Семенарска къща Садово показа прекрасните си сортове хлебна пшеница в стопанството на Людмил Работов

Доц. Марина Марчева даде препоръки за агротехниката и обърна внимание на най-често допусканите фермерски грешки

Открит ден на Семенарска къща Садово събра наскоро при полето между селата Пъдарско и Борец  зърнопроизводители от региона. Домакин на събитието бе председателят на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите Людмил Работов от Раковски. А доц. Д-р Марина Марчева представи качествата на различните сортове и обърна внимание на особеностите и грешките в отглеждането им.

Доц. Марчева е селекционер на семенарската къща и преподавател по селекция и семепроизводство в Аграрен университет Пловдив.

В прекрасно състояние, посевите на Людмил Работов илюстрираха на живо резултата от съчетанието на влажна и хладна пролет, отлична агротехника и високодобивни пшеници.

Сортовете на Семенарска къща Садово

Най-характерното за пшениците на семенарската къща е, че те са предназначени за хлебопроизводство, със съдържание на глутен от 27-28% и нагоре.  Два от тях са осилести – „Зебрец“ и новият сорт „Терес“. „Аполон“, „Лазур“, „Тракийка“ и „Земела“ са безосилести. Създаването на сортове е започнало в СК Садово от проф. Илия Станков преди 25 години, чиито наследник вече 8 години е доц. Марчева.

„Когато един фермер си избира сорт, той първо пита колко ще изкара от него“, започна презентацията си доц. Марчева.

„Аполон“ е ненадминатият рекордьор за България – 1330 кг/дка. Този добив е постигнат в землището на с. Подем, Плевенска област. В Румъния също има резултати от 1300 кг, в Италия добивите са над 1 тон, посочи селекционерът.

„При Аполон една-две години ни се наложи да наблюдаваме  пролетно братене заради есенните суши. Един от най-хубавите посеви на „Аполон“ в година с много сериозна суша бе със 150 растения на квадратен метър по време на жътва. Имаше по 5 братя на всяко растение – много добре оформени и нахранени. Добивът, който този сорт даде, бе много, много добър за сухите условия“.

„При „Аполон“ търсим голяма братимост и много класове, които да реколтираме. При оптимални условия и достатъчно пространство едно растение може да изхрани повече от 10 братя“, даде пример за невероятната енергия на този сорт Марина Марчева. Но в масов посев се стремим към 3 – 4 добре развити братя по време на жътва.

От този сорт производителите трябва да търсят продуктивната братимост, колкото може по-добра. Това означава да му се даде място като се намали посевната норма на 300 кълняеми семена. Или максимум 350, не повече.

„Лазур“ е другият „тежкотоварен“ сорт на семенарската къща. Добивите от него силно доближават  тези на „Аполон“ – достигат 1100 кг/дка. Двата сорта са от една категория. Те са с най-големи класове и най-високи резултати. Те са интензивни сортове и „носят на интензивна агротехника“.

„Ако имате хубава почва – идеално! Ако можете да наторите – прекрасно! Ако можете да осигурите добра агротехника,  ви очакват много добри резултати“, каза селекционерът.

„На полето от „Лазур“ няма да очаквам повече от 3 братя, защото това са тежки класове. Искам да ги прибера нахранени и с максималния брой зърна.“

Марина Марчева обясни, че в „Лазур“ има многоцветкови класчета в класа. Ако стандартните сортове имат по две зрънца в класче, при „Лазур“ те са 4-6 в Южна България , а в Северна стигат до 6-7. При този сорт фермерите  могат да си позволят посевна норма от 400-450 семена на квадратен метър.

В Южна България царицата е „Тракийка“-та. Сортът има огромни  червени зърна. Той е направен за този район.

„Това е пшеницата, която понася всякакъв стрес. Обикновено казваме, че това ни е застраховката на полето, ако има засушаване, застудяване или преовлажняване“, обясни селекционерът.

„Тракийка“ трябва да присъства във всяко едно стопанство, препоръча доц. Марчева. Навсякъде, където фермерите трябва да се съобразяват с околната среда, трябва да имат на полето посеви с този сорт, който да им дава сигурност, че годината ще приключи със стабилен добив.

Трябва ли да се покрие проблем, насреща е „Зебрец“. Той понася всякакви почвени и климатични несгоди.

Когато проф. Илия Станков е направил този сорт, го е направил за хляб. В „Зебрец“ има 31-34% глутен. В Турция този сорт се търси главно заради това, че брашното от него е с прекрасни хлебопекарни качества. Там хората ценят суровия протеин, който в този сорт е 16,5%.

Това, че е осилест, го прави сухо- и студоустойчив. „Дори и хумусът в нивата да е една педя и да смятате, че нищо не става, този сорт ще ви даде резултат. Ако имате добри почвени показатели, ще имате още по-високи добиви.“

Тази година новите сортове „Терес“ и „Зебрец“ са се отличили заради стабилното представяне при застудяването през април. При тези два сорта листенцата са доста по-тесни в сравнение с останалите сортове. При тях не е имало измръзване даже и на връхчетата им.

„Терес“ е направен с идеята да отговаря на всички изисквания на фермерите.

„Когато влязох във фирмата преди 8 години, вие ми споделихте – сортът трябва да е нисък, трябва да е осилест, да има добив, да не се разболява и зърното да е качествено“, припомни си основните фермерски препоръки селекционерът.

