Доц. Марина Марчева: Площите с хлебни пшеници на Семенарска къща Садово непрекъснато се увеличават във всички райони на България и извън страната

Нашият сорт Аполон държи рекорда за добив в страната – 1330 кг/дка

Доц. д-р Марина Марчева е преподавател по селекция и семепроизводство в Аграрен университет Пловдив, където ръководи и лаборатория по растителни биотехнологии.

От 2013 г. доц. Марчева е селекционер в Семенарска къща Садово, където преди това покойният проф. Илия Станков създаде сортовете хлебни пшеници – лидери по добиви и качество на родния пазар – Аполон и Лазур.

Марина Марчева е автор на регистрирания сорт пшеница Терес, а регистрирането на други два нейни кандидат-сорта в ИАСАС предстои.

С дистрибуцията на сортовете семена на Семенарска къща Садово е ангажирана фирма „Агрева“, която предлага също така и продуктите на „Ай Ди Империал“ – пестициди, торове, семена.

Доц. Марчева, на срещата със зърнопроизводители в стопанството на Людмил Работов край с. Борец споделихте наблюденията си, че в последните две години все повече земеделци се завръщат към българските пшеници. На какво се дължи това според вас?

До голяма степен помогнаха метеорологичните условия. Стресовите фактори, които изплашиха фермерите и причиниха поражения в последните две години, дадоха възможност много ясно да се диференцира реакцията на различните сортове. По принцип земеделието е рисков отрасъл, защото на нивата производителите залагат не само бъдещето на собствените си семейства, но и на тези, които работят в техните стопанства. Когато се появят късни студове и продължителни суши, резултатът не е задоволителен. Фермерите успяха лека полека да се убедят, че много повече могат да разчитат на българската селекция. Нямаме нищо против европейската – тя има своите предимства. Просто, когато хората са изправени пред подобни предизвикателства, е добре да имат партньор, на който могат да се опрат.

А заради високия глутен в сортовете на Семенарска къща Садово, и хлябът става по-качествен, нали?

За да сложим на масата си български хляб, той трябва да бъде произведен от нашите сортове, а пък те започват от семето. Много ще се радвам и управляващите да осъзнаят, че хлябът започва от семето. Всъщност

всичко започва от една идея: че ние живеем в България и е хубаво да съхраняваме нашия дух навсякъде

– от нивата през възпитанието и образованието, до начина, по който живеем с нашите традиции. Изключително приятно е, когато видиш студенти, които искат да работят тук. Интересуват се, питат, и когато станат фермери, започват да прилагат новите технологии. Людмил Работов ми е бил студент и изключително много се радвам, че продължаваме да работим заедно и вече на друго ниво.

Каква е основната характеристика на сортовете на Семенарска къща Садово?

Нашите сортове на първо място са хлебни, с високо качество и се използват основно за производство на хляб. Те са също така високо продуктивни и са познати по цялата страна и отвъд границите ни. Първият селекционер на семенарската къща е проф. Илия Станков. Той е създал сортовете Аполон, Лазур, Тракийка и Зебрец. Те са познати във всички зърнопроизводителни райони в страната и се радват на много добри резултати. Новата селекция започна с моя първи сорт Терес, който е малко по-различен като архитектоника – малко по-нисък е, с дълъг осилест клас. Сортът беше направен в отговор на предпочитанията на земеделците.

Защо производителите търсят осилести сортове?

Защото се знае от десетилетия, че те са с по-добра фотосинтеза, сухоустойчивост и добив. Принципно такава връзка в новите ни пшеници няма. Високопродуктивните сортове в момента са предимно безосилести. Но въпреки това фермерите продължават да се радват на осилести дълги класове, особено ако нивите им се намират до горски терени с диви животни, които не харесват осилестите житни.

Кой е най-високодобивният сорт на семенарската къща?

Рекордът в България за производство на зърно от зимна мека пшеница и при западните, и при български сортове, се държи от Аполон – 1330 килограма от декар в село Подем, област Плевен. Такива добиви се получават и в Румъния. При засушаването миналата година румънските ни партньори се похвалиха с 13 тона на хектар. Близки резултати се получават и от Лазур при подходяща агротехника.

Върху колко декара се отглеждат у нас сортовете на вашата фирма?

