Шест комбайна жънат в нивите на Делгянски, щъркели ходят след тях

„Нашето производство не е нито 100% ноу-тил, нито 100% конвенционално. То е … успешно“, казва Венелин Делгянски

Сутрин в 8:30 часа шест комбайна на фамилията Делгянски се строяват в челото на нивата между градовете Раковски и Брезово и жътвата тръгва. Наблизо чакат ремаркетата. На пътя е спрял малък трактор с водоноска, която играе като пожарен автомобил.

Самата организация за струпване на цялата тази тежка техника си има нужда от главнокомандващ, който организира дислокацията на машините. И е насрещна, ако се появи проблем. Това е Венелин Делгянски. Той е и тук, и там. Поддържа връзка по телефона с комбайнерите. Ако нещо се повреди, разглежда машината и прави каквото трябва. Слънцето пече в този горещ като включена фурна юли, ама на кого му пука колко градуса е навън.

„Работиш, работиш, работиш … Хвърляш средства, хвърляш… А после жътвата ти казва всичко. Ние живеем за този месец-два, когато жънем“, споделя Венелин.

Шестте комбайна не тръгват едновременно, както би поискал един човек на точния ред. Първият е пристигнал по-рано, за да изжъне с няколко курса в началото на полето, за отвори място за маневри за другите пет.

В един момент

 

всички комбайни пълзят напред и след тях се вдига прахоляк, хвърчи ситна слама и виждаш посоката на вятъра.

После на нивата се наместват тракторите с ремаркетата. Ремаркетата общо са четири, но за да не се струпват на това голямо поле, което заради гигантските машини вече изглежда тясно, са докарани две.

„Едно ремарке се пълни за 20 минути. То е 30 кубика и събира зърното от бункерите на 2,5 комбайна. Обемът на един комбайнерски бункер е 14 500 литра, което е около 11 000 кг“, обяснява Венелин.

Тракторите откарват ремаркетата по-надолу към един страничен път в ниското. Там зърното се претоварва в камиони, които тръгват към базата на хлебозавода „Симид“ в село Труд.

Когато комбайните се отдръпнат по-навътре в пшеничното поле, идват щъркелите. Правят отвисоко няколко кръга, снишават се постепенно и накрая тръгват по земята. Като с пинсети хващат всичко, което се движи – мишки, бръмбари и други насекоми.

„Добивите са според това, което сме направили през годината, плюс навременните дъждове в най-важните моменти от вегетацията на пшеницата. Направихме всичко необходимо, даже малко повече“, казва Венелин Делгянски.

„Повечето“ е влагането на

биологично активни вещества, които да направят почвата по-плодородна,

растенията да се хранят по-добре, да имат висок имунитет, така че да се самопредпазват, доколкото могат, от болести.

„Така правим  едно фунгицидно третиране по-малко и намаляваме торовите норми“, описа как работи вкараната органика зърнопроизводителят.

Той обаче уточни, че натрупването на повече хумус в почвата е дълъг процес, който изисква да вкарваш органични продукти поне 5 до 7 години, докато решиш да намалиш или спреш торенето.

„Нашето производство не е нито 100% ноу-тил, нито 100% конвенционално. То е … успешно. Правим това, което трябва да правим. Гледаме да прилагаме това, което работи добре при нашите условия“, посочи Делгянски.

„Бяхме от първите, които приложиха ноу-тил в България, но не можем да кажем: „Това е панацеята! Това е решението!““

Една трета от пшениците в стопанството на семейство Делгянски са български сортове.

 

„Добре се представиха тази година“, е преценката на Венелин. „Разликата между западните и българските сортове е 10%, даже на места и по-малко. В България не се стимулира отглеждането на хлебни пшеници, защото цените им са едва с 2-3 стотинки на килограм по-високи. А хлебната пшеница може да даде 100-150 кг разлика в минус на добива. 100 кг по 35 стотинки са си 35 лева…“

„И все пак съм доволен от българските сортове, защото дават сигурност. Когато от 15 април до 30 май не падна и капка дъжд, родните сортове се държаха по-добре от западните. Западните се свиха, класовете им станаха като шушулки. Дъждът в края на май беше много решаващ, защото тогава пшеницата беше в млечна зрялост. Ако го нямаше онзи дъжд, средният добив щеше да е с поне 300 килограма надолу. От българските сортове си знаеш, че ако е суша, 450-500 кг/дка ще си ги ожънеш, те са сигурни. А и имат много голям потенциал.“

След сушата, една от най-големите опасности за реколтата, са пожарите. Венелин Делгянски разказва, че наскоро мълния подпалила узрялата пшеница. 30 декара пламнали насред полето, но докато се разбере къде точно гори, завалял силен дъжд и спасил от огъня 1200 декара с пшеница в съседство.

Зърнопроизводителят добави, че засега реколтата от слънчоглед се очертава да е добра заради много юнски валежи.

В стопанството се отглежда и царевица при неполивни условия.

„Мястото и сортовете са избрани внимателно. Въпреки че не поливаме, получаваме по 700-800 кг от декар“, каза Венелин Делгянски.

И разказа, че някога цялото землище е било поливно. Но сега никой не ползва водата на „Напоителни системи“ по няколко причини.

Поливането е гравитачно, което означава некачествено и с много загуба на вода. Защото водата търси ниските места и някъде полива, другаде не.

Освен това е и скъпа. Държавната фирма иска по 22 лева на декар за еднократна поливка. Само че тази култура трябва да се полее два-три пъти през вегетацията. Така цената надхвърля 50 лева за декар.

Другото дразнещо нещо е, че ако производител от Раковски си поръча поливна вода, тя се спуска по Главния напоителен канал от язовир Пясъчник. По пътя до землищата на Раковски-Брезово всеки земеделец отваря крановете и започва да полива без да плаща.

Затова земеделците от този район не ползват услугите на „Напоителни системи“, освен ако не са производители на ориз.

В 22 часа работният ден на комбайнерите ще приключи. Дотогава се очаква да са ожънали 2 хиляди декара.

Ако всичко върви по план, след 12 дни пшеницата на Делгянски ще е прибрана.