Ангел Ушев: Без ПРСР оранжерии не могат да се създадат. Най-добре е кандидатите да се сдружат

Оранжерийните площи в страната не растат, защото по инвестиционната мярка 4.1 таваните са ниски

Площите с оранжерии – стоманено-стъклени и полиетиленови, горе-долу остават на едно и също ниво от година на година. Но тенденцията все пак е към намаляване, се вижда от аграрните доклади на МЗХГ в последните 10 години. Само в три години оранжерийните площи в страната надхвърлят 1000 хектара и това са 2011 г. – 1 060 ха, 2013 г. – 1 059 ха и 2016 г. – 1002 ха.  През последната отчетена година – 2019-а, покритите земи са 922 хектара.

Такава е ситуацията у нас в условията на природни бедствия, които ежегодно унищожават продукцията, отглеждана на полето. Министерството никога не е поощрявало оранжерийното производство, дори и с обвързаната подкрепа, която покрива едва 1,5 до 5% от разходите на оранжерийните производители.

„Без подпомагане по инвестиционната мярка на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), оранжерии не могат да се построят – прекалено скъпи съоръженията са“, казва Ангел Ушев, който има оранжериен комплекс в област Варна. Той е член на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

„Проблемът за всички приеми по подмярка 4.1 на ПРСР обаче е, че таваните на подпомагане са прекалено ниски, за да се създаде рентабилна оранжерия от поне 60 декара“, според него.

Отворената в момента и до края на септември 2021 г. подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ дава възможност един кандидат да подготви проект с разходи до 2 933 700 лв. при 35% финансова подкрепа. Ако разходите са около 2 млн. лв. проектът ще се финансира 50% по мярката и с тази сума могат да се създадат 5 декара оранжерии, направи груба сметка Ангел Ушев.

Според него оранжерия върху 5 декара е по-скоро хоби-оранжерия, защото е нерентабилна. Такъв малък производител най-напред ще бъде задушен от хипермаркетите, защото не им е интересен. „Дори и най-малкият вносител на зеленчуци е много по-голям за търговските вериги отколкото 5 производителя с по 5 декара оранжерии“, посочи Ушев.

Единствената възможност за създаване на по-голям оранжериен комплекс е няколко кандидати по ПРСР да създадат обединение и да построят заедно съоръжение, което да бъде рентабилно, според него.

За съжаление обаче този прием по мярка 4.1 не увеличава тавана на проектните разходи за група или организация от производители. Плюсът е в това, че обединенията ще получат с 10% повече подкрепа при одобрен проект.

Проф. Христо Симидчиев обаче направи наскоро пред Агро Пловдив по-различна сметка за това колко декара оранжерия може да се построи с парите по настоящия прием по мярка 4.1.

По негови изчисления, ако проектът е за модерна стоманено-стъклена оранжерия, с тавана на разходи от 2,93 млн. лв. може да се покрият 10 декара. Цената включва всичко –  разходи за земята, ако не е собствена, строителството, транспорта на елементите, водоизточника, капковите системи, субстратите, системите за отопление, консултациите.

Ако проектът е за съвременна висока полиетиленова оранжерия, то тогава тя може да е върху 15 декара.

Разходите и за двата типа оранжерии биха се изплатили за максимум 4-5 години, ако в тях се извършва целогодишно производство, поясни професорът.