С. Караколев: Правим Стратегически план за земеделието, но никой не знае какъв е националният интерес

Съпредседателят на НОКА заяви, че никой не знае колко са животните в България

Не спирам да задавам въпроса и на колегите, и на администрацията: Какъв е националният интерес? Досега не съм получил отговор.

Лошото е, че хората, които стоят на върха на веригата не знаят какъв е националният интерес. И от там нататък – представете си какво следва надолу …

Това каза на пресконференция във Велико Търново Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). Пресконференцията бе по повод на предстоящия Събор на овцевъдите, който ще се проведе близо до Лясковец на 18-20 юни. Въпросите обаче насочиха разговора в други посоки.

Според Караколев няма успешен модел, при който да дадеш на всеки по малко и всички да са доволни. Крайно време е държавата да се замисли какво искаме и как да го постигнем. Ако това продължи да не се случва, след 10 години поголовието от животни ще е намаляло наполовина, провидя той.

Съпредседателят заяви още, че земеделците няма конкретни данни от проведеното преброяване на земеделските стопанства. Данните от системата на БАБХ – ВетИС, също не са прозрачни. „Разликата от 200 000 животни (които уж съществуват, но ги няма) може да се обясни с неадекватността на Агенцията по храните“, според Караколев.

Никой в момента не може да каже колко са животните в страната, обобщи жалката картина съпредседателят на НОКА.

Той илюстрира липсата на визия за това какво трябва да е българското селско стопанство с примера, че когато няма политическа воля, има лобита, които пречат да се сложи ред в отрасъла.

Когато има натрупано напрежение в някой сектор, то се потушава с пари, отново защото никой не знае какъв е националният интерес.

Болният въпрос за виртуалните животни отново се завъртя в разговора.

Кметовете на населените места раздават пасищата на тъмно, тъй като животновъдите не участват в комисиите по разпределението. Животновъд от село в Свищовско останал без пасище, но за сметка на това такова получил друг, чието стопанство е на 80 км разстояние.

Караколев предлага кметовете да изнасят на видно място списъка с фермери, получили пасище, за да може ако в него фигурира виртуален животновъд, истинските да сигнализират на местната власт. Това, разбира се, не се прави. Липсват и санкции за общинските администратори, които безпринципно раздават пасища.

Това, че БАБХ и потребителски организации извършват проверки за качеството на млечните продукти, е без съществено значение, тъй като когато се установи сирене или кашкавал менте, произведени от определена мандра, санкциите за нарушителя са нищожни.

Ако той прави 10 тона кашкавал на ден и оборотът му е 100 000 лева, то 2-3 хиляди лева глоба няма да го превъзпитат, заключи Симеон Караколев. Той даде пример с Гърция, където ако се установи, че някой произвежда сирене Фета извън стандартите, глобата му ще е 260 хил. евро.

У нас размерът на санкциите не се увеличава, защото някой има лоби, твърди браншовикът.

За Националния събор на овцевъдите бе съобщено, че интересът към него е голям от страна на фермери, мандри, занаятчии.

Тази година ще има място, наречено „Чифлика“, на което ще бъде възпроизведена ферма от 80-те години. Ще има уроци по свирене на кавал и гайда, за радост на децата ще са изложени и по-дребни декоративни животни като зайци и кокошки.

Шатрата за овце и кози ще е с 200 метра по-голяма.

Ще се демонстрира домашно правене на млечни продукти – сирене и кашкавали, а паралелно с това ще има инсталирана и линия за съвременното им производство.

Тази година заради Ковид-19 в събора няма да участват чужденци. Но пък за МЗХГ и ДФ „Земеделие“ ще са разположени щандове, където всеки може да зададе въпрос – било за мярка 4.1, чиито прием тече в момента, било за други казуси.