Институт и семенарска къща се обединиха за каузата „Садовски фъстък“ и ползите от отглеждането му

Търсенето на семена от български фъстъци расте ежегодно – от Португалия, Испания и Италия до Швейцария, Германия, Австрия и Франция, съобщиха на Открития ден на фъстъка от Института в Садово и Семенарска къща Садово

Двата екипа са единствените в Европа, които извършват семепроизводство и селекция

Отглеждането на тази протеинова култура вече е изцяло механизирано, а ползите от нея за човешкото здраве и почвите могат да накарат фермерите да я включат в сеитбооборота си

Време е българските фермери да обърнат поглед към фъстъците. Ползите от отглеждането на тази балансирана високопротеинова и високомаслена култура са несъмнени. Това вече е установено от европейските фермери от Средиземноморието до Швейцария, тъй като заявките за изпращане зад граница на семена от Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ и Семенарска къща Садово се увеличават ежегодно и като количество, и като география. Единственото място в цяла Европа, където се извършва селекция на фъстъци е в Садово.

Това разказаха на Открития ден на фъстъка, организиран от двамата партньори – институтът към Селскостопанска академия и семенарската къща. Съвместната проява сама по себе си е прецедент и прекрасен пример за останалите институти в академията, коментира в словото си председателят на ССА проф. Мартин Банов.

Директорът на института доц. Катя Узунджалиева обясни, че ИРГР има дългогодишни приятелски отношения със Семенарска къща Садово и идеята за партньорство в името на вкусния и полезен садовски фъстък се е появила естествено и е обединила усилията на двете структури с цел да се популяризира тази позабравена от българските земеделци култура.

Светлозар Драгушев, съдружник в семенарската къща, съобщи пред гостите фермери, че двамата партньори работят за създаване на обща платформа в полза на садовския фъстък. В началото на лятото е регистрирано и сдружение на производителите на садовския фъстък, което е отворено за всички фермери в страната, които отглеждат или имат намерение да започнат да отглеждат фъстъци.

До не много отдавна, България е отглеждала фъстъци върху 200 000 дка, а в момента площите са свити до 10 000.

Основната причина за това драстично намаление е, че доскоро се смяташе, че тази култура не подлежи на механизирано отглеждане. Заради ръчния труд фъстъците останаха само в по-малки стопанства от района на Садово и Чирпан, които, за да снижат разходите си, засяват собствени семена. Това на своя ред води до недобра търговска реализация, тъй като всеки производител предлага на пакетажните предприятия собствена малка партида – нещо, което отблъсква купувачите.

В същото време годишният внос на фъстъци в България е около 50 000 тона, по данни на земеделското министерство, цитира Светлозар Драгушев. Българското производство пък е 3 000 – 4 000 тона.

Всъщност през далечната 1896 г. фъстъкът е пристигнал в България и е бил засят на 8 дка в пловдивското село Куртово Конаре. Патронът на садовския институт Константин Малков се заема с разпространението на тази нова култура и успява, тъй като през 1926 г. фъстъкът влиза в статистическите наблюдения, разказа Иван Алексиев от ИРГР.  

Предимствата на фъстъка

Пет предимства за здравословните ползи от фъстъците и за отглеждането на културата изброи Светлозар Драгушев.

Доказано е, че дневната консумация на 30 грама сурови фъстъци регулира кръвната захар заради ниския гликемичен индекс на тези ядки.

Фъстъците предпазват от сърдечно-съдови заболявани, увеличават добрия холестерол и намаляват лошия.

Ядките са подходящи за здравословния стил на живот, тъй като съдържанието им хармонично съчетава протеините, мазнините и въглехидратите (30х30х30 процента). Освен това съдържат много фибри, 17 микроелемента и витамини.

Фъстъкът е „зелена култура“, посочи още Светлозар Драгушев. Тя улавя въглеродния диоксид, обогатява почвата с азот, намалява киселинността ѝ и увеличава органиката в нея.

„Поставили сме си за цел да популяризираме всички ползи от фъстъците, за които малко се знае“, посочи още съдружникът от семенарската къща.

Селекционерът от института доц. Станислав Стаматов допълни по-късно на полето ползите за българските фермери от отглеждането на фъстъци.

