Людмил Работов: Азотният тор поскъпна с 200% за година, затова ще намаля нормата

Трикратното увеличение на азотния нитрат ще засегне по-слабо производителите, които прилагат технологията ноу-тил

„Аха-аха да полетим с по-високите цени на пшеницата, цените на торовете рязко ни приземиха. Тъкмо започнахме да планираме купуването на нови машини, и разбрахме, че поскъпването на всеки елемент от производството ще се окаже сумарно по-голямо от това, което спечелихме.“

Така председателят на Съюза на пловдивските зърнопроизводителите Людмил Работов коментира новата кризисна ситуация, чиито най-ярък пример са цените на торовете.

През лятото на 2020 г. цената на амониевия нитрат бе 290 лв./тон, а през октомври миналата година този основен тор вече струваше 340 лева. Оттогава досега амониевата селитра е достигнала 1020 лева за тон (посочените цени са без ДДС), което е точно 3 пъти повече, а като статистическа сметка ръстът е 200%, дава пример Людмил Работов.

В същото време нито един разход от 2020 г. не се е запазил, нито е паднал, а напротив – всичко расте. Увеличили са се горивата, електроенергията, фонд „Работна заплата“, продуктите за растителна защита.

„И ние сме зависими от цените на тока“, уточни председателят. „Имаме машини за почистване на семена, които се захранват от електрическата мрежа, имаме сушилни за арпата, имаме офиси. През юли платих за тока 200 лева, а последната ми фактура беше за почти 500 лева.“

В момента обаче на дневен ред са разходите за торове, тъй като при пшеницата земеделците вкарват предсеитбено фосфор в комбинация с азот и калий, или само с азот.

Азотният тор е с най-голямо повишение, а фосфорният и калиевият са поскъпнали двойно. Осем месеца преди жътвата, в която са печалбите, производителите трябва да направят необходимите разходи в тази супер инфлационна обстановка.

„Затова сега взимам множество почвени проби, анализирам резултатите и внимателно пресмятам къде колко тор е необходим“, обясни Людмил Работов. После идва ред на генералната сметка какви разходи и какви приходи евентуално ще се формират от производство 2021/2022 г.

Заради множеството неизвестни в това уравнение, зърнопроизводителите са склонни да направят икономии от разхода за подхранване на посевите.

„Аз лично смятам, че мога да занижа торовите норми с 10 до 20%“, казва той. И добавя, че и в стратегията „От фермата до трапезата“ е заложена цел до 2030 г. торовете да се редуцират с 50%.

Людмил Работов е преустановил традиционната практика „дълбока оран“ и обработките му се свеждат до продълбочаване, култивиране и сеитба. А това означава, че вече има помощници в почвата, които се грижат да я поддържат неуплътнена, със съхранен въглерод, а оттам и по-плодородна.

В икономическа ситуация като днешната може би в най-добро положение са именно производителите, които са преминали на безорна технология на производство.

Нейното предимство е не само във възстановяването на почвеното плодородие, но и в занижаване на торовите норми, намаляване на разходите за гориво и по-редуцирана растителна защита.

През 2020 г. Емил Пелтеков, който прилага технологията no-till, разказа, че прилага система на торене, която осигурява възможно най-ефикасното оползотворяване на тора. Върху една четвърт от площите той отглежда грах, който обогатява почвата с азот. И така намалява разходите за торове.

Светослав Русалов, също ноу-тилър от Пловдив, пък ни разказа, че когато прилага минимални почвени обработки, държи земята винаги покрита с растителен килим и извършва правилен сеитбооборот, постига 30% намаление на торовете при пшеница и 40 на сто – при пролетниците.

Тази пролет Ангел Вукодинов също презентира безорната технология в стопанството си с думите, че технологията ноу-тил няма алтернатива за здравето на почвата. Освен икономии на торове, той посочи, че е постигнал и икономии при горивата, като ги е намалил от 142 тона годишно на 90 тона.

При тазгодишната жътва Венелин Делгянски, един от пионерите на ноу-тил в България, обясни, че в последните години последователно обогатява микро живота в почвите с биологично активни вещества, заради което вече извършва едно фунгицидно третиране по-малко и е намалил торовите норми.

Дъжд по поръчка

Тазгодишните сеитби на маслодайна рапица и житни култури съвпадат с това, което си пожелаха от времето зърнопроизводителите. Към края на август паднаха близо 90 литра на кв. м. валежи, след които последва успешна сеитба на рапицата.

„Към момента посевите са във фаза четвърти лист, много добре са гарнирани и са готови за зимата“, каза Людмил Работов.

Точно преди валежите, които започнаха от вчера, повечето земеделци са извършили сеитба на част от полетата. Прогнозите са, че в продължение на седмица ще паднат около 50 литра дъжд.

„Технологичните срокове за сеитба вече са само пожелателни. В последните четири години сме свидетели, че сезоните сякаш се забавят с 20-30 дни. Миналата година някои колеги засяха рапицата в края на септември-началото на октомври, въпреки че в учебниците е записано като крайна дата 15 септември. Закъснението не се отрази на добивите – и късно засятата рапица успя навреме да се развие и да даде реколта“, даде пример председателят на пловдивския съюз.