Оранжерийци: Хидропониката е създадена от Господ преди най-малко 3500 години

Липсата на български работници и законовите неуредици за осигуряване на работна ръка от Украйна са най-големият проблем

Ще гоним холандците и никога няма да ги стигнем

Общото събрание на членовете на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), проведено в петък, 18 юни 2021 г., бе повод браншът да сподели помежду си проблемите, които спъват стопаните. Председателят на асоциацията Йордан Кръстанов, който ръководеше събранието, разказа за успеха със спечеления европейски проект за промоция на български оранжерийни зеленчуци в Германия, Полша и Чехия.

Веднага след това обаче оранжерийните производители обсъдиха още веднъж разочарованието си от служебния земеделски министър проф. Христо Бозуков, който се изказа некомпетентно за отглеждането на зеленчуци на хидропоника. А това бе антиреклама на тяхната дейност, усилия и въобще бизнес, получена от най-високо равнище.

Някои от оранжерийните производители продължиха с коментарите за хидропониката и за проблемите пред оранжерийното производство след събранието, а „Агро Пловдив ги записа.

Прочети още: Асоциация на оранжериите: Да запишем министър Бозуков на курс за хидропоника?

Ето какво разказаха Никола Гунчев, който има високотехнологични оранжерии в с. Йоаким Груево и гр. Кричим, област Пловдив, и Ангел Ушев, чиито оранжерии са във Варненско.

Кога ще стигнем холандските оранжерийни производители?

Никола Гунчев: Ние ще ги гоним и никога няма да ги стигнем. Дори американците не са ги стигнали, защото те са най-добрите фермери в света. И в САЩ има някои, които наистина са много добри, само защото са холандци. И в Испания най-добри са холандците. Винаги е така.

Защо? Каква е ролята на науката в оранжерийното производство на Холандия?

Н.Г.: Българската наука работи за себе си.

Нашите учени се занимават с интересни интелектуални дейности.

Това какво приложение имат техните експерименти в практиката, не ги вълнува. А в Холандия един човек, който се занимава с наука, 30% от времето си го посвещава на преподавателска дейност, 30% на изследователска, а другата му дейност е внедрителска.

Ангел Ушев: Мисля, че нашата асоциация трябва да покани като асоцииран член някои от университетите или факултетите, в които се преподава оранжерийно производство. Например Аграрния университет в Пловдив. Това ще е от полза и за студентите, защото те ще могат да посещават нашите оранжерии и да наблюдават на терен работата.

С колко се различаваме от холандците по добиви?

А.У.: Различаваме се по грамажа на плодовете. Иначе добивите ни са изравнени.

Н.Г.: Специално при краставиците, техният пазар е ориентиран към по-едри по размер плодове. В Холандия реализацията е на бройка, а на една краставица средният грамаж е 450-500 грама. У нас това не се приема. В Холандия 250 и под 250 грама е нестандартен плод, а при нас е най-търсен. Имаме разлика и при размера на доматите. Северните държави предпочитат по-дребните, а ние, южните страни – Турция, Гърция, България, харесваме едрите домати.

Подпомагането за оранжерийно производство в Холандия по-високо ли е?

Н.Г.: Ние много не знаем за тяхното подпомагане. Но те имат различни механизми за субсидиране, така че при всички положения получават повече от нас. Иначе не биха го практикували. В Холандия най-големият собственик на оранжерии е Робобанк. Защото е придобила оранжерии от длъжници.

Как се обучават младите оранжерийни производители?

Н.Г.: Там има традиции. Там има поколения и поколения оранжеристи. Така е като цяло на Запад. Наскоро ми попадна една статия за английски оранжериен производител. Той казва, че е четвърто поколение оранжериец. „Дядо ми с три декара е отгледал десет деца и ги е образовал. А аз сега с 30 декара съм на ръба на фалита.“ Дядо му е добивал 5 тона от декар, а той произвежда сега 30 тона от декар.

Кой е най-големият проблем на българското оранжерийно производство?

Н.Г.: Няма по-голям проблем от липсата на работна ръка. Ние не можем да предложим такива големи заплати. Ако през зимата имаме някакъв избор на работна ръка, то през лятото е голям проблем, защото

работниците масово тръгват по Европа

да берат малини, ягоди и така нататък.

Преди се оплаквахте най-много от нерегламентирания внос? Това вече не  е ли актуално?

Н.Г.: Това пак го има, но основният проблем са работниците. Пред другите държави също стои този проблем, но при тях вносът на работна ръка е улеснен. Те набират хора за фермата от Източна Европа, най-често от Украйна. Ние също работим с украинци, но има куп формалности и противоречия между различни закони. Текстовете от единия закон се противопоставят на текстовете на другия и става невъзможно. Един пример само ще дам. У нас украинците могат да дойда за три месеца без визи. Ако украинецът поиска да остане, той трябва да отиде до Украйна, за да си подготви виза. През това време изтича срокът на разрешителното му за удължаване, а той там два месеца чака виза. Това пречи на бизнеса, не му помага.

Колко е средната заплата на работещите в оранжерии?

Н.Г.: Различно е, около 30-35 лева е дневната надница, а някои колеги като Ангел Ушев плащат и 50 лева.

