При близо 20 млрд. лв. за устойчиво селско стопанство до 2030 г., МЗХГ предлага 1/2 да са директни плащания

Най-финансирани ще са Опазване на околната среда – 2,6 млрд. лв., Животновъдство – 2,5 млрд., Растениевъдство – 1,5 млрд. и Малки стопанства – 1,2 млрд.

С най-нисък бюджет ще са Квалификация на фермери – 30 млн. и Биологично земеделие – 170 млн. лв.

Детайлизирана стратегия по Приоритет 6 „Устойчиво селско стопанство“ в Проект на Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ  2030, предлага разпределение на 19 894 000 000 лева до 2030 г. в различни области на въздействие, разпределени в 4 големи теми. Средствата са от Европейски фонд за гарантиране на земеделието, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет.

Приоритет 6 обхваща също Горското стопанство и Рибарство и водни биологични ресурси, чиито бюджети са извън споменатия и ще ги посочим в края на публикацията.

Първата тема е „Структурна и секторна балансираност на селското стопанство“ (записана като 6.1),

която е разпределена в 5 области на въздействие.

Три индикатора за изпълнение на „Области на въздействие“ са изведени в документа. Те са:

1) Процентът на стойността на крайната продукция от зеленчуци и плодове да се увеличи спрямо процента на крайната продукция от селскостопански стоки от 11,3 през 2018 г. на 20% към 2030 г. при средна стойност в ЕС 20,3%.

2) Процентът на стойността на крайната продукция от животновъдство да се увеличи от 25,6% (2018 г.) на 30% при средна за ЕС 45,2% спрямо крайната продукция от селскостопански стоки.

3) Управителите на стопанства на възраст под 40 години да се увеличат от 14% (през 2016 г.) на 17% през 2030 г. при средно за ЕС 10,6%.

Плодове и зеленчуци – 1,5 млрд. лв.

Дисбалансът между различните направления в растениевъдството ще бъде преодолян чрез обвързана с производството подкрепа, инвестиционна и пазарна подкрепа. Продукцията от зеленчукопроизводство, овощарство и лозаро-винарство трябва да е с по-висока добавена стойност.

Целта е до 2030 г. да се удвоят производителността и доходите от селското стопанство на малките производители на храни, по-специално на жените, коренното население, семейните фермери, животновъдите и рибарите, включително чрез сигурен и равен достъп до земя, други производствени ресурси и вложения, знания, финансови услуги, пазари и възможности за добавяне на стойност и нестопанска заетост, е записано в проекта на Плана.

Подкрепата за Растениевъдство е планирана да е 1,5 млрд. лв.

Животновъдство – 2,5 млрд. лв.

За Животновъдство е предвидено се обърне по-специално внимание на чувствителни сектори като млечното и месодайното говедовъдство, биволовъдството, овцевъдството и козевъдството, както и на пчеларството. Ще се насърчава отглеждането на животни с високи продуктивни качества, което ще допринесе за оптимизиране на производството и ще създаде условия за по-добрата пазарна реализация на продукцията.

До 2030 г. трябва да се удвоят производителността и доходите от селското стопанство на малките производители на храни, по-специално на жените, коренното население, семейните фермери, животновъдите и рибарите, включително чрез сигурен и равен достъп до земя, други производствени ресурси и вложения, знания, финансови услуги, пазари и възможности за добавяне на стойност и нестопанска заетост.

Необходимият финансов ресурс е в размер на 2,5 млрд. лв.

Малки земеделски стопанства – 1,2 млрд. лв.

За да се намалят диспропорциите в различните по размер стопанства, се предвиждат мерки, насочени към повишаване на икономическия потенциал и подобряване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства. Ще се насърчават инвестициите за модернизация и внедряване на иновативни решения, подобряване на пазарния им достъп, повишаване на знанията и професионалните умения на стопаните, ще се прилагат механизми за по-балансирана подкрепа на доходите им.

И при малките стопанства е планирано удвояване на производителността и доходите.

Малките фермери ще се финансират с 1,2 млрд. лв.

Млади фермери – 428 млн. лв.

За противодействие на неблагоприятните демографски тенденции в селското стопанство и селските райони ще се предоставя допълнителна подкрепа на доходите, ще се насърчават инвестициите за въвеждане на иновативни продукти и цифрови технологии в стопанствата на млади фермери, придобиването от тях на нови знания и умения, стартирането на нови икономически дейности.

До края на 10-годишният период производителността и доходите на младите фермери също трябва да се удвоят

Финансовият ресурс за постигане на целта е 428 млн. лв.

Райони с ограничения – 400 млн. лв.

