Пчелният мед поскъпва. Акациевият със 70%

Причините са в поскъпване на консумативите, високата зимна смъртност в кошерите и по-слабия добив тази година

След като години наред се запазваха почти без промени, от това лято цените на пчелният мед се вдигат. Най-драстично е увеличението при акациевия мед, съобщи председателят на пловдивското пчеларско сдружение „Акация 1899“ Николай Гайдов.

Скокът е дошъл от търговците на едро, които са обявили 12 лева изкупна цена за килограм мед от акация. Миналата година този сорт мед е бил оценен от едровите купувачи на 7 лева, което означава, че увеличението е с малко над 70%. Букетният мед вече се продава на дребно по 10 лева, отново заради едровите търговци, които са повишили изкупната цена до 5,60 лева при 3,80-4,20 лева за килограм през 2020 г.

„Малко колеги успяха да добият от този мед, тъй като времето при цъфтежа на акация бе придружено от валежи“, поясни председателят на „Акация 1899“.

По-малко мед е добит тази година и от слънчогледа, който при цъфтежа е отделил малко нектар. И при лавандулата се е случило същото. Пчеларите от района на Петрич-Сандански се оплакват от слаб добив на кестенов мед. Единствено пчелините в Северозападна България са запазили равнището на производството на мед, тъй като там са паднали повече валежи.

Николай Гайдов допълни, че причините за поскъпването на пчелния мед като цяло са комплексни. „От една страна имаме висока зимна смъртност при пчелите в цялата страна, което означава, че през пролетта пчелните семейства все още не са били възстановени напълно и за събиране на акациевия нектар не е имало много пчели-работнички.“

От друга страна през годините цените на консумативите постоянно са растели с малко и това, както и цената на труда на пчеларя, не е било отразявано в изкупните цени на меда. Николай Гайдов посочи, че тук става въпрос за цени на лекарства, восъчни основи, рамки, магазини, буркани.

Въпреки че бе разпоредено на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да провери и измери смъртността при всички пчелни стопанства, това на практика се е случило само при стопаните, които получават подпомагане по пчеларската програма, твърди той.

За съжаление, не са никак малко пчеларите, които са в сивия сектор. Това са хора, които обичайно имат друга основна дейност и получават допълнителни доходи от личните си пчелини. Те не са вписани като земеделски производители по Наредба 3/1999 г. и не внасят осигуровки. Затова и тези съботно-неделни стопанства, някои от които са с по 100 и повече пчелни семейства, не са проверявани от БАБХ и съответно не са обявили смъртността в пчелините си пред агенцията.

Според Николай Гайдов не са малко и професионалните пчелари, които заради високата смъртност в кошерите, са се отказали от тази дейност, защото тя не може да им осигури жизнената издръжка. Той счита, че те са не по-малко от 25% от всички регистрирани по наредбата.