А.У.: Моите работници получават чисто по 45 лева на ден. Средно взимат по 1200 лева месечно. Лошото е, че средното образование в селското стопанство, което до преди години даваше подготвени кадри, вече пресъхна. В момента няма подготвени работници.

Н.Г.: Проблемът е, че няма хора с нагласата да работят в селското стопанство.

Младите искат да станат милионери.

Никой не иска да учи за производството в земеделието. Ако направим сега анкета сред тях, не вярвам да има дори едно на сто деца, което да каже, че иска да работи в селското стопанство. Всички възнамеряват да стават мениджъри, икономисти, адвокати и т.н.

Трябва ли да се увеличи списъкът на оранжерийни култури, които се подпомагат по обвързаната подкрепа?

Н.Г.: 80% от зеленчуците могат да се отглеждат в оранжерии. Салатите, зеленият лук, репичките, патладжаните – голям е списъкът. Много от тези култури се отглеждат в оранжерии, въпреки че не получават от субсидиите за оранжерийно производство. Добре е да се увеличи и списъкът на културите, и бюджетът на обвързаното подпомагане за оранжериите, защото по този начин ще можем да правим сеитбообороти. Иначе ние правим монокултурно отглеждане, което увеличава болестите и неприятелите в оранжерии. Не можем да избягаме от него, защото по обвързаната подкрепа се финансират само домати, краставици и пипер.

Служебният министър на земеделието ви жегна на тема хидропоника. Защо реагирахте толкова остро?

Н.Г.: Това беше

абсолютна антиреклама, направена не от друго, а от невежество.

Както не можеш да препоръчаш на хората да ядат азот, фосфор и калий, защото те не са растения, така не можеш да препоръчаш на растенията да ядат мазнини, белтъчини и въглехидрати. Растенията могат да се хранят с азот, фосфор, калий и няколко други микроелементи. Без значение е дали живеят във водна среда, в почва или върху субстрат. Растенията се хранят само с йони. Сухата молекула от калиев нитрат или някакъв тор трябва да се разтвори във вода, за да стане достъпна за растенията. Дали източникът е оборски тор или е изкуствен тор, растението не се интересува.

Защо използвате хидропоника вместо да засаждате в почвата?

Н.Г.: А вие каква мислите, че е историята на хидропониката? Ако кажем 3500 години ще е по-точно, отколкото 100 години. Висящите градини на Семирамида върху какво са били? Върху пясък в корита. Индианците пък са отглеждали растения като са слагали пръст на сала и там са ги засявали. Каменната вата е застинала лава около вулканите. На хората им е направило впечатление, че растенията, които виреят върху каменната вата са пет пъти по-хубави отколкото онези, които са върху почва. И започнали да си задават въпроса „защо“. Ами защото във ватата има въздух. На корените им трябва по-пореста материя. И тогава човек си е казал, че може да използва свойствата на вулканичния камък за отглеждане на различни култури.

Не ви ли се е случвало да видите дърво върху скала? То расте без никаква пръст. Как става това?

Н.Г.: В земята и в скалата има минерали, които не са разтворени. Когато падне някаква влага, растенията както качват сокове, така и свалят. Но соковете, които свалят са киселини. Получават се йони и това е хидропониката, която е създадена от Господ. В нея няма нищо по-различно от това, което Господ е създал! Просто човекът се е научил да го използва. Затова някой като започне да коментира, че хидропониката е нещо неестествено, го прави от незнание.

Човек не може да знае всичко, все пак …

Н.Г.: Да, но ако е агроном по образование и се изказва неподготвен, става забавно. Аз мога да твърдя и да докажа, че ако отглеждаме зеленчуци на хидропоника, това е по-безопасно и по-добро за здравето на човека, тъй като не се прилагат пестициди, които да убиват патогени в почвата. Защото хидропониката е свободна от патогени. Никой не се притеснява, когато яде ягоди, пораснали в сандъче, обаче добива съмнение, когато става въпрос за краставици и домати.

А.У.: Ние дори

когато поливаме използваме двойно пречистена вода,

която е с абсолютно неутрални показатели. И към тази дестилирана вода, на базата на изследвания, добавяме необходимите количества минерали, за да храним зеленчуците.

Н.Г.: Контролираме дори водата, защото в една сондажна вода може да има арсен, кадмий и други тежки метали, които биха влезли в растението. И в язовирите на „Напоителни системи“ може да има неподходящи химически елементи.

Оранжерийните производители готови ли са да приложат интегрирана растителна защита, което ще се стимулира през следващия програмен период?

Н.Г.: Ние вече я прилагаме. Не можем да получим сертификата GlobalG.A.P., ако нямаме биологична защита и нямаме комбинация от биологични препарати. Всички производители, които предлагат продукция на търговските вериги, прилагат интегрираното производство.

А.У.: Представляваме над 60-70% от всички оранжерийни площи. Аз отдавна съм регистриран с този сертификат и прилагам правилата. За мен те налагат по-ефикасно, по-евтино и по-безопасно производство. Не допускаме изключение от правилата, защото търговците непрекъснато контролират продукцията. Самите лицензиращи по GlobalG.A.P. минават всеки месец в произволен ден и без предупреждение, взимат си продукция и я изследват.

А откъде се научихте как се прилага интегрираната растителна защита? Не сме чули да има курсове за обучение.

Н.Г.: Тези, които предлагат биологични агенти за контрол на вредителите, те ни обучават.