ООН алармира, че броят на гладуващите по света е достигнал може би 811 милиона

Сред тях 149 млн. деца под 5-годишна възраст страдат от недохранване

Снимка: ФАО

ООН днес съобщи, че  гладът се е влошил значително през 2020  г. и това най-вероятно се дължи предимно на пандемията COVID -19. Въздействието на пандемията все още не е точно оценено, но според доклад, изготвен от няколко агенции на ООН, миналата година броят на недохранените хора е възможно да е достигнал 811 милиона – една десета от световното население. Въз основа на тази цифра, посрещането на ангажимента на международната общност за премахване на глада до 2030 г. ще отнеме невероятно много усилия и може би тази цел няма да бъде постигната.

В доклада „Състоянието на продоволствената и хранителна сигурност в света “ за текущата година такава глобална оценка се дава за първи път от началото на пандемията. Докладът се публикува съвместно от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO), Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), Детския фонд на ООН (UNICEF), Световната програма за продоволствие на ООН (WFP) и Световната Здравна организация (СЗО).

Авторите отново предупреждават, че светът е достигнал повратна точка в своето развитие и възлагат своите надежди на нововъзникващото нарастване на дипломатическия импулс.

Още в средата на 2010 г. надеждите за необратимост на резултата от борбата с глада рухнаха и броят на гладните започна бавно да се увеличава. Резултатите от 2020 г. са тревожни, броят на гладните е нараснал значително както в абсолютно, така и в относително отношение: ако 8,4% от населението на света е страдало от недохранване през 2019 г., то до края на 2020 г. делът на недохранените се увеличава до 9,9 процента.

Повече от половината (418 милиона) от недохранените живеят в Азия, над една трета (282 милиона) в Африка и по-малко (60 милиона) в Латинска Америка и Карибите. Най-рязкото нарастване на глада обаче е в Африка, където изчисленото разпространение на недохранване достига 21% – над два пъти повече от всеки друг регион.

Други показатели, изчислени в края на 2020 г., също не са обнадеждаващи. Повече от 2,3 милиарда души – 30 процента от световното население – не са имали целогодишен достъп до адекватна храна: годишното нарастване на разпространението на умерена до тежка продоволствена несигурност е почти същото като през предходните пет години. Неравенството между половете се е влошило: през 2020 г. на всеки 10 мъже, изправени пред несигурност в изхранването, е имало 11 жени в същото положение (спрямо 10,6 през 2019 г.).

Всички форми на недохранване продължават да се отчитат, като децата са най-тежко засегнати. Приблизително 149 милиона деца на възраст под пет години, страдащи от недохранване, са изостанали в растежа си в сравнение с техните връстници. От тях над 45 милиона са в изтощено състояние, т.е. тежат по-малко отколкото трябва да тежи дете на същата възраст и около 39 милиона деца са били с наднормено тегло. Три милиарда възрастни и деца са били лишени от възможността да ядат здравословна храна, главно поради високата й цена. Около една трета от жените в детеродна възраст са страдали от анемия.

Какво може да се направи?

Както беше подчертано в миналогодишния доклад, трансформирането на хранителните системи е необходимо, за да се гарантира продоволствената сигурност, подобреното хранене и достъпността на здравословните диети за всички. Тазгодишният доклад очертава шест „основни области на промяна“. Докладът отбелязва, че тези фокусни области са идентифицирани с „комбинация от политики и инвестиции“ за справяне с двигателите на глада и недохранването.

Предвид естеството на отделните фактори (или комбинации от няколко фактора), присъстващи в дадена държава, докладът призовава политиците за:

• Гарантиране, че хуманитарните мерки, мерките за изграждане и укрепване на мира, по-специално мерките за социална защита, са интегрирани в районите, засегнати от конфликти, така че семействата да не трябва да продават оскъдните си активи, за да купуват храна;
• Увеличаване на устойчивостта на климата във всички части на хранителната система, като например осигуряване на широк достъп до дребните фермери до застраховка за риск от климата и финансиране на прогнозата за времето;
• Укрепване на икономическата устойчивост на най-уязвимите към негативни икономически външни ефекти, например чрез програми за финансова и нефинансова подкрепа, които ще смекчат въздействието на шокове като пандемия и нестабилност на цените на храните;
• предприемане на мерки за намаляване на разходите за питателни храни във всички части на веригата за доставка на храни, като стимулиране на отглеждането на биоукрепени култури или улесняване на достъпа до пазара за производители на плодове и зеленчуци;
• справяне с бедността и структурното неравенство, например чрез изграждане на вериги за хранителна стойност в бедните общности с програми за трансфер на технологии и сертифициране;
• укрепване на хранителната среда и промяна на потребителското поведение, например чрез изцяло премахване на индустриалните транс-мазнини, намаляване на захарта и солта в храните и защита на децата от негативните ефекти от рекламирането на храни.