4 юли: Правото на живот, свобода и стремеж към щастие са ни дарени от Създателя

Преди 245 години Континенталният конгрес гласува Декларацията за независимост на САЩ. С нея американците обявяват, че 13-те колонии вече не са част от Британската империя. Днес, 4 юли, е и националният празник на американските Съединени щати.

Декларацията е написана основно от бъдещия президент Томас Джеферсън. Той е признат от американците за гений и по този повод най-често се цитира Джон Кенеди. На прием, на който са поканени 49-има нобелови лауреати в Белия дом през 1962 г., Кенеди ги приветствал с думите: „Мисля, че това е най-впечатляващото събиране на талант и човешко познание, което някога е ставало в Белия дом, може би с изключение, когато Томас Джеферсън е вечерял сам“.

Тъй като в онези години новините са се движили с бързината на костенурка, лондонските вестници публикуват Декларацията едва в средата на август.

Текстът на декларацията, писан през 1776 г. звучи актуално и днес.

Ето и маст от нея:

Единодушна декларация на тринайсетте съединени ДЪРЖАВИ в Америка

„Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотменяеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.

И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните.

Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за поставената цел, Народът има правото да я видоизмени или премахне, и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие.

Наистина, както би продиктувала разсъдливостта, отдавна установени управления не бива да се видоизменят поради незначителни или преходни причини; и както е показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало.

Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност.“