Земеделските стопани в райони с природни или други специфични ограничения изпитват допълнителни трудностиЗа да продължат дейността си, ще бъдат прилагани инструменти за компенсиране на допълнителните разходи и пропуснатите доходи, свързани с негативните аспекти в съответния район. По този начин ще се противодейства на процесите на изоставяне на земеделски земи и обезлюдяване на селските райони.

До 2030 г. в тези стопанства трябва да има удвоена производителност и удвоени доходи.

Необходимият финансов ресурс за постигане на целта е 400 млн. лв.

По втората тема „Доходи на земеделските стопани“

има две области на въздействие – Механизми за директна подкрепа и Управление на риска в селското стопанство.

Тук има 2 индикатора за изпълнение. Първият е Предприемачески доход в селското стопанство, лв./ГРЕ. През 2018 г. по данни на Евростат той е бил 10 636 лв., а целта е да стане 13 800 лв. при средно в ЕС 27 549 лв.

Вторият индикатор е Предприемачески доход от селското стопанство като % от средното ниво за икономиката. През 2018 г. той е представлявал 77%, а през 2030 г. трябва да достигне 85% при средно за ЕС 44,9%.

Директна подкрепа – 9,8 млрд. лв.

Зависимостта на земеделското производство от неблагоприятни природо-климатични условия, разпространение на вредители по растения и животни, нестабилност на цените на международните пазари и др. не позволява към него да бъдат приложени изцяло и в чист вид пазарните принципи. Подкрепата на доходите мотивира земеделските стопани да продължат своите селскостопански дейности.

Целта е до 2030 г. производителността и доходите от селско стопанство да се удвоят.

Предвидените средства за това са 9,8 млрд. лв.

Управление на риска – 635 млн. лв.

За ефективно противодействие на нарастващите рискове за земеделското производство, свързани с екстремни прояви на неблагоприятни климатични събития и разпространение на болести и неприятели по растенията и животните, ще се прилага комплексен подход, съчетаващ механизми за превенция и инструменти за намаляване на загубите за земеделските стопанства и за отрасъла като цяло вследствие възникването на кризи от различно естество. Земеделските производители ще се насърчават да прилагат  инструменти за управление на техния индивидуален риск.

До 2030 г. трябва да се осигурят устойчиви системи за производство на  храни и да се прилагат устойчиви селскостопански практики, които увеличават производителността и производството, спомагат за поддържането на екосистемите, засилват капацитета за адаптиране към климатичните промени, екстремните атмосферни условия, сушата, наводненията и други бедствия и прогресивно подобряват качеството на земята и почвата.

Финансов ресурс: 635 млн. лв.

Трета тема е Конкурентоспособност на селското стопанство

Към нея има три индикатора: Индекс на обща факторна производителност в селското стопанство, 2005=100; Ниво на производителността на труда в селското стопанство (лв./ГРЕ); Брутообразуване на основен капитал, % от БДС от селското стопанство. Относно нивото на производителност се вижда, че през 2018 г. то е било 14 979 лв., а до 2030 г. трябва да бъде 19,500 лв. при средна стойност в ЕС 37 446 лв. Тоест дори и след 10 години ще сме почти на половината на производителността в Евросъюза. Процентът на брутообразуване на основен капитал, който е процент от брутната добавена стойност в селското стопанство, е бил през 2017 г. 8,3, през 2030 г. очакваме да стане 12,4%, докато средният % в ЕС е 30,7.

Към тази тема имаме 3 области на въздействие:

„Модернизация, иновации и цифрови технологии в земеделските стопанства“ – 940 млн. лв.

Специален фокус ще имат интервенциите, насочени към внедряване на иновации и цифрови решения, в това число свързани с прецизно земеделие.

До 2030 г. ще се търси удвояване на производителността и доходите от селското стопанство.

Бюджет: 940 млн. лв.

Пазарна позиция на земеделските производители – 260 млн. лв.

Засилването на пазарните позиции на земеделските стопани ще се постигне с мерки за насърчаване сдружаването на земеделските производители, стимулиране на вертикалната интеграция между производителите и преработвателите на земеделски продукти, скъсяване на веригите на доставка на храни.

До 2030 г. трябва да се удвоят производителността и доходите от селското стопанство.

Финансов ресурс: 260 млн. лв.

Квалификация и знания на земеделските производители – 30 млн. лв.

Предизвикателствата пред земеделските стопанства, свързани с укрепване на тяхната ефективност, производителност, пазарна и екологична устойчивост, изискват непрекъснато обновяване на знанията и уменията на фермерите. За посрещане на тези потребности ще се стимулира трансферът на знания и осигуряването на информация, касаещи научните изследвания и иновации в областта на селското стопанство, в това число в аспекта на биоикономиката. Ще се предоставят консултантски услуги, насочени към подобряване на икономическите, екологичните и социални аспекти на земеделската дейност.

