Доклад ЕК: Българските фермери са първи в ЕС по ефективно използване на активите

Въпреки че е с най-ниски субсидии, градинарството реализира най-високи приходи и следователно обществената подкрепа за него може да е по-малка, сочи проучването

Над 90% от задълженията на фермите в Кипър, Белгия, Финландия, Малта и Холандия са от дългосрочни банкови заеми, 58 на сто са кредитите в краткосрочните задължения на българските земеделци

Между 2007 и 2018 г. средният доход на земеделското стопанство в ЕС е нараснал, достигайки 35 300 евро на стопанство и 22 500 евро на годишна работна единица през 2018 г. Въпреки това, в ЕС могат да се наблюдават значителни разлики въз основа на видове земеделие, пол, възраст и ниво на обучение на стопани и мениджъри на ферми. Това са сред ключовите констатации на доклада „ Общ преглед на икономиката на ЕС “, публикуван в петък от Европейската комисия (ЕК).

Доход на единица труд

Най-високият доход на AWU (целогодишно заета работна единица) е регистриран в северозападната част на ЕС, докато най-ниската беше в източната част. Доходът на AWU на ферми, специализирани в зърноядни животни (свине и птици), вино, градинарство и млечни продукти беше над средното за ЕС през 2018 г. Той остана под средното за стопанствата с постоянни култури (различни от фермите за производство на вино), ферми специализирани в паша на животни (различни от млечни) и смесени ферми.

През 2018 г. директните плащания представляват средно 28% от (средният неден доход) FNVA в ЕС, същото процент като през 2017 г. Делът на директните плащания към FNVA е най-висок в Литва (70%), следвани от Финландия и Естония (съответно 67% и 66%). За разлика от това, директно плащанията представляват само 9% от FNVA в Холандия.

Делът на директните плащания към FNVA също варира значително в зависимост от вида на Земеделие. По-специално, преките плащания представляват значителен дял от FNVA (40-54%) при ферми, специализирани в паша на добитък (различни от млечни крави), смесени ферми и полски култури ферми.

От друга страна, директните плащания играят само ограничена роля за поддържане на доходите в рамките на винопроизводството и градинарството (съответно 5% и 2%), които имат доходи над ЕС средна FNVA през 2018 г. За разлика от това делът на директните плащания в FNVA е висок за видовете на земеделие с ниски доходи. Това компенсира до известна степен разликата в доходите в сравнение с средната стойност за ЕС.

При средно заплащане на наемния труд от 8,70 евро/час, в България то е 2,5 евро/час (2018 г.)

В проучването средният брой заети работници във ферма в ЕС възлиза на 1,6 AWU (годишна работна единица) през 2018 г. Въпреки това средният вложен труд варира значително в различните страни от 10,6 AWU на ферма в Словакия до 1 AWU в Гърция. Средният брой работници на ферма е бил доста близък до средния във всички сектори с изключение на градинарството (където приносът на труд е бил над два пъти по-висок) и в животновъдните ферми (където AWU на ферма е с 44% по-висока от средната стойност).

Традиционно значителна част от работната сила, заета в селското стопанство, е семейството (неплатен труд). Процентът на семейните часове труд е 74% от общия
работни часове в ЕС и е най-разпространената форма на труд в повечето държави-членки. Изключение правят Словакия, Чехия, България, Унгария, Естония и Дания. В Словакия 97% от часовете труд се реализират от наемни работници. В България този процент е 58%. Най-малко са наемните работници в Словения (3%), Ирландия и Австрия.

Средната почасова заплата на земеделските работници е била 8,70 евро в ЕС през 2018 г., което представлява увеличение със 75% от 2007 г. България е на предпоследно място по заплащане на селскостопанския труд с около 2,5 евро/час, след нас към 2018 г. е била Румъния с 2,2 евро/час. Ниско е заплащането и в Гърция 3,8 евро и Полша – почти 4 евро. Най-високи са часовите ставки в Дания – малко над 24 евро, Швеция над 20 евро, следвани от Нидерландия, Финландия, Германия и Франция (14 евро).

България е №9 по среден размер на стопанствата

Средният размер на фермите, обхванати от проучването, е бил 37 ха през 2018 г. Това число обаче варира значително в отделните държави-членки. С най-голям размер са стопанствата в Словакия – средно 445 ха, следвани от Чехия и Естония. България е на 9-то място със среден размер на стопанствата от около 70 хектара. От обратната страна на класацията с най-малък размер са фермите в Малта (до 3 ха), Гърция и Словения.

