НАЗ настоява за възстановяване на бюджета за подобряване на поливните системи в Плана

Единственият път към устойчиво селско стопанство минава през модернизиране на поливното земеделие, заявява в своя позиция Националната асоциация на зърнопроизводителите

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Национален План за Възстановяване и Устойчивост на Република България (НПВУ), версия 1.3 от 20.07.2021 г., Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изказва следната принципна позиция по отношение на Компонент 2.Б.3 Устойчиво селско стопанство:

• НАЗ категорично се противопоставя на липсата на бюджет за стратегическо развитие на поливното земеделие на Република България и настоява за възстановяване на първоначално заделения бюджет в размер на 847.9 млн. лв. за подобряване на състоянието и модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура в страната. С оглед на избягване на порочни корупционни практики при изграждане на инфраструктурни проекти, НАЗ изисква наличието на засилен контрол и надзор за съблюдаване на целевото и ефективно разходване на средствата по първоначално заложения проект за напояване в предходната версия на НПВУ.
• Съгласно последната версия на НПВУ компонентът „Устойчиво селско стопанство“ цели повишаване на устойчивото управление и конкурентоспособността на аграрния сектор чрез мерки за подобряване на икономическата устойчивост на земеделските стопанства и на отрасъла като цяло в контекста на климатичните промени и съхранението на характеристики на околната среда. НАЗ твърдо заявява, че тези цели не могат да бъдат постигнати без развитието на поливното земеделие в страната. В контекста на климатичните промени и трайните тенденции за засушаване на територията на страната, не е възможно аграрният сектор да бъде икономически устойчив, ако не се създадат условия за системно и постоянно увеличаване на поливните селскостопански площи.
• НАЗ подчертава, че конкурентоспособността и устойчивостта на селскостопанския сектор са неразривно свързани с подобряване на условията за поливно земеделие и увеличаване на поливните площи. Напояването, устойчивото управление на водите и икономиите на вода в селското стопанство следва да бъдат стратегически национален приоритет, тъй като от тези фактори ще зависи в близко бъдеще продоволствената сигурност на страната.
• Съгласно специален доклад на ООН за сушата*, публикуван през юли 2021 г., се очаква България, като част от по-широкия Дунавски басейн, да е сред най-засегнатите от засушавания страни в света през следващите години. Значителни части от Дунавския басейн са засегнати от суша през последните години – особено през 2003, 2007, 2012, 2015 и 2017 г. Очаква се честотата на засушаване да се увеличи особено през лятото и особено в югоизточните части на Дунавския басейн, където попадат засегнатите територии от България. Агенцията на ООН, отговорна за ръководството на глобалното управление на риска от бедствия, предупреждава в своя специален доклад, че сушата засяга повече хора, отколкото която и да е друга бавно настъпваща катастрофа, и ще определи хода на човешкото развитие през следващите години при влошаване на климатичните ситуации. Сушата ще се превърне в следващата пандемия и няма ваксина, която да я излекува. До този момент сушата пряко е засегнала 1,5 млрд. души през този век и този брой ще нарасне драстично, освен ако светът не подобри управлението на този риск, разбирането на първопричините му и предприемането на действия за тяхното спиране.
• НАЗ припомня тежката суша в страната през изминалата 2020 година, която нанесе трайни негативни икономически последствия за целия аграрен сектор. Критичният спад в добивите и производството на селскостопански култури доведе до междуфирмена задлъжнялост и фалити на стопанствата, намаляване на рентите, невъзможност за залагане на качествено производство за следващата селскостопанска година и др. Ще са необходими няколко последователни добри селскостопански години, за да могат земеделските стопани да преодолеят тежките икономически сътресения, нанесени от сушата през 2020 г.
• Необходимо е да се подчертае, че водата в непосредствено бъдеще ще увеличава все повече своята стойност. Съгласно доклада на ООН по-голямата част от света ще живее във воден стрес през следващите години и в определени периоди търсенето на вода ще надвишава предлагането. В момента водите на България изтичат за захранване на добре организираната хидромелиоративна мрежа на Гърция и Турция и служат за напояване на посеви, зеленчукови и овощни градини.
• НАЗ счита, че проектът за „Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени“ отговаря на заложените от ЕК цели относно Механизма за възстановяване и устойчивост, като допринася за устойчивото управление на водите в страната, смекчаване на негативното въздействие върху климата и адаптиране към последиците от неговото изменение, адресирайки същевременно и предизвикателствата, свързани с осъществяването на зеления преход по отношение на ефективното управление на природните ресурси.

В заключение НАЗ изтъква, че българските земеделски стопани от секторите зеленчукопроизводство, овощарство, зърнопроизводство изпитват остра нужда от съвременни и модерни методи за напояване на селскостопанските култури. Единственият възможен път за установяване на устойчиво българско селско стопанство минава неминуемо през развитието и модернизирането на поливното земеделие в страната. НАЗ счита, че България не бива да пропуска своя шанс, за по-ускорено възстановяване на хидромелиоративната мрежа в страната и навременно справяне с негативните ефекти от климатичните промени.

Прочети още: Едва 2% от Плана за възстановяване ще са за земеделието при близо 10% в предишния вариант

Светла Василева, КНСБ: Какво се случи между 16 и 20 юли, за да изчезнат 847 млн. лв. за напояване?