По ПРСР трябва да се заделят близо 1 млрд. евро, ако искаме да увеличим биоплощите до 10%
Преминаването към по-зелено земеделие вече не е шега. Не можем да се снишим и да чакаме да отмине, защото ежедневно сме свидетели на климатичните промени
Браншът и още няколко министерства ще се заемат с актуализиране на Плана за биологично земеделие, за да е готов към края на тази година
Представители на организации от биопроизводството, Националната служба за съвети в земеделието, контролиращи фирми и директорът на дирекция „Биологично производство“ в МЗХГ Христо Вълов, се събраха миналата седмица края Пловдив, за да обмислят актуализирането на Плана за биологично земеделие, приет през август 2019 г. След срещата попитахме Стоилко Апостолов за решенията, които се взеха по време на продължилата през целия ден среща.
Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“ пред Агро Пловдив
Г-н Апостолов, бихте ли обобщили резултатите от срещата?
Общо взето повечето от участниците се оказахме съмишленици. Решихме да се започне работа по актуализиране на Националния план за биологично земеделие заради публикувания от Европейската комисия нов План за развитие на биоземеделието. В него най-важното е, че комисията постави голям акцент върху продажбите и консумацията на биохрани. Новият европейски план казва, че е много важно консумацията да дърпа напред биопроизводството. Тоест търсенето на биохрани да е по-важно от субсидиите, които ще се плащат. Има вече една публикувана европейска директива за обществените поръчки, която е доброволна за държавите членки, но дава възможности всеки, който провежда обществени поръчки, да включи индикатори или критерии това да са продукти от местни производители, да са биологични храни. И в тази връзка да не се нарушава правилото за конкурентноспособност. Сиреч това, което ние слушаме от години, че търговецът няма право да предпочете български продукти, не е вярно. Има такава директива, която дава право на всеки, който възлага обществена поръчка, да може да си поръча доставчиците на храни да бъдат от региона, например в радиус от 100 км. Тази директива е качена в сайта за обществените поръчки, преведена е на български, така че тя не е нещо ново – от 2016 година е.
Обсъдихме това да залегне в новия план за развитие на биологичното производство и да се осигури подходящ бюджет, така че тези, които възлагат обществени поръчки, примерно общините, да могат да си позволят да включат биопродукти в менюто на детските градини.
Кои други институции могат да възлагат обществени поръчки за осигуряване на биологични храни?
Тези обществени поръчки за храни могат да обхванат и доставките за армията, за болници, социални услуги…
Ако сега се вкара това изискване, особено като се има предвид, че биопродуктите са контролирани по цялата верига на производство – от фермата и преработката до трапезата, гаранцията ще бъде много по-добра, че продуктите, които ще се подготвят в столовите, ще бъдат качествени и чисти.
Каква е българската цел за биологичното производство? Какъв процент от обработваемите площи трябва да станат биологични?
В момента биоплощите са 2,3% от общите обработваеми земи по данни на контролиращите лица и министерството, което обобщава цялата информация. Не успяхме да фиксираме какъв процент искаме да достигнем. Ние смятаме, че е реалистично между 10 и 15%. Оттук нататък зависи колко пари ще задели министерството, за да постигнем тези проценти.
Какъв е процентът на подпомагане на биологичното производство спрямо общия бюджет?
В момента по мярка 11 от ПРСР за 7-те години има 190 млн. евро. Тези средства са при 2,3% биологични площи. Ако искаме да достигнем 10% трябва да увеличим този бюджет 5 пъти и тези пари трябва да се намерят от Програмата за развитие на селските райони.
Увеличението на биологичните площи в ЕС е заложено в стратегията „От фермата до трапезата“. Следователно няма съмнение, че и от България ще се изиска биоплощите да нараснат.
Да, заложено е до 2030 г. био земята да стане 25%. Някои държави ще прескочат този процент, други като България ще бъдат с по-малко. Но до края на декември 2021 г. трябва да кажем на ЕК какво е решила България относно сектора. Биологичният план ще бъде част от националния стратегически план, внасянето на който трябва да стане до края на тази година.