Повече от половината от селскостопанската площ, използвана в ЕС, е била наета (56%) през 2018 г.

Около 87% от използвана земя в България е наета и по това сме на второ място след Словакия. На другия край са Ирландия и Португалия, където наетата земя е около 20%.

През 2018 г. цените на наемите на земята са били особено високо на Канарските острови (2 000 EUR), Холандия (1 170 EUR) и в Дания (800 EUR). От друга страна, наемите са особено ниски в Латвия и Естония (съответно 44 и 54 евро на ха) и в много региони с неблагоприятни условия за интензивно земеделско производство, като сухи и планински райони.

Наемите на земя също са варирали значително при различните видове земеделие: нивото на наем на хектар за градинарството и лозаро-винарският сектор е над осем пъти по-високо от наемната цена, плащана за паша на животновъдни ферми.

Доход от фермата

Средната нетна добавена стойност на стопанство се различава значително между държавите-членки. Тя е най-висока в Словакия – 198 500 евро за ферма през 2018 г. Това е повече от 26 пъти повече отколкото в Словения, страната с най-нисък FNVA. Холандия, Чехия и Дания също са в топ страните по доходи. Средната стойност за ЕС е около 35 300 EUR.

Регистрирани са Холандия, Дания и Люксембург най-високата FNVA (нетна добавена стойност) за AWU (годишно заета работна единица) през 2018 г., на 59 400 EUR, 58 900 EUR и 43 900 EUR съответно. Това означава, че FNVA за AWU в Холандия е 2,6 пъти стойността на средният FNVA за AWU за ЕС (22 500 EUR) и е приблизително 10 пъти по-висок от най-ниския среден доход, постигнат на единица труд в Словения. В другия край на спектъра са Хърватия, Полша и Словения, които са имали най-ниската FNVA на AWU (съответно 7 600 EUR, 7 300 EUR и 6 200 EUR). Това е така, защото тяхното земеделие е до голяма степен ориентирано към по-малко интензивни и по-малко продуктивни видове земеделие, а именно смесено земеделие и други като паша на добитък. За България нетната добавена стойност на една работна единица е малко над 40 000 евро, с което заемаме 12 място в ЕС и сме с около 5000 евро средната за ЕС.

Компоненти на дохода и разходи

При изчисленията се смятат общите постъпления, които са получени от общата продукция и от субсидиите, и др. При изчисляване на разходите, възнаграждението на собствените производствени фактори също се взема предвид, което означава че чрез сравняване на приходите от фермите с разходите (включително разходите за собствени ресурси), се достига до печалбата, реализирана от фермите.

Що се отнася до доходите, средният им размер на ферма в ЕС възлиза на 96 300 EUR, от които тези от продукцията представляват 83 300 EUR (86%), а от субсидии – 15 000 EUR (14%).

Средните разходи за ферми възлизат на 73 900 евро през 2018 г., но като се вземат предвид също така очакваното възнаграждение на собствени фактори, разходите малко надвишават приходите и възлиза на общо 97 100 евро.

Градинарството: най-високи приходи при най-малко субсидии

През 2018 г. ферми, специализирани в градинарството, лозарството, други трайни насаждения и зърноядни животни (свине и птици) средно показа положителен баланс на приходите и разходите. Разходите и приходите от млечни ферми са приблизително равни. Ферми, специализирани в отглеждането на свине и птици са имали най-високата средна продукция от всички видове ферми в ЕС (387 400 EUR). От другата страна на спектъра, ферми, специализирани в трайни насаждения, различни от лозя, генерират най-ниска стойност на продукцията (40 400 EUR).

По отношение на средните субсидии за стопанство, млечните ферми са се възползвали най-много от субсидии (20 500 EUR за ферма). От друга страна, градинарството е получило средно най-ниския размер на субсидиите (3 700 EUR на стопанство).

Забележително е също така, че градинарските ферми са имали вторите най-високи приходи след фермите специализирана в зърноядни животни. Следователно стопанствата за градинарство могат да разчитат по-малко на обществена подкрепа.

Възвръщаемост на активите

Възвръщаемостта на активите (ROA) измерва ефективността на активите на компанията при генерирането доход. Определя се като отношение на нетния доход към общите активи, където е нетният доход е дефиниран като сбор от FNVA ( нетна добавена стойност) и инвестиционни субсидии минус разходи за заплата, платен наем, платени лихви
(чист доход на фермата) и алтернативни разходи за собствен труд.

