Проф. Хр. Бозуков: Първо трябва да си оправим нашата градина, преди да гледаме в чуждите

Някои погрешно  си мислят, че с парите от плана за възстановяване и устойчивост земеделието ни ще цъфне и върже

Проф. Бозуков какви са впечатленията ви от земеделието на Словения?

Това споделих на колегите, че не трябва да мислим само за пари, а как да стигнем словенците. Всичко при тях е подредено и окосено, не като нашите пасища, за които и субсидии им дават на фермерите ни, са с тръни. Тук няма да видите селски къщи с огради. В дворовете няма и боклуци. Кравите са чисти.

Повечето млади фермери, които срещнахме в Словения споделиха, че са щастливи че работят в земеделския сектор. Кога можем да кажем, че и у нас младите фермери могат да стана поне малко по-щастливи?

Надяваме се с новата селскостопанска политика на ЕС и това да се случи, защото знаете, че сега се предвижда да се отпуснат повече пари за младите земеделски производители като се дефинира кой е млад и активен фермер. Ще има и тавани. Знам че има съпротива към мен и не ме гледат с добро око, но съм категоричен, че субсидиите трябва да са за малките и за средните, за да осигуряват стабилност и конкурентноспособност. За разлика от тях големите са вече стабилни и конкурентноспособни. Имат и бази и машини, и тези субсидии вече на са от такова значение за тях. Освен това 100 хил. евро покриват 20 хил. декара. Големият, като си получи тези пари, за какво са му повече? Не разбирам защо е това ламтене за още повече пари.

С оглед на климатичните промени тук в градините на „Евросад“ видяхме една много интересна система за тройна протекция от измръзване. Може ли и у нас да има подобно нещо?

Ние трябваше отдавна да сме го направили. С 16 млрд. лева трябва отдавна да сме заприличали на райска градина, но както виждаме нещата не са цъфнали и вързали. Сега дори изискванията и очакванията към плана за възстановяване и развитие са високи, защото се очаква с тези 500 млн. лева земеделието да цъфне и върже. Неговата цел обаче е заложена в името му – възстановяване и устойчивост. Ние трябва да възстановим това, което е било в нашето земеделие преди пандемията и да го направим устойчиво. Преди пандемията то съвсем не беше цъфнало и вързало, че да се смята че с тези пари ще го направим. Не го направихме с 16 млрд. лева, че с 500 млн. лева ли ще го направим? Няма как да се получи това, и някои хора няма как да го разберат.

Вие апелирате парите по ОСП да отиват предимно за малки и средни земеделски производители. Кои страни от ЕС поддържат подобна теза и изповядват такава философия?

Малко са страните като нашата с подобни едри земеделски производители. Може би Румъния, но там явно имат някакви резерви по отношение на термина „тавани“. Може би е въпрос на двустранни разговори, за да уточним тези различия. Нека обаче да си гледаме нашата градина и да си оправим нашата къщичка, а да не гледаме какво правят другите, защото условията са различни. Ако да приложим нечий чужд подход не знаем дали при нашите условия той ще се получи дори при най-добро желание от страна на производителите ни.

Миналата седмица в парламента говорихте, че еко схемите се нуждаят от преработване. Оптимист ли сте, че за краткото време, с което разполагате, ще успеете така да ги преработите, че да не дублират стари схеми и само угодно да се твърди, че допринасят за повишаване устойчивостта на земеделието ни и опазване на околната среда?

Няма какво да ги преработваме, те са си заложени от ЕС и са ясно разписани. Бях в Португалия, където ни водиха в една ферма, стопанисваща около 20 хектара. Занимават се с отглеждане на коркови дървета, но имат и животновъдство. В тази площ всички заблатени места вместо да ги разорават за СЕПП както правят нашите производители, са ги оставили като естествени места за запазване на биоразнообразието. И няма нужда от оставането на необработваеми площи, за да се изпълнява една или друга еко схема, а тези места да си останат естествено запазени. Лошото е че при нас нищо не остана, и дори гледам в планинските региони са тръгнали да разорават и дори да завземат горски земи. Не може само да искаме, но трябва и да даваме. От една страна искаме да си изравним субсидиите със старите страни членки, но от друга искаме да си я караме по нашенски. Няма как да стане.

Казахте образно, че трябва да си оправим нашата градинка? Къде е мястото на нашата аграрна наука в цялото композиране на новия програмен период на ОСП?

Тъй като съм бивш председател на ССА, а и винаги съм перефразирал великия пълководец (Наполеон Бонапарт бел. ред.) казвайки, че народ който не храни своя наука, ще храни чужда, каквото се получава и в момента. Нашите сортове отстъпиха място на западните, торовете ни също бавно губят позициите си и отстъпват на чуждите. От друга страна неглижирането на аграрната наука доведе до падане на авторитета и отлив на кадри. При нас отдолу не идва нещо качествено. Кадърните и опитни учени се пенсионират и няма кой да ги замести. Стигнахме до там, че вече нарушаваме правилото, според което, за да вземеш един асистент, той трябва да има успех минимум 4.50. И напоследък за асистенти се приемат хора с успех дори под 4.0. И аз затова питам до кога ще продължава това. Утре ще започнем да ги взимаме и с тройки, и какъв кадър може да излезе от тях? Няма кой да ни търси, ако са ни такива кадрите, но според мен по-добре да не вземеш никой, отколкото такива кадри. Отделно заплатите научените са безумно ниски.

Може ли да кажете какво се случва в сектора на индустриалните месопроизводители, някои от които като птицевъдите и свиневъдите отидоха при министъра на икономиката да търсят финансова подкрепа.

Да, срещнах се с тях и основният им проблем е как да се намери начин да им се помогне за фуражите, защото знаете че поскъпват. Очаква се тази тенденция да се прекъсне след като започне да се прибира царевицата и се осигури слънчогледов шрот. Сега предимно свиневъдите не искат да ползват пшеница за фураж и си чакат царевицата. Ечемикът е малко. Те поставиха три искания: за освобождаване на фураж от държавния резерв, за нисколихвени заеми от ББР и налагане на мораториум на експорта за трети страни. След допитване до държавния резерв получихме отказ поради сложните процедури по освобождаване на зърно и лоша практика от предишни години с отпуснати резерви, които не били върнати и довели до спекула. Що се отнася до Българска банка за развитие, там проблем няма, но това са заеми, които и да са ниско лихвени, пак трябва да се връщат. Учудвам се защо са потърсили помощ от министър Кирил Петков, защото ние им казахме как стоят нещата.

В интервюто са използвани въпроси на различни медии

PS: По време на неформалната среща на министрите на земеделието, организирана между 5 и 7 септември в Любляна, от Словенското председателство на Съвета на ЕС, министрите посетиха компанията „Евросад“, която е един от най-големите производители и преработватели на плодове не само в Словения.