Проф. д-р Иван Пенов: Ако фермерите водеха систематично счетоводство, щяха да видят къде им изтичат парите

„Малките и средните фермери имат проблеми с отчетността. Когато не се води систематично счетоводство с натрупване на разходите, те губят представа кое е ефективно и кое не е. Оттам идва част от проблемите им.

Производителят казва – малки са субсидиите, малки са доходите. За да си подобриш реалността обаче, трябва да се научиш да си управляваш разходите.“

Това вижда проф. д-р Иван Пенов, ръководител на катедрата по икономика в Аграрния университет в Пловдив. Агро Пловдив потърси уважавания аграрен икономист за коментари, свързани с протестите в началото на месеца, със законопроекта за намаляване на ставката на ДДС за плодове и зеленчуци и увеличавате на прага за регистрация на ДДС за фирмите, и по други теми. Той е председател на УС на фондация „Земята – източник на доходи“, която дава уникалната възможност на бедни ромски семейства да се научат да бъдат успешни предприемачи и чрез земеделие да се издържат самостоятелно.

Разходите за производство винаги растат, а печалбите на земеделеца намаляват

„Самата данъчна система действа еднопосочно. Проверките се извършват най-вече, за да се гарантира, че бизнесът плаща ДДС и осигуровки. Затова липсва рационалността при осчетоводяване на разходите.

За дребния фермер не си струва да води прецизно счетоводство. Но като почне да наедрява – да обработва над 1000 декара, той вече не е дребен. Вече трябва да има по-системно счетоводство, където разходите за отделните продукти и операции да се отчитат по-аналитично. Тогава вече ще може да се види къде изтича доходът.  Това трябва да се осъзнае от фермерите и да се следи“, препоръчва преподавателят.

Запитан защо все пак протестират фермерите, изключвайки баналния мотив – „за пари“, проф. Пенов смята, че те виждат, че нещо не е наред, но не знаят точно какво.

„Едното, което не е наред, е недостатъчно доброто управление на разходите. Цената на факторите на производството винаги расте. Не само у нас, но и навсякъде по света. Винаги се казва, че цената на торовете, на препаратите и горивата се е увеличила, а крайната продукция стои на старите цени. Тук има донякъде резон, но ако това беше толкова страшно, досега нямаше да имаме земеделско производство. Проблемът е, че разходите не се управляват. Когато тръгнеш да ги управляваш, си знаеш точно къде са проблемни нещата.

По принцип основната функция на счетоводството е да натрупва разходите по различните производства, за да може да се види от кое печелиш, от кое – не, кое да свиеш, кое да разшириш. Поне сега счетоводството е обърнато в отношение между фирмата и държавата относно данъците. Това се гледа да е перфектно, а на останалото не му се обръща внимание.

При една и съща цена на крайната продукция, ако цената на производствения фактор се вдигне, печалбата намалява. Ако производителите реагират на покачването на цените на даден производствен фактор, те ще могат да намерят оптималното ниво. Само че те не гледат на производствените фактори от собствена гледна точка, а продължават да ползват средни норми. Например при зърнените култури, където нормата за производство налага да се вкарат 25-30 килограма азотен тор, като се вдигне цената на тора, а крайната цена на зърното е същата при оптималното ниво на добива, доходът намалява. Това бе една от причините някои зърнопроизводители да изберат нови по-икономични и екологични технологии на производство.

Печалбата на земеделците намалява с годините. Тук имахме изследвания преди години на средни фамилни стопанства с по 1000-1200 декара, от които голямата част е заета със зърнени култури, а малка – със зеленчуци. Общо взето в рамките на 10 години наблюдавахме как приходите им намаляват, разходите се вдигат. Производителите се оплакват, че ако не получават субсидии, може да излязат и на минус. Това го има като тенденция.

Другите причини са външни.

Държавата хем признава, че средният бизнес е гръбнакът на икономиката и хем общо взето средното ниво фирми е най-подтиснатото. В България е така. Там, където съм бил в западните държави, не съм усетил средният бизнес да има някакви съществени проблеми. Защото като започнат да се пълнят данъците, приходните агенции виждат, че по-лесно ще вземат данъците на малките и средни фирми, отколкото на големите.

У нас не всички малки фермери са в сивата икономика. Но има и друго. Ако поставиш пред малкия бизнес много изисквания и тормозиш дребните и средни фирми, те ще минат в сивата икономика. Когато има честно и опростено отношение към тях, хората ще се нагодят и ще излязат на светло.

