Вместо да увеличаваме биологичните площи, по-полезно ще е да озеленим конвенционалното земеделие

За опазването на климата са важни парниковите газове, биологичното разнообразие и съхранението на въглерод. Необходимо е възможно най-много зони да останат за естествена или защитена употреба. Повишеното изискване за земя за биологично земеделие тук е проблем.

За същото количество реколта биологичните производства или изискват двойно по-голяма площ в сравнение с конвенционалните, или липсващите добиви трябва да бъдат внесени. И в двата случая има нужда от допълнителни площи, а това означава, че въпреки леко намалените емисии на CO2 на хектар, при биопроизводството се отделят много повече парникови газове на тон добив.

В допълнение, промените в земеползването, особено при оран на тревни площи и разчистване на гори в чужбина, са свързани с допълнителни емисии на парникови газове. А допълнителни емисии възникват и по време на транспорта на хиляди километри. Това дава ясно да се разбере, че биологичното производство не решава проблеми, но допринася за изострянето на климатичната криза и заплахата за глобалната продоволствена сигурност с глобално ограничени обработваеми земи.

В момента биологичното земеделие получава около два пъти по-висока субсидия на хектар от конвенционалното. Мога само да гадая за мотивите. Тъй като органичното земеделие е толкова популярно сред обществеността, то също привлича актьори с политически или икономически съображения, така че сега биопроизводителите се възползват от неподходящите мотиви .

Популяризирането на органични продукти се приема добре от избирателите. Въпросът обаче е дали лицата, вземащи решения, са наясно с последствията. Не искам да приема, че екологичните проблеми умишлено се насочват към унищожаването на нашето ефективно земеделие.

Биологичните субсидии биха били по-добре използвани за насърчаване на по-нататъшното екологизиране на конвенционалното земеделие.

Аз съм против предлагането на курсове по биологично земеделие, защото твърде много варианти се игнорират поради идеологическата ориентация. Университетът трябва да се ангажира с науката и не бива да действа като мултипликатор на идеологии.

Институтите Thünen или Leopoldina определят предполагаемите вредни ефекти от конвенционалното земеделие, като сравняват хектари и пренебрегват факта, че размерът на добива всъщност би бил релевантен като референтна стойност. Те държат отговорни химическите продукти за смъртта на насекомите, без да се разглеждат успехите и значението за световната продоволствена сигурност и изискват премахването им, без да се предоставят достатъчно научни доказателства за това.

По -сериозно, разширяването на органичните продукти често се препоръчва от научна гледна точка, без да се споменава загубата на възможности по отношение на парниковите газове, биологичното разнообразие и съхранението на въглерод.

Университетите също следват стимулите на научната среда и политиката: Междувременно финансиране на разработки за биологично земеделие, което е с естествен пазарен дял от четири процента, е по-лесно да се получи, отколкото финансиране на научните изследвания за по-нататъшното озеленяване на конвенционалното земеделие, което осигурява останалите 96 процента и по този начин би могло да прилага много по-ефективно екологичния напредък.