Стопанството на Людмил Работов е край вода, а не може да полива, когато земята се пука от суша

Държавата трябва да помогне за увеличаване на поливното земеделие и да въведе по-добър ред в поземлените отношения, казва фермерът

През този пищен месец май, когато житата започват да цъфтят, рапицата се къпе в жълто, слънчогледите все още са в детската градина, щъркелите мътят, а едно семейство лебеди извежда на възпитателна разходка четирите си мъничета, Людмил Работов обикаля по черния път с пикапа си посевите.

Спира се, нагазва в пшеницата, за да поговори с нея, както го прави вече двайсетина години. Разбира се, той си общува телепатично с растенията. Пита ги: Здрави ли сте, да не ви мъчи нещо? Храните ли се добре? Жадни ли сте? Имате ли неканени гости на трапезата? Нали не са ви нападнали разбойници?

Обикаля, разгръща избуялите житни стръкове, оглежда ги внимателно – така си разговаря с тях, казва си репортерът.

Людмил Работов отглежда върху 8 хиляди декара

пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, грах и люцерна. Половината от площите са заети с пшеница, а част от тези  полета са за семепроизводство. Сред пшениците има и два български сорта – Аполон и Лазур. Това са хлебни пшеници от най-високия А клас, които мелничарите използват като естествени, но и по-скъпи подобрители на брашното. Те правят хляба истински вкусен.

Обаче малко са зърнопроизводителите, които използват българска селекция пшеници, въпреки че в страната има два института, заети с поддържането на старите и създаването на нови сортове. Причината е в объркания ни пазар, който не иска да направи разлика между фуражните и хлебните пшеници, защото така му е по-удобно. „Смятал съм каква е справедливата цена на хлебното зърно и тя показва, че то трябва да е с 50-60 лева по-скъпо на тон продукция. Само че пазарът дава само около 20 лева на тон отгоре“, посочи реалната причина за неглижирането на нашите сортове зърнопроизводителят.

„Българските пшеници с високи хлебопекарни качества обичайно дават с 15-20% по-ниски добиви“, обяснява Работов. Но добавя, че има години, в които реколтата, която получава, е по-добра от западната селекция. „Освен че зърното е по-качествено, нашите сортове са съобразени с родния климат и затова са по-устойчиви на стресови фактори“, допълва той.

Но посочва и минус: родните пшеници са високи, което затруднява и бави жътвата заради голямата листна маса.

Дотук тази година благослови зърнопроизводителите с много валежи. Пшениците направиха максимален брой братя, рапиците – разклонения. Болестите, рапичният цветояд и въшките при житните са под контрол.

Само че на Гергьовден не падна и капка дъжд, и земята започна да изсъхва, дори да се напуква. Сега им трябват някъде около поне 20 литра хубав напоителен дъжд, за да може зърната да се налеят и натежат.

Людмил Работов, както и повечето зърнопроизводители в Южна България, вижда два основни проблема в бизнеса:

неурегулираните поземлени отношения и трудното, дори невъзможно поливане на земите, които обработват.

Парадоксът относно поливането в неговия случай е, че

нивите му са в съседство с главния напоителен канал яз.“Пясъчник“ – Стряма,

а също и до Малкия и Големия язовир на село Борец. Каналът е пълен с вода, двата общински язовира също, а земята под пшеницата и другите култури, които отглежда, вече е напукана от суша.

За разлика от колегите си в Северна България, зърнопроизводителите в Южна не могат да отглеждат царевица по няколко причини. Тук почвите в голямата си част са леки и не задържат зимно-пролетната влага. Без поливки и в обичайното жестоко горещо лято добивите са ниски и разходите не се изплащат. Поливната вода на „Напоителни системи“ обаче е скъпа. Скъпи са и инвестициите в поливна техника върху стотици или хиляди декари като подземно или надземно капково напояване, пивоти, фрегати. Ако пък все пак инвестираш, не си сигурен, че на другата година наемодателят няма да поиска да освободиш терена.

Неслучайно проф. Тоньо Тонев беше озаглавил един от проектите си „Царевицата – царица на полето“. Точно сега цените на пшеницата и царевицата са изравнени у нас, а на някои от международните пазари царевицата дори е по-скъпа. В същото време добивите от пшеница са минимум два пъти по-ниски от реколтата, която би дала царевица с осигурено напояване.

Царевицата, която също е от семейството на житните, е най-използваният фураж в света и периодично се появява огромен глад за него, особено от Китай.

„Направих сметка

колко би ми струвала услугата на „Напоителни системи“

– доставка на вода – за да полея царевицата средно три пъти през вегетацията. Отговорът е: 60 лева на декар“, пояснява Людмил Работов. И уточнява, че сметката не излиза, когато добави всички останали разходи – за обработки, семена, торове, продукти за растителна защита, прибиране. На всичкото отгоре тази година торовете поскъпнаха, най-силно – с 30% – азотните, вдигна се цената на растителнозащитните продукти, на горивата, а също и работните заплати. Не са без значение и набезите на ромите, които открадват част от реколтата. Според Людмил Работов, който е и председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив, държавата трябва за помогне на земеделците, като поеме част от разходите за напояване. Защото без вода няма земеделие особено в условията на глобално затопляне, в което вече никой не се съмнява.

Една инвестиция в напоителна техника пък би се изплащала години наред и то пак при рискови условия. Най-големият риск е, че собственикът на земята може да откаже да подпише на следващата година договора за наем, което ще отвори проблема как да пренасяш на друг терен скъпата инвестиция.

„Крайно време е да се уредят поземлените отношения и да започне истинска комасация“,

казва зърнопроизводителят. Според него е грешка, че държавата допусна появата на фондове със специална инвестиционна цел, които изкупуват земя. Уж в нашия район има няколко фонда, които отдават ниви, а хората, с които преговаряме са едни и същи“, установил е фермерът.

Работата по т.нар. Поземлен кодекс, който трябваше да обедини няколко променяни и допълвани десетки пъти закони, започна през 2016 г. Първият му вариант бе отхвърлен от два земеделски министъра – Христо Бозуков и Румен Порожанов. Последната версия, която бе внесена през февруари 2019 г. в парламента от екипа на Десислава Танева, също претърпя крах. Вече повече от две години Законопроектът за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи сякаш е заключен в чекмедже, а ключът е изгубен.

В същото време собствениците на земи не рядко сменят наемателите, което не е честно спрямо производителите. „Ето, сега за първа година сея тази нива. Предишният стопанин нито е торил, нито е обработвал и поне три години няма да получа добри добиви от нея“, дава пример Людмил Работов.

Често хулени като големите играчи в земеделието, зърнопроизводителите като Людмил Работов всъщност са пренатоварени хора, заети да се справят ежегодно със стотици договори за наем, с изплащане на ренти, с непрекъснато увеличаващата се административна бумащина, с кредити за закупуване на торове и други продукти, с фючърси и в същото време да отглежда реколта. В неговия случай товарът е още по-голям, защото като председател на местния съюз и член на УС на НАЗ, той трябва също така да чете и осмисля трудносмилаемия език на непрекъснато променящите се нормативи и да внимава за капаните в тях.

Всички тези тежести на везната той уравновесява само с едно: „Обичам си работата“, казва фермерът.