„Първата година при 800 генотипа на полето, в селекционната ми градина имаше много сериозно нападение от жълта ръжда. Растенията от парцелките с бъдещия сорт „Терес“ се разболяха  три седмици след като всичко останало бе тотално пожълтяло. Не мога да кажа, че „Терес“ не се разболява. Обаче този сорт дава време на фермера да напръска другите блокове. Добре е да знаем, че много бавно ще реагира на тази ръжда и ще успокои действията на фермерите по време на стрес. Започнахме да го гледаме заради устойчивостта на жълта ръжда. Оттам нататък установихме, че добивът е идеален, височината – по-ниска с 20-30 см от останалите пшеници. Ако за другите сортове говорим за агротехника, за да снижим височината и да предотвратим полягане, тук няма подобни въпроси заради генетичните особености“, даде основната му характеристика Марина Марчева.

Кандидат-сортът „395“ бе представен от зърнопроизводителя Ангел Вукодинов, чието стопанство е в района на град Съединение. Той отглежда „395“ за втора година.

„Хората в този район са първите, които опитват нашите кандидат-сортове. Тук си правим изпитванията преди да отидем в ИАСАС“, уточни селекционерът.

Ангел Вукодинов сподели, че миналата година, отглеждан на среден тип почва, №395 е дал 715 кг/дка и 30% глутен на поле над 300 декара.  „Спрямо доста други сортове, той беше с по-висок добив и по-добро качество. Затова го отглеждам втора година и очаквам да видя как ще се държи.“

Къде бъркат фермерите

Доста производители предпочитат да извършат сеитбата по-късно, за да могат да си спестят борбата с насекомите.

„Ако нямате намерение да пръскате с инсектицид, недейте да сеете нашите сортове“, коментира въпросите доц. Марина Марчева.

И обясни: „За да се случат нещата, трябва да осигурите техническо време, за да може да покълне семето, да има подходяща температура, за да се развият всички братчета. А след това трябва да ги запазите. Това означава да приложите инсектицид  наесен. Безобразие е да оставя насекомите да унищожат централния клас , защото уж това ще стимулира братенето. Така те ще изтърват „най-хубавата част от баницата“.

„Когато казваме, че посевната норма на „Аполон“ е 16 кг/дка (300-350 семена на кв.м.), фермерът обичайно се презастрахова, като я увеличава. Притесненията му са свързани с обработка, закъсняла сеитба, суша. И така посевната норма скача до 18 – 25 кг.

Затова посевът става гъст и растенията започват да се борят за оцеляване, защото основната им функция е да оставят потомство. Естествено е да се борят за повече светлина и да вървят нагоре.

„Ако им дадете възможност да растат настрани, това, което се случва, е да братят дотогава, докато заемат свободното пространството. По този начин височината на растенията ще се намали с 15-20 см и жътвата няма да е трудна“, препоръча Марина Марчева.

„Тези от вас, които преди години са гледали наши сортове, знаят, че може да станат високи. Тези, които сега отглеждат с по-ниските посевни норми, знаят, че като започне да брати това растение, енергията няма да върви само в изтеглянето на централния клас, а ще се разпределя доста по-равномерно. Така ще имаме здрави стъбла и няколко едновременно формирани класове. Височината ще падне най-малко с 20 см (една педя), ако се спази посевната норма.“

Селекционерът  посочи, че фермерите могат да разчитат и на пролетно братене, в случай, че есента е суха.

Агротехниката, която е приложил Людмил Работов

„Въпреки Вашите препоръки, ние завишавахме сеитбената норма.  За трета година експериментирам със сеитбената гъстота. Изводи, които съм си направил, са, че при недобри песъкливи почви нямаше разлика в добивите.

Направи ми впечатление, че при по-ниските сеитбени норми имаше повече братя и растенията бяха по-ниски.

Високите растения по принцип бавят прибирането на продукцията, а ние винаги се стараем за по-късо време да ожънем.

Тук приложих и растежен регулатор напролет – на 3-ти март. С него посевът израсна с 15-20 см по-нисък, тоест растежните регулатори си вършат работата. Въпросът е, че трябва да имаме прозорец да ги внесем, защото регулаторите се прилагат по-специфично – трябва да са самостоятелно в пръскачката,  трябва да влезем в точния момент – нито да избързаме, нито да закъснеем. Третирам, когато имам един пръст от първия стъблен възел. Прехвърли ли тази фаза, няма смисъл да се пръска, защото няма ефект.

На това поле нямах възможност да торя с NPK. Сложил съм 15 кг амониева селитра предсеитбено, а февруари вкарах 25 кг амониев сулфат. В края на март добавих още 10 кг амониева селитра, а по средата на април още 8 кг. Активното вещество стана общо около 17 кг/дка азот.

Установил съм, че превишим ли азотната норма, растенията полягат. Моята препоръка към колегите е да не се превишава нормата на торене, която препоръчват селекционерите, и да се  съобразяваме с валежите, които имаме в периода на вегетация.

Понеже посевът беше по-късен, не съм прилагал инсектициди наесен, а също и хербициди. Минах направо на пролетната растителна защита. Пръсках превантивно, нищо че не видях симптоми за болести, към средата на март и втори път на 24 май заради прогнозите за дъжд.  Това си е мое решение, защото посевът е хубав и искам да го запазя.“