Много бих искала да знам. След като фермерите си закупят от нас базови семена, те произвеждат за собствени нужди първото поколение С1. Често продължават продължават да използват като семена за масов посев и С2, а някои стопанства слизат и до още по-ниски категории семена собствено производство. В България проследяването на тези площи е изключително трудно, да не кажа невъзможно.

Сортовете не се ли разпадат?

При добра агротехника и оптимални условия разликата в добивите е минимална и обикновено фермерите спестяват от цената на семената, като си произвеждат собствени за поне още една-две години. Да,

хубаво е да не продължават да преразмножават повече от 1-2 години.

Преди семената да стигнат до фермера тяхната генетична чистота се проверява поне 4-5 години върху нашите полета. Излизайки като базови семена, ние гарантираме за нея, но след това в полетата на фермерите всичко може да се случи и там няма как да проследим дали няма механично замърсяване.

Разпознавате ли вашите сортове из житните полета?

Да! От пръв поглед! Вижте колко е дебел восъчният им налеп! Той дава този сиво-зелен цвят на листата и класовете. Той охранява растенията от заразяване с гъбички и нападение на насекоми, предпазва ги също от засушаванията като затваря порите, през които се изпарява влагата в растенията. Сортовете Терес и Тракийка имат масленозелен цвят и при тях има превиване на листата. Това е много специфично и няма как да бъде сбъркано. При Терес е подобен цветът на листната петура, но има много дълги осилести класове, разположени нагъсто. Самият посев изглежда като четка, обърната нагоре. По принцип

нашата селекция се отличава именно с восъчния налеп.

А през март единствените посеви, който са се събудили за пролетна вегетация, изправили са се и активно фотосинтезират, са само с наши сортове. Те са много ясно различими от всичко останало на полето.

Препоръките на фермерите към вас са да направите пшениците по-ниски.

На това искане отговарям: Дайте им пространство и време да се развият и не ги карайте да се борят за живот! Не ги принуждавайте да се конкурират сами със себе си или с плевелите, оставете ги да се развиват. Нека имат хранителна площ да братят. Тогава те ще разпределят енергията си много по-равномерно в няколко еднакви братя, ще формират много по-мощна коренова система и няма да са толкова високи. Ако ги засеете достатъчно рано с ниска посевна норма още наесен ще натрупат необходимата температурна сума и развият 4-5 братя, на които разчитаме главно за качествен и висок добив. Развитието на подобно растение позволява да се формира по-здраво стъбло, с по-къси междувъзлия, по-проветрив посев с много по-добро фитосанитарно състояние. Оставайки по-ниски растенията избягват опасностите по полягане, формират повече, по-едро и качествено зърно.

Тези препоръки само за вашите сортове ли важат и за всички, които се отглеждат у нас?

По принцип имам предвид нашите, тъй като ние говорим за агротехника, съобразена с всеки генотип поотделно. Добре е за всеки сорт да се направи конкретна агротехника, която да позволи той да постигне своя генетичен потенциал. Защото на практика растенията имат огромни заложби, но ние ги принуждаваме да живеят и да се справят при стресови условия с липсата на храна и достатъчно светлина. Гъстата посевна норма кара растенията да се борят за светлина и да се изтеглят нагоре. А това е абсолютно излишно.

Спестявайки от семена, фермерът всъщност печели добив.

За съжаление всеки се застрахова по отношение на посевната норма, най – често заради кълняемостта, която никога не е същата, каквато се получава в лабораторията. Разбира се, на полето условията са различни. Хубаво е фермерите сами да си определят посевните норми. Като знаят какво е необходимо да се ожъне като бройки класове на декар, нека преценят до каква степен могат да завишат посевната норма, без да прекаляват. Освен това тя се съобразява и с техниката,  и с начина, по който е обработена почвата, с това дали е по-лека или е тежка, със срока на сеитба … Много фактори се натрупват и затова е добре да има индивидуален подход за всеки сорт и нива.

Другите сортове на семенарската къща биха ли могли да постигнат високите добиви на Аполон?

От Лазур имаме много близки добиви – по 11 тона от хектар. Земела засега е кандидат сорт, но дава същите резултати. При Тракийка и Терес акцентът е поставен върху стабилността и качеството. При тях се стремим да имаме гарантирани резултати без да гоним такива рекордни добиви. Колкото е по-стабилен един сорт, толкова продуктивността му е по-умерена. Не можем да искаме от едно растение да бъде едновременно много високопродуктивно, с изключително качествени семена и същевременно устойчиво на заболявания, студ или суша. Рекордните добиви изискват не само специфична генетика, но и определени грижи, почви и благоприятен климат. При рискови условия такива генотипове често изживяват сериозен стрес и продуктивността им рязко пада. Така че ние търсим оптимален баланс между добив и стабилност.