Законопроектът за ДДС – прагът трябва да се вдигне и това ще е за добро

ДДС е инструмент за управление на икономиката. По принцип е хубаво да има диференцирана ставка за лекарства, книги …, въпреки че по-малката ставка не гарантира, че цените ще падат. Диференцираната ставка обаче изисква много високо квалифицирана данъчна администрация. Там трябва да има аналитичен отдел от икономисти, които непрекъснато да анализират ефекта от намалената ставка. Това е начин на управление на икономическата система. Само че тук в България аз не бих направил диференцирана данъчна ставка, защото има проблем с квалификацията на данъчната администрация. Ако се обърнем назад в годините почти всички министри на финансите, когато се заговори за диференциране на ставката, са били против. Защо? Защото трудно се управлява. Но в дългосрочен план е добре да се мисли за диференцирана ставка. В доста от държавите ДДС е диференцирано.

Друго, което може да се приложи у нас, е вдигане на прага за регистрация на фирмите по ДДС. Убеден съм, че това ще доведе до осветляване на икономиката.

Вдигането на ДДС ще намали разходите на голяма част от фирмите.

В Португалия прагът на ДДС е около 200 000 евро, а тук е 25 000. За мен поне 200 000 лв. трябва да стане минималният оборот при изискването за регистрация по ДДС.

Принципно, ако данъчната система се пипа, трябва да се прави внимателно и частично. Аз бих вдигнал първо прага на ДДС и бих изчакал няколко години, за да видя какъв е ефектът. Едва след това ще се опитам да видя дали може на някои от продуктите да се диференцира ставката на данъка.

При вдигане на прага на регистрация биха могли да паднат приходите от ДДС, но по-скоро мисля, че това няма да се случи.

Всички плащаме ДДС по принцип. Казва се, че този данък се плаща от крайния потребител. Той де факто се разпределя между производителя и потребителите в зависимост от еластичността на търсенето и предлагането. Този, чиято еластичност е по-слаба, поема по-голямата тежест от данъка. Въпреки че начинът, по който счетоводителите го изчисляват, изглежда, че го прехвърлят на потребителя.

Друг недостатък от диференцираната ставка е, че пазарът започва да се деформира. Защото данъкът по принцип деформира пазарното равновесие. Без данъци не може, защото държавата има важни функции, които трябва да свърши. Когато диференцираш данъка, различните пазари се деформират различно. Плюсът на единната ставка е, че се управлява по-лесно, всички пазари са деформирани еднакво и общо взето няма допълнителни загуби. Когато диференцираш ДДС, даваш възможност на някои дейности да се развиват по-добре, защото им взимаш по-нисък данък.

Колкото е по-висока цената, производителят е склонен да изкара повече стока на пазара. Колкото е по-ниска, търговецът е склонен да закупи повече. Ако се свали ДДС, е нормално при конкурентен пазар, да очакваме да се получат малко по-ниски цени.

Но у нас стана интересно. Миналата година свалиха ДДС на туристическите услуги, а цените не паднаха. Причина за това би могло да увеличеното търсене на туристическата услуга. Тази година нашите черноморски хотели бяха препълнени, но миналата не беше така, а цените си останаха високи въпреки намаленото ДДС. Трябва да се изследва защо цените не паднаха през 2020 г.

Кредитите за малките фермери

Ако пазарът работи перфектно, би трябвало дребният фермер като отиде в банката, да получи кредит. Само че у нас дребният не може, освен ако няма два-три апартамента, които да заложи. От една страна са държавните регулации, които изискват гаранции на кредитите. Това правило може да е рестриктивно. Но ако държавата го е наложила, тя трябва да има друг инструмент, с който да компенсира тази рестрикция.

Затова имаме нужда от държавна банка като Българската банка за развитие, която да дава заеми на малките.

Миналата година, когато бяхме затворени за 20 дни, се зарових  в учебници, които съм чел преди 30 години. Има една книга за държавна политика на Елис. И в нея е посветена цяла глава на кредитна политика в земеделието. Написаното е много релевантно дори и за днешно време. Авторът изследва различни форми на подпомагане: създаване на агенции за развитие, регистриране на селскостопански банки, задължаване на търговските банки 10-15% от кредитите, които раздават, да са селскостопански. Резултатите обаче не са добри. И тогава Елис казва, че най-добре работи създаването на местни финансови кредитни институции. У нас преди 1944 година е имало местни кооперативни банки и популярни каси.

Преди 9-ти септември е било така. Но днес не е. Защо, когато имаме нормативна база за кредитните кооперации, това не се прилага. Защото това за не е нужен само закон, а дух и местна общност. Преди 10 години в Дупница се създаде Популярна каса, която на практика се оказа пирамида, в която хората си загубиха парите. Защото духът отпреди сто години го няма. Липсва онзи социален капитал на нашите прародители.

По дефиниция социалният капитал е готовността на хората да работят заедно за постигане на общи интереси. В българския бизнес този социален капитал е изчезнал.

Ако веднъж се прекъсне необходимото доверие за обща дейност, то след това е много трудно да се възстанови.