За целта ще се увеличат инвестициите, включително чрез засилено международно сътрудничество, в селската инфраструктура, селскостопански изследвания и консултантски услуги, технологично развитие и растителни и животински генетични банки, с цел повишаване на производствения капацитет на селското стопанство в развиващите се страни, по-специално най-слабо развитите страни.

Бюджет: 30 млн. лв.

Четвърта тема: Аграрният сектор в опазването на околната среда

Тук индикаторите за справяне са два. Първият е Площи под зелени практики, % от Използваната земеделска площ (ИЗП), вторият – Гори, сертифицирани за устойчиво управление, % от площта на държавните горски територии.

По първия индикатор към 2017 г. площите със зелени практики са били 72,6%, а целта е до 2030 г. те да са съизмерими със средния европейски процент, който е 78,1 (през 2017 г.).

Вторият индикатор касае процентът на сертифицирани гори.

Липсват индикатори колко процента трябва да станат площите с биологично производство и процентът на стопанствата, които използват поливни техники.

Тук има 4 области на въздействие:

Агроекологични ангажименти – 2,6 млрд. лв.

До 2030 г. трябва да се осигурят устойчиви системи за производство на  храни и да се прилагат устойчиви селскостопански практики, които увеличават производителността и производството, спомагат за поддържането на екосистемите, засилват капацитета за адаптиране към климатичните промени, екстремните атмосферни условия, сушата, наводненията и други бедствия и прогресивно подобряват качеството на земята и почвата“

Оценка на необходим финансов ресурс: 2,6 млрд. лв.

Биологично производство – 170 млн. лв.

Подходящите условия за биологично производство и налагащата  се през последните години устойчива тенденция на търсене на здравословни и с доказано качество храни, а оттам и нарастване на очакванията на консуматорите за предлагане на биологично произведени продукти, обуславят адресирането на инструменти за ускоряване развитието на подсектора.

До 2030 г. трябва да се осигурят устойчиви системи за производство на  храни и да се прилагат устойчиви селскостопански практики, които увеличават производителността и производството, спомагат за поддържането на екосистемите, засилват капацитета за адаптиране към климатичните промени, екстремните атмосферни условия, сушата, наводненията и други бедствия и прогресивно подобряват качеството на земята и почвата“

Бюджет: 170 млн. лв.

Прочети още: По ПРСР трябва да се заделят близо 1 млрд. евро, ако искаме да увеличим биоплощите до 10%

Поливно земеделие – 231 млн. лв.

Чрез комплекс от дейности, насочени към инвестиции за хидромелиоративна инфраструктура, ще се подобрят и развият системите за напояване и отводняване на земеделските земи във връзка с адаптирането на земеделието към климатичните промени. Ще се стимулират инвестиции, свързани с напояване и с внедряване на водоспестяващи технологии в земеделските стопанства.

До 2030 г. да се осигурят устойчиви системи за производство на  храни и да се прилагат устойчиви селскостопански практики, които увеличават производителността и производството, спомагат за поддържането на екосистемите, засилват капацитета за адаптиране към климатичните промени, екстремните атмосферни условия, сушата, наводненията и други бедствия и прогресивно подобряват качеството на земята и почвата“

Финансов ресурс: 231 млн. лв.

Управление на горските ресурси – 35 млн. лв.

Ще се прилагат мерки, осигуряващи устойчивост при възобновяването, създаването на нови гори и увеличаването на горските ресурси. Ще се насърчават интелигентните горскостопански практики за управление на горите, за поддържане на функционално разнообразие в производството на биомаса, оценка и предоставяне на други екосистемни услуги. Ще се подкрепят  инвестициите в превантивни и поддържащи дейности, насочени към опазване на горите от пожари, предотвратяване на щети от природни бедствия и катастрофични събития, както и за възстановяване на пострадали гори.

До 2030 г. ще се насърчава прилагането на устойчиво управление на всички видове гори, спиране на обезлесяването, възстановяване на деградирали гори и значително увеличаване на залесяването и повторното залесяване в глобален мащаб.

Необходим финансов ресурс: 35 млн. лв.

Последната тема, която не касае земеделието и която не сме включили, когато изчислявахме предвидения общ бюджет по четирите теми за селското стопанство е

Управление на рибарството и аквакултурите – 171 млн. лв.

Рибарството и аквакултурите в България са поставени пред предизвикателството да достигнат европейско ниво на базата на подобрена конкурентоспособност и устойчивост.

Тук областите на въздействие са три: Рибарство и водни биологични ресурси (42 млн. лв.); Конкурентоспособност на отрасъл рибарство и аквакултури (77 млн. лв.); Синя икономика и рибарски общности (52 млн. лв.).

Сборът на бюджетите на трите области е 171 млн. лв.