ООД. Редом до него бяха синът му Димитър и племенникът Методи – новото поколение, което ще продължи фамилния бизнес.

Кръглата годишнина на фирмата даде повод на домакина да си припомни как в началото на май 1991 г. е подписал първия договор за продажба на малки китайски трактори.

Търговията без съмнение се е развивала добре, след като в края на годината се е оказало, че „Вуки“ е продало 3000 трактора. Но съдбата се намесила, когато един ден изненадващо сестрата на Ангел Вукодинов му съобщила, че докато той продава трактори из страната, е вписала намерението фамилията ще обработва 300 декара. Така стартирал земеделският бизнес на задружната рода. Той лека-полека растял и растял, увеличавайки площите близо 57 пъти до 17 хиляди декара.

Залповото нарастване на земите се случило през 2007 г., когато Вукодинови се завърнали в родното село Драгомир в община Съединение, където нивите пустеели. Може би, защото почвата в землището е с най-ниската категория – 9-та. Там фирмата стопанисва 10 хиляди декара, останалите 7 хиляди декара по-плодородни полета са около Съединение. В момента всички култури се отглеждат безорно (no-till), само 1500 дка са с конвенционално производство за култури, които се сеят на бразди като царевицата, тъй като единствено там може да се полива от близкия напоителен канал.

През годините фирмената търговия със селскостопански машини силно се свила и в момента заема 15-20% от бизнеса на „Вуки“.

Промяна в мисленето: Ноу-тил

Преди 5-6 години Ангел Вукодинов прочел текст за двама братя зърнопроизводители, които се похвалили с по-високи с 20-30% добиви, тъй като спазвали всички препоръки за агротехника, торене и растителна защита. След като се разплатили с фирмите доставчици, братята разбрали, че всичките им партньори са доволни от приходите си с изключение на тях. Те останали без печалба. Затова и решили да приложат безорната технология. „Текстът беше интересен, но сърцето ми не трепна“, разказа най-добрият оратор сред зърнопроизводителите.

После прочел историята на колега от чужбина – ноу-тилър. Той споделил, че прилагайки тази технология, е постигнал снижаване на всички разходи с едно единствено изключение – наложило се сам да си купува шапките, тъй като фирмите доставчици на продукти за земеделието започнали да го отбягват. „Сърцето ми пак не трепна“, призна Вукодинов.

Според него истинската промяна не е когато промениш начина си на работа, а когато промениш начина си на мислене, защото ноу-тил е именно е мислене не в хоризонтална, а във вертикална посока.

„Ние сме бизнесмени, в джоба трябва да има пари. Животът е комерсиален. Всички мислим как да оптимизираме производството. Като изминем определен път, оценяваме процесите дали са добри. Така постепенно стигнах до извода, че технологията ноу-тил няма алтернатива за здравето на почвата“, обобщи Вукодинов. Той уточни, че е прочел безчет статии за този тип земеделие, наблюдавал е практики, съветвал се е с колеги. „И българската наука вече започна да се образова за ноу-тил“, вметна производителят къде на шега, къде на истина. Той специално благодари на Веселин Спасов, създател на фейсбук групата „Ноу-тил в България“, който се занимава с преводи на научни статии, организира срещи на членовете със светила в технологията, отразява събития.

С прилагането на безорното земеделие стопанството на „Вуки“ се е преоборудвало с подходящи машини. „Изхвърлих всички плугове, остана ми само един за конвенционалната поливна царевица“, посочи Ангел Вукодинов.

Преди да приложи новата технология, „Вуки“ООД е разходвало годишно 142 тона гориво, които вече са намалели до 90 тона. Когато последните конвенционални 1500 декара преминат към ноу-тил, Ангел Вукодинов се надява, че ще се вмести в нормата от 70 тона.

По-късно той показа на гостите си полетата с пшеница (един от сортовете е българска пшеница), ечемик, рапица, слънчоглед и кориандър.

Земеделците видяха също площите с грах, които след прибиране на реколтата ще се засеят като втора култура със слънчоглед.

Като покривни култури „Вуки“ засява лен, бяла ряпа, синап, фацелия и други.

При полето с лен фермери разрохкаха почвата, за да видят състоянието й – беше влажна и добре структурирана.

Сеялки на ноу-тил от Украйна

На открития ден в стопанството на „Вуки“ украинските съдружници машиностроители Андрей Лютий и Владимир Владимирович представиха сеялки, създадени в завод в Запорожието.

Те разказаха, че идеята да конструират машините се появила след голямата суша в Украйна през 2012 г.

Сеялките допълнително били усъвършенствани според забележките и изискванията на фермерите след пускането им на пазара.

Украинската техника е с множество дискове, които нарязват зелените растения на полето и подготвят легла за полагане на семената. Машината сее и валира.

Сеялките могат да се теглят от трактори с до 100 конски сили. Дисковете са от стомана, а общото тегло на съоръжението е 3,5 тона.

До момента украинските производители са продали 300 сеялки не само в Украйна, но и в други държави.