Посочете някои основни грешки, които зърнопроизводителите допускат при отглеждането на пшеници?

Фермерите са изградили навиците си на полето в резултат на натрупан опит с по-различни сортове и понякога трудно се впускат в експерименти. Една от основните им грешки е несъобразена посевна норма с препоръките на селекционера. Залагат прекалено големи резерви и посевите стават прекомерно гъсти, което води до редица проблеми по време на вегетацията. Друг момент е избора на време за сеитба Ранната сеитба позволява да се формират няколко равностойни братя и добра коренова система, посевът да навлезе в зимен покой в добро общо състояние. Късната сеитба, която често се предпочита от нашите фермери, поставя растенията в съвсем различно положение. За да братят, житните култури имат нужда от определена температурна сума. Тя се натрупва много по-дълго в края за есента и практически няма достатъчно време за формиране на достатъчно братя наесен, което значи да разчитаме на пролетната вегетация. Губим най-доброто време за осигурява на потенциалния добив.

Ранните сеитби в Южна България изискват опазването на посева и борба с нападението от насекоми и заплевеляване. Когато поникват растенията, обикновено на полето няма нищо друго свежо освен първите листенца на пшеницата. Тогава всички насекоми от синора се прехвърлят в нивата.

Фермерите много често си спестяват пръскането с инсектицид като закъсняват с есенните сеитби.

Само че така изпускат най-идеалните условия за развитие – краят на септември – началото на октомври, които дават на растенията много бърз старт за поникване и формиране на братя. През този благодатен период младите пшеници активно фотосинтезират и натрупват хранителни вещества. Зимуват много по-добре и при жътва ще дадат много по-висок добив.

Два създадени от вас нови сортове пшеница са пред регистриране  – №395 и Земела. Идват ли други след тях?

В Семенарска къща Садово непрекъснато се създават нови форми. Имаме огромен брой от селекционни линии, които са в различни етапи на изпитване. Нашата селекция е в динамика. Продължаваме да предлагаме кандидат-сортове за изпитване, като идеята е да намалим височината, да увеличим продуктивността, да утвърдим толерантността към болести, като задължително си запазваме добрите хлебопекарни качества. Най-близките фермери, които посещават нашите полета, са възхитени от огромните класове и ниски растения, които нямат никакъв шанс да полегнат, от хубавите едри зърна. Тоест

оттук нататък ни очакват още по-добри и интересни сортове.

Просто трябва техническо време те да се размножат и изпитат. При нас се установи като традиция, че последните хора, които оценяват нашите сортове, са фермерите. Преди да тръгнат към ИАСАС, нашите сортове минават през производителите в района.

За колко години се създава един нов сорт?

От първата кръстоска докато стигне на полето минават не по-малко от 12 години, колкото и да бързаме със селекционните оценки и отбор. През тези години селекционерът трябва да се убеди, че качествата, които ще гарантира на фермерите, се дължат на генетичния потенциал. Тоест, че те са стабилни и се предават в потомството, без значение каква е външната среда. Преди да пристъпим към изпитване, трябва да се убедим, че в различни части на страната качествата се проявяват по същия начин. През целия този период ние не само изпитваме, но и доказваме, че този нов сорт ще бъде много по-добър от стандартите в момента.

Казахте в началото, че се увеличават площите с български сортове пшеници. На базата на какво установявате това?

На базата на интереса от страна на фермерите. Те търсят родните сортове, засяват ги на все по-големи площи и това се вижда. При положение, че ние сме семенарска къща, ситуирана в Чешнигирово, нашите сортове са в цялата страна. В момента имаме открити дни и се срещаме с клиенти от всички райони в страната. Навсякъде има засилен интерес. Изключително приятно е, когато отида в райони, където има масови посеви с наши сортове, да видя доволни хора. Тази година беше невероятно удоволствие в цялата страна да откривам само  разкошни посеви. С малко дъжд прогнозите за добив могат да са оптимистични. Разбира се последната дума винаги остава на природните сили, така че ще коментираме след жътва резултатите.