Десислава Танева и Атанас Пеканов се спречкаха, Албена Симеонова поиска още пари за земеделието

Парите за земеделие могат да се увеличат, като се намалят трикратно завишените средства за биоразнообразие, каза вицепремиерът

Бившият министър на земеделието Десислава Танева, днес депутат от ГЕРБ-СДС, опроверга служебния вицепремиер Атанас Пеканов за невъзможността на България да защити проекта за рехабилитация и модернизиране на „Напоителни системи“ на стойност 847 млн. лв. в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това се случи днес по време на парламентарния контрол, в който вицепремиерът бе повикан да говори за НПВУ и да отговаря на въпроси.

Според Танева при разработване на напоителния проект министерството е било в постоянна комуникация с 5 дирекции в Европейската комисия. От Брюксел са изисквали допълнителни документи, имали са забележки към проекта, на които е реагирано своевременно. Проблемът с проекта се е появил след като на 28 май 2021 г. е било въведено изискване от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да има кумулативна и екологична оценка на проекта.

Преди това „нямаше никакви индикации, че този проект ще бъде спрян“, заяви Десислава Танева.

Атанас Пеканов определи изказването на бившия министър като политическа спекулация. Той заяви, че изискването за кумулативна и екологична оценка е на ЕК, а не на МОСВ.

„Не сте си свършили работата“, каза той.

Според него проектът на „Напоителни системи“ трябва да се напише отначало, за да отговаря на европейските изисквания. Това би означавало внасянето на НПВУ да се забави с още много месеци. Той даде пример с румънския проект за напояване за 2 млрд. евро, който не е бил одобрен от Комисията въпреки многото корекции, направени по него, и няма да се изпълнява.

След изказването на вицепремиера Десилава Танева го репликира от залата, очевидно недоволна от отговора, но Пеканов вече бе седнал в очакване на други въпроси.

По-късно депутатът от „Демократична България“ и председател на Българска асоциация Биопродукти Албена Симеонова попита защо за земеделието са отделени едва 2% от целия бюджет на националния план (колкото останаха след отпадане на проекта на „Напоителни системи“), които са във Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство. Средствата в него не са за традиционните форми на земеделие, нито за диверсификация.

Прочети още: Едва 2% от Плана за възстановяване ще са за земеделието при близо 10% в предишния вариант

Албена Симеонова не оспори отпадането на проекта на държавното напоително дружество, както направи Десислава Танева, като изрази съгласие, че му липсва цялостна екологична оценка.

Тя посочи, че малките и средни фермери се нуждаят от модернизиране и устойчивост, особено заради щетите, нанесени от пандемията. Симеонова даде пример с Гърция, в чиито план са заделени 450 млн. евро за биологично земеделие и традиционни култури. Франция ще финансира земеделието си с 30% от средствата по националния план, а Испания, Португалия, Италия с повече от 25%. Тя попита също така защо не са предвидени в плана средства за горите.

„Разбирам проблема. Търсим възможност за увеличаване на средствата, но трябва да видим за какво ще бъдат изразходвани те“, отговори Пеканов. Той обясни, че се търсят буфери за повече пари към земеделието. После допълни, че за биоразнообразието има трикратно увеличение на средствата. „Има проект, който е за опазване на екосистемите и за биоразнообразие. Средствата от него отчасти могат да отидат и към земеделието. Със сигурност можем да търсим решение за това“, увери вицепремиерът.

Според него няма как в момента да се разработват нови проекти. Най-добре е фондът за модернизиране на земеделието да бъде увеличен и подобрен, за да компенсира намаляването, което се случи заради отпадналия проект на „Напоителни системи“. „Трябва да работим по това в следващите дни и седмици“, приключи отговора Атанас Пеканов.