Кой ще работи по обновяването на биологичния план от 2019 г.?
Решихме да предложим на министерството да се свика Тематична работна група, в която да поканим всички заинтересовани страни. тук визирам не само Министерството на земеделието, но и министерствата на образованието, на здравеопазването, на икономиката.
Вие предложихте биологичното производство да има самостоятелен код в списъка на икономическите дейности. Защо това е необходимо?
Защото не знаем какъв е оборотът от продажби на биохрани, а това е индикатор, който се следи. Ние в момента знаем какво се произвежда, но не знаем какво се продава и каква част от биопродуктите отива за износ. Не знаем колко от биологичните храни се внасят. Не знаем какъв е био бизнесът в България.
Има ли регистрирани биопроизводители, които имат затруднение да реализират продукцията?
Някои имат. Някои предлагат стоката си на ниска цена, само и само да я продадат. Това се случва често с тези, които не са си направили добре бизнес плана и са влезли просто заради субсидиите. Но общо взето търсенето е голямо и ако фермерите са си планирали добре нещата, би трябвало да нямат проблеми.
На тази среща говорихте ли за пари за биологичното производство?
Всъщност аз съм направил разчети. Според тях за 2027 г. ще ни трябват 88 милиона евро, за да покрием 7% от земята. За сравнение за 2021 г. бюджетът е 30 млн. евро. Вярно е, че Комисията изисква 25% от площите да са биологични, но това за България е нереалистично. Можем все пак да си заложим по-амбициозни цели, за да имаме възможност за маневриране. Но не са толкова важни изискванията на Европейската комисия, колкото са промените на климата. Те не се съобразяват с плановете, които изготвяме. Ние всички усещаме климатичните промени ден след ден и виждаме, че времето не ни чака.
В същото време биологичните производители ще се състезават за бюджет заедно с други производители, които прилагат щадящи практики и очакват финансиране по еко-схеми…
Ние ще се радваме да има повече такива фермери, които прилагат консервационно или безорно земеделие и всякакви подобни практики. Това е стъпка напред. Но това, което до момента виждаме като предложение за еко-схеми, е статуквото, което си е и в момента. Има само диверсификация на културите, тоест една култура повече и малък процент обработваема земя да бъде оставена за целите на биоразнообразието. Това според мен по никакъв начин няма да повлияе нито върху климата, нито върху здравето на почвите, нито върху подобряване на състава на подпочвените води. Трябва да достигнем 50% намаляване на пестицидите и 25% на торовете, това никой не го оспорва. Голям проблем са антимикробните средства в животновъдството, по чието прилагане сме водещи в Европа като употреба и то на най-тежките антибиотици. Те също трябва да се намалят с 50%. А от предложените еко-схеми нито една не води до намаляване на антимикробните медикаменти. Екстензивното животновъдство е съвсем малка част у нас, нищо не се говори за промишлено отглежданите свине и птици, където отиват вай-много антибиотици. Там ще имаме проблем в отчитането. В същото време знаем, че комисията ще следи ежегодно за напредъка. Тоест ние ако знаем колко хиляди тона пестициди или антибиотици са пръснати през 2021 г., трябва да имаме някакъв план как ще намаляват. А при неспазването на този план, ще има и санкции. Има риск с интензивното земеделие, което се развива чудесно, но след 10 години тези стопанства могат да се окажат в ситуацията, в която в момента за българските ТЕЦ на въглища. Сега имаме шанс да минем по-плавно към природосъобразно земеделие чрез подпомагане на този преход, за да не стане късно след 10 години. На хората трябва да се каже истината, а не да се лъжат.
Коя е истината, която фермерите не знаят?
Истината е, че това вече не е шега работа. Не можем да се „снишим“ и да си останем същите. Няма да можем да продължим да работим по стария начин.