Фъстъците вече могат да се прибират механизирано – създадена е техника от няколко световни машинопроизводители, която обръща корените, а след като плодовете изсъхнат, ги отделя от зелената част на растението. Закупуването на комбайн за фъстъци е оправдано при отглеждането на поне 1000 дка с тази култура, добави Драгушев. Но допълни, че нищо не пречи на двама-трима или повече по-малки производители да закупят обща техника за ползване.

Фъстъците не се нападат от икономически значими болести и неприятели. Това се отнася за европейския фъстък, който е тип Валенция. Американските – тип Вирджински, съжителстват с доста вредители, заради които се третират с пестициди. Вирджинските фъстъци са с вегетация от минимум 150 дни, докато тип Валенция са готови за прибиране до 135 дни след засяването.

След като се приберат, посевите остават почвата чиста и обогатена. Азотната торова норма за следващата култура се намалява с 15%, което, разбира се, води до икономии.

Зелената част на растенията е прекрасен фураж за животни, по-добър и от люцерната. Във фъстъка всичко се използва, включително черупките, от които се правят пелети, а могат също така да се използват за фураж.

Ядките на тази култура се използват за храна, за производство на сладкарски изделия в това число и протеинови десерти, за направа на масло, олио и тахан.

Технология на отглеждане

Преди сеитбата фъстъците се нуждаят от дълбока оран, а през есента дори и от продълбочаване до 50 см, посочи при семепроизводственото поле доц. Стаматов. Точно преди засяване, почвата трябва да се обработи с култиватор два-три пъти.

Дълбочината на засяване е от 2 до 9 см, като е важно семето да попадне не просто в прошарена, а във влажна почва. Разстоянието между семената в реда е 5-7 см, а междуредието е 70 см. В един декар трябва да има 16 000 растения.

Окопаването като борба срещу плевелите и за структуриране на почвата е задължително, особено през месец май, когато има най-много плевели. До 28-ия ден от сеитбата борбата с плевелите чрез окопаване и с хербицид е основна грижа на производителя, тъй като ако се оставят, ще задушат младите растения.

Като цяло доц. Стаматов обясни на производителите, че е важно да запомнят числото 3. Отглеждането на добра реколта изисква 3 окопавания, 3 загърляния и 3 поливки. Незагърлените фъстъци остават или със спаружени ядки, или с празни черупки, каза той и информира, че учените работят в посока създаване на сортове, които са тип „хоризонтални“. При загърлянето от зелените части на растението трябва да останат видими около 25%.

Фъстъците не обичат алкални почви с рН по-високо от 7-7,5. На кисели виреят, стига рН да не е по-малко от 4. Ако почвата на един кубичен сантиметър е 2 грама или около това тегло, значи е подходяща.

Сортове

На семепроизводствените полета на Семенарска къща Садово (СКС) и на Института по растителни генетични ресурси (ИРГР) бяха показани сортове, подходящи за механизирано прибиране.

„Лотос“ на СКС е с по-малка листна маса, но за сметка на това фотосинтезира по-добре и има буен цъфтеж. Плодовете са компактно разположени около корена, добивът е съизмерим с останалите сортове.

„Кремена“ на ИРГР е национален стандарт и всички нови сортове се измерват спрямо него. Има много добра родовитост и устойчивост на биотичен и абиотичен стрес. Това е единственият сорт, чиято кожицата на плода не се напуква.

„Орфей“ доби популярност като афродизиак заради богатото съдържание на витамин Е. Той е с розови ядки, които не се възприемат някак си от потребителя.

„Калина“ вече 40 години е най-произвежданият у нас фъстък. Добър е за печене с черупките.

„Цветелина“ е с най-висок добив. Архитектурата на храста се различава от останалите сортове – по-разклонена е. Ядките му са с най-напукана кожица.

Кандидат-сорта Адата е с висок добив и много добър рандеман.

Сдружението

Новото сдружение „Садовски фъстък“ ще работи не само за обединяване в обща полза на фъстъкопроизводителите. То ще преговаря и със земеделското министерство за намиране на възможности за увеличаване на подпомагането за тази култура.

Досега фъстъците се субсидират като протеинова култура. Те са включени в групата на техническите култури, което общо-взето е несправедливо, тъй като фъстъкът има далеч повече качества като здравословна, питателна и вкусна храна с растителни части, които са отличен белтъчен фураж. Растенията са подходящи за зелените цели на Европейския съюз, за намаляване на торовите норми и увеличаване на органичното плодородие на почвите.