ROA на средностатистическото земеделско стопанство в ЕС през 2018 г. е 1,3% (1,9% през 2017 г.). Стопанствата в България, която е №1 с 8,7% ROA, Унгария (7,4% ROA) и Португалия (7,1% ROA) имат най-високи ROA. През 2018 г. 13 държави-членки регистрираха отрицателна възвръщаемост на инвестициите, с най-ниска регистрирана стойност в Швеция (−3,5%). През 2018 г. 13 държави членки са регистрирали отрицателна възвръщаемост на инвестициите.

Стопанствата, специализирани в градинарството, отчитат най-високата възвръщаемост на инвестициите през 2018 г. (6,8%), което показва, че те са били най-ефективни при генерирането на доходи от своите активи, следвани от фермите специализирани във виното (5,4%). Ферми, специализирани в други пасищни животни и смесени култури и животновъдните ферми са имали отрицателна възвръщаемост на инвестициите, което показва, че са инвестирали значителен капитал в тяхното производство, като същевременно губят пари (т.е. получават отрицателен доход).

Колко са важни директните плащания за фермите

Какво е въздействието на директните плащания върху доходите на европейските фермери? Два икономически показатели се използват за изчисляването на дохода: приходите от фермата и нетна добавена стойност на фермата (FNVA). При изчисленията директните плащания включват отделени плащания и общи субсидии
за операции, свързани с производството на култури и добитък. Директните плащания не включват субсидии за развитие на селските райони. Приходите от фермите включват общата продукция и салдото от субсидии и данъци, произтичащи от текущата дейност на стопанството през отчетната година.

Средният размер на директните плащания, получени на стопанство през 2018 г., е 10 000 EUR дял на директните плащания към общите приходи (продукция плюс субсидии, произтичащи от текущи производство през отчетната година). Сумата възлиза на 10%. Този дял варира между държави-членки. Общите приходи от гръцки и литовски ферми са пропорционално най-зависими от субсидии (които представляват 18-19% от тези ферми общо постъпления). Преките плащания представляват най-ниския дял от общите приходи в Холандия (3%), където секторите с по-нисък дял на директните плащания към общите приходи, като градинарство (култури с по-висока добавена стойност) и производство на свине и птици (повече интензивно животновъдство), представляват значителна част от общата селскостопанска продукция.

В България средният размер на директните плащания представлява 15% от постъпленията във фермата.

Преките плащания представляват най-високия дял от общите приходи в пасищно-животновъдни ферми (различни от млечните крави) (18%) и фермите за полски култури (16%). От друга страна, те представляват само много ограничен дял от общите постъпления в производството на грозде и в градинарския сектор (съответно 3% и 1%).

Ролята на директните плащания за поддържане на доходите на фермите става още по-очевидна, когато се разглежда във връзка с FNVA (нетна добавена стойност).

През 2018 г. директните плащания представляват средно 28% от FNVA в ЕС. За България този процент е 34. Делът на директните плащания към FNVA е най-висок в Литва (70%), следвани от Финландия и Естония (съответно 67% и 66%). За разлика от тях, директните плащания представляват само 9% от FNVA в Холандия, където производството е повече фокусирано върху високорентабилни и по-малко субсидирани сектори, като свине и птици и градинарство.

Активите в една българска ферма са 2 пъти по-малки от средните за ЕС

Стойността на общите активи на едно средно стопанство в ЕС е била 354 000 EUR през 2018 г. Тази средна стойност обаче прикрива значителни вариации в различните страни членки.

Холандските и датските ферми притежават най-големи суми активи (средно около 3 118 000 EUR и съответно 2 689 000 EUR). Това отразява много високите цени на земята и
големият дял в тези страни на видове земеделие, които обикновено се нуждаят от значителен инвестиции, като млечни, птицевъдни и свиневъдни ферми, и градинарство. За разлика от тях фермите в Румъния са имали най-ниските стойности на общите активи (55 000 EUR), тъй като те се характеризират с по-малко капиталоемкост на видове земеделие – техните ферми имат по-малък среден икономически размер и по-ниски цени на земята. За България средната стойност на активите в стопанството са около 170 000 евро и според доклада от 2007 до 2018 г. българските ферми са удвоили стойността на активите си.

Дългове

В относително изражение земеделските стопанства са разчитали най-вече на средносрочни и дългосрочни заеми в почти всички държави-членки на ЕС. На ниво ЕС дългосрочните заеми представляват 76% от общия размер задължения, като са над 90% в Кипър, Белгия, Финландия, Малта и Холандия.

Краткосрочните заеми за финансиране на селскостопански дейности са преобладаващи само в Португалия (77% от общо задължения), Словакия (65%) и България (58%).