Как Веселин Спасов обедини в групата „Ноу Тил България“ най-добрите зърнопроизводители

Без заплащане и с много ентусиазъм, той свързва зърнопроизводителите, превежда публикации за природосъобразната технология, качва видеа, организира онлайн срещи с фермери от чужбина

Една отворена фейсбук група – „Ноу Тил България – No Till Bulgaria“, се превърна в любимо място за споделяне, съветване, информиране и онлайн срещи за българските зърнопроизводители. В групата участват над 2400 земеделци и любители, а броят на членовете постоянно расте.

Създател на тази сравнително  нова общност на българските ноутилъри е Веселин Спасов. Той се заема с популяризирането на щадящата почвите ноу-тил технология преди малко повече от четири години именно чрез създаването на фейсбук групата.

Интересът към безорните технологии непрекъснато расте у нас. За съжаление, те не са включени в българските учебници по агротехника. Липсват и научни публикации от наши автори. За да научат повече за ноу-тил производството, българските земеделци посещават САЩ и Южна Америка – гледат, разпитват, записват. Пред компютъра се опитват да превеждат статии, за да съберат повече знания, защото не е безопасно, нито лесно да изоставиш утвърдените от десетилетия технологични карти за производство и да нагазиш в непозната територия, рискувайки бизнеса си.

Постепенно и внимателно първите ноутилъри у нас започнаха (не много отдавна) да прилагат на принципа проба-грешка новата за България технология, без да има с кого да се консултират. След това споделяха опита си със свои колеги, които са се запалили по несъмнените ползи от този по-зелен начин на отглеждане на културите. Истината е, че нашите фермери са оставени на самообучение, въпреки зелените призиви на Европа. Но също така е факт, че се справят добре и все по-добре.

Немалко участие в ноутилърското промотиране има и Веселин Спасов.

Кой е той и защо го прави?

„Лично аз не произвеждам зърно. Имам стопанство от около 10 декара в Пернишко с разсадник за декоративни и горски дървета и храсти, отглеждам малко овошки и зеленчуци“, разказа пред Агро Пловдив той. „Имам свободно време, в което с удоволствие се занимавам за популяризиране на ноу-тил.“

„Запалих се по тази технология, защото ползите са хиляди. Бях в чужбина дълги години, върнах се и исках да направя нещо хубаво и смислено за България, вместо да бягам навън.“

Преди това Веско е пребивавал във Франция, Португалия, Испания, Германия и Австрия, където „работех и по-скоро обогатявах личната си култура“.

В днешно време почвите много бързо се изтощават. Египет и Пакистан са примери за опустиняването им, казва той. „Не можем да допуснем да си съсипем земите. Земеделието не е просто един бизнес. Ако преексплоатираме почвите, ще дойде ден, в който те просто ще спрат да раждат и няма да имаме български храни. Ноу-тил не само че спира процеса на изтощаване, но подобрява почвите. Доста колеги така си повишават хумуса – примерно от 2%, той става 3%. В света има много примери как от 2% органична материя, след прилагане на ноу-тил тя се увеличава до 12%“, обяснява Веско.

Създателят на ФБ групата активно помага за преориентирането на все повече земеделци към по-екологични практики, които хем пазят земите и живота в тях, хем увеличават печалбите им.

Веселин Спасов превежда статии и книги, създал е и YouTube канал на групата „Ноу Тил България“, в която качва видеа от световната практика на тема ноу-тил.

Наскоро е превел книга, написана от най-добрия ноутилър в света – американецът фермер Гейб Браун. Но за да е коректен към автора, популяризира само най-главните моменти от нея. „Гейб Браун разказва, че е увеличил 10 пъти печалбата си откак прилага тази технология“, цитира Веско.

През ФБ групата той организира онлайн срещи на членовете с техни колеги от чужбина, които с удоволствие споделят опита си.

Веско Спасов е правил опити да се свърже с университети и преподаватели, за да участват с лекции в уебинари на групата, но никой не отговорил на електронните писма, които е изпращал.

Въпреки това според него в последните години ноутилърите у нас са се увеличили в геометрична прогресия и това силно го радва.

„Запознах се с доста зърнопроизводители. А те са наистина готини хора. Свързвам ги помежду им. Между нас няма нищо комерсиално и това е хубавото“, радва се той.

Ентусиазиран от разгръщането на ноутилърството у нас и започналото обогатяване на почвите, той иска да издаде книга за технологията, обобщавайки най-важното от всичко научено до момента. Но споделя, че